Определение № 322 от 28.04.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 322 гр. Ловеч, 28.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно гражданско дело № 20234300500190 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл.410 ГПК вр. с чл.

279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК

Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 3137/05.04.2023 г. подадена от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 чрез юрисконсулт Михаил Караколев против разпореждане № 506 от 21.03.2023г. по ч. гр. д. № 20234310100261 по описа за 2023 година на РС – Ловеч, само в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от кредитора „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу длъжник И. Н. Ш., ЕГН **********, гр. Ловеч, ул. „хххх“ № 30 за сумите:

593.37 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договори за предоставяне на съобщителни услуги и на договор за продажба на устройство на изплащане; 121.17 лева, представляващи мораторна лихва върху претендираната неустойка от 17.01.2021 г. до датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, а именно 21.02.2023 г.

В жалбата се съдържат оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебния акт. Твърди се, че в сключения договор страните се договорили, че в случай на забава от страна на длъжника за повече от 124 дни, договорът счита едностранно прекратен от страна на A1. Счита, че съдът неправилно е 1 приел, че за кредитора възниква задължение за уведоми длъжника за прекратения договор. Счита, че с неплащането, договорът се е прекратил по право, съгласно разпоредбите на договора и общите условия (ОУ). Моли съда да разпореждането в обжалваната част. Претендира разноски във въззивното производство.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата, както и материалите по делото, установи следното:

По допустимостта на обжалването

Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.413, ал.2 ГПК) чрез процесуален представител юрисконсулт Михаил Караколев, с надлежно учредена представителна власт (л.7-8 от делото).

Разпореждането е връчено на заявителя на 28.03.2023 г. ( л.58 от първоинстанционното дело), Съгласно чл.413, ал.2 вр. чл.275, ал.1 ГПК срокът за обжалване на съдебния акт е едноседмичен, считано от датата на получаване на съдебния акт, поради което същият изтича на 04.04.2023 г.

Жалбата е подадена чрез ССЕВ на 04.04.2023 г. ( л.9 от делото), поради което жабата е подадена в преклузивния срок по чл.413, ал.2 вр. чл.275, ал.1 ГПК.

Същата съдържа всички необходими реквизити на основание чл.279 вр. чл.260-261 ГПК. Заплатена е необходимата държавна такса. Ето защо жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По правилността на съдебния акт

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.

Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.

Обжалваният акт е постановен и подписан от лице, което има качеството на съдия, издаден от в кръга на неговите правомощия въз основа на надлежно развито производство. Съдебният акт е мотивиран, издаден е в писмена форма. Налице са всички положителните предпоставки и липсват всички отрицателните предпоставки за съществуване и надлежното 2 упражняване на правото на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Ето защо обжалваното разпореждане е валидно и допустимо, поради което следва да се прецени неговата правилност.

От фактическа страна

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 410 ГПК, подадено от А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, гр.

София, ул. „Кукуш“ № 1 чрез юрисконсулт Петър Петков, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжник И. Н. Ш., ЕГН **********, гр. Ловеч, ул. „хххх“ № 30 за сумите:

1423.94 лева, представляващи неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги, както следва:

323.87 лева, представляващи ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги, по описани фактури в заявлението;

506.70 лева, представляващи неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на мобилен апарат;

593.37 лева, представляващи начислена неустойка по прекратен договор по вина на абоната от 17.01.2021 г.;

297.04 лева, представляващи мораторна лихва върху по-горе цитираните вземания от датата на просрочие на всяка вноска до датата на подаване на заявлението, а именно 21.02.2023 г.; както и законна лихва от датата на подаване на заявлението, а именно 21.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;

В заявлението е посочено, че паричното задължение, произтича по договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане № 505296090 от 02.05.2019 г., сключен с И. Н. Ш. и „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.

Посочено е, че за периода от 09.09.2020 г. до 03.03.2021 г., длъжникът не е платил процесните суми, съгласно издадени документи – фактури.

Претендира разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.

С разпореждане № 326/22.02.2023 г. по ч. гр. д. № 20234310100261 по описа за 2023 година на РС – Ловеч, заповедният съд е оставил без движение заявлението като е указал на заявителя да посочи обстоятелства относно съществените характеристики на договора за електронни съобщителни услуги 3 и договора за продажба на изплащане – цена на услугите, цена и вид на устройството на изплащане, срок на договорите, начин на плащане, как е формирано вземането за неплатени суми за устройство по договора за продажба на изплащане и кои вноски не са заплатени, момент на прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги и на какво основание е настъпило твърдяното предсрочно прекратяване, момент на прекратяване на договора за продажба на изплащане, по кой договор е начислена неустойка и на какво основание, как е формирана тя и какъв е базовия размер за начисляването й, как е изчислена лихвата за забава, като се посочи поотделно размера й върху всяко от главните вземания и началната дата на забава, от която се претендира.

В указания срок, е постъпила молба с вх. № 2178/07.03.2023 г. от заявителя, с която е посочено по графи, по услуга, периода дължимата месечна такса и мораторна лихва, че сформират сумата от 323.87 лева. В табличен вариант е посочено, че сумата от 506.70 лева е сформирана на база приети мобилни апарати, посочен е периодът на задължението, датата на договора, вида на апарата и мораторната лихва, както и периодът за който е начислена. В молбата е посочено в табличен вид как е сформирана неустойката от 593.37 лева, като е посочена номера на сметката, мобилния номер, размера на неустойката и мораторната лихва. Отделно от това е посочено, че мораторната лихва в размер на 297.04 лева е сфоримрана като сумите от 72.55 лева, която представлява мораторна лихва върху сумата по незплатени мобилни услуги; 103.32 лева, представляваща мораторна лихва върху неплатените суми за мобилно устройство и 121.17 лева, представляваща мораторна лихва върху начислената сума за неустойки.

С разпореждане № 506/21.03.2023 г по ч. гр. д. № 20234310100261 по описа за 2023 година, заповедният съд е уважил заявлението и е издал заповед по чл.410 ГПК за сумата от 830.57 лева, както следва:

323.87 лева, представляващи ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги, по описани фактури в заявлението;

506.70 лева, представляващи неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на мобилен апарат;

175.87 лева, представляващи мораторна лихва върху вземанията по 4 мобилни услуги и незаплатена цена за мобилен апарат за периода от 10.10.2020 г. до 10.02.2023 г.; както и законна лихва от датата на подаване на заявлението, а именно 21.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;

Със същото разпореждане съдът е отхвърлил заявлението за сумите:

593.37 лева, представляващи неустойки при прекратен договор за мобилни услуги и устройства на изплащане, както следва:

121.17 лева, представляващи мораторна лихва върху начислените неустойки, посочени в заявлението от датата на падежа 17.01.2021 г. до датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, а именно 21.02.2023 г.;

За да отхвърли заявлението в тази част, съдът е приел, че длъжникът не е уведомен за прекратяване на договора, поради което същият не е прекратен на основание чл.87 ЗЗД и не се дължи неустойка. По отношение на претендираната лихва, съдът е приел че след като не се дължи неустойка, то не се дължи и лихва, която е акцесорна по своя характер.

От правна страна

Предмет на разглеждане в настоящото производство е разпореждане № 506 от 21.03.2023г. по ч. гр. д. № 20234310100261 по описа за 2023 година на РС – Ловеч, само в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от кредитора „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу длъжник И. Н. Ш., ЕГН **********, гр. Ловеч, ул. „хххх“ № 30 за сумите: 593.37 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договори за предоставяне на съобщителни услуги и на договор за продажба на устройство на изплащане; 121.17 лева, представляващи мораторна лихва върху претендираната неустойка от 17.01.2021 г. до датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, а именно 21.02.2023 г.

В останалата част, с което е уважено е заявлението за сумите: 323.87 лева, представляващи ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги, по описани фактури в заявлението; 506.70 лева, представляващи неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на мобилен апарат;

175.87 лева, представляващи мораторна лихва върху вземанията по мобилни услуги и незаплатена цена за мобилен апарат за периода от 10.10.2020 г. до 10.02.2023 г.; както и законна лихва от датата на подаване на заявлението, а 5 именно 21.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; разпореждането е влязло в сила, за което и издаден изпълнителен лист.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и т.2 ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.

По отношение на неустойката – чл.92 ЗЗД

За да се издаде заявлението за сумата от 593.37 лева, представляваща неустойка по двата договора следва да са налице следните предпоставки: 1) наличие на клауза за уговорена неустойка (договорна); 2) договорът е прекратен едностранно от доставчика на електронни/мобилни услуги.

Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението, като предварително установява размера на тези вреди, без да е необходимо кредиторът да ги доказва. В това се изразява типичната за неустойката обезщетителна функция. Понастоящем между страните е уговорена неустоечна клауза- т. 7. 1 от Приложение № 1 към договора. Там е уговорено, че при прекратяване на договора по вина на абоната или по негова инициатИ. преди изтичане срока на ползване, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси до изтичане срока за ползване, като за физическите лица това е ограничено до размер на трикратния размер на месечните абонаментни такси по стандартен абонамент. Допълнително се сочи, че абоната дължи на оператора и стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния абонамент. За да обоснове правото си на неустойка, заявителят се позовава на клауза от ОУ (чл. 54.12), даваща му право едностранно да прекрати процесния договор за мобилни услуги. Надлежното прекратяване на процесната договорна връзка е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, недоказването на който е достатъчно за отхвърляне на заявлението по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Това прекратяване се 6 подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма.