Определение № 365 от 26.06.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 365 гр. Варна, 26.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело № 20263001000286 по описа за 2026 година

Производството по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от ищеца Н. В. Д., представляван от адвокат Н. Д. и адвокат Б. А. срещу решение № 54/09.04.2026 година постановено по гр. дело № 280/2025 година на РОС, в частта, в която претенцията на ищеца е отхвърлена за разликата над присъдените 16 361,34 евро до 20 351,68 евро представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, дължимо вследствие настъпило на 23.03.2025г. ПТП с участието на лек автомобил „************“ с рег. № **********, застрахован при ответника „ЗД Бул инс“АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 4.04.2025г. до окончателното изплащане.

По допустимостта на обжалването:

Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт по същество. Жалбата е подадена в предвидените срокове и е процесуално допустима, подадена от страна с интерес от провеждане на исканото оспорване.

Жалбата изхождат от страна с процесуална легитимация, надлежно администрирана е, поради което се преценява от въззивния съд като допустима и редовна. Въззивникът е освободен от внасянето на държавна такса за предприетото въззивно обжалване, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, според определение № 600/02.07.2025 година на РОС.

Доклад по жалбата:

В депозираната въззивна жалба се оспорва постановеното решение в посочената отхвърлителна част с основания за неговата незаконосъобразност, като основното оплакване на страната е свързано с неправилното приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съответно изводът на съда, че определеното обезщетение следва да се намали с 20 %. В този смисъл смята, че единствената причина за настъпване на процесното ПТП и последвалите от него телесни увреждания на пострадалото лице, са субективните действия на застрахования при 1 ответното дружество водач на превозно средство. Обстоятелството, че теоретично пешеходецът е можел да спре непосредствено преди мястото на удара намира за недостатъчно, за да се приеме наличието на принос на пострадалия. Смята, че в отношенията между страните следва да се приложи специалната разпоредба на чл. 119, ал. 5 ЗДвП. Поддържа се, че пешеходецът правомерно е пресичал пешеходната пътека, като с действията си не е допринесъл за настъпилите събития. Сочи, че първата инстанция не е съобразила споразумението по НОХД № 770/2025 година, а следвало да приложи чл. 300 ГПК. Заключва, че именно многобройните нарушения на правилата за движение извършени от деликвента, които са в пряка причинна връзка с процесното ПТП, дават основание да се приложи чл. 119, ал. 5 ЗДвП.

Поради това смята, че обсъждането дали пешеходецът е нарушил правилата на чл. 113 ЗДвП е правно ирелевантно. Позовава се на относима съдебна практика на касационната инстанция. Иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски за адвокатска защита осъществена по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от застрахователното дружество, в който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, доколкото възраженията на въззивника необосновано абсолютизират правата на пешеходеца и фактически отричат приложението на института на съпричиняване на вредоносния резултат по отношение на него.

Приема, че поведението на пострадалия е достатъчна причина, за да се приложи чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Разяснява, че по този начин съдът не прави преценка, че деликвента не е причина за настъпване на произшествието, а че поведението на пострадалото лице е допринесло за настъпване на вредата.

Намира за правилно това, че съдът е съпоставил поведението на водача на автомобила с това на пострадалото лице, като е отчел е възможността пострадалият да избегне удара. Акцентира, че пешеходецът е имал възможност да види автомобила, да спре и следователно да предотврати удара, което е своеобразно неправомерно поведение с оглед разпоредбата на чл. 113 ЗДвП. По отношение процентното изражение на принос се позовава на съдебна практика със сходна фактическа обстановка. Иска се отхвърляне на въззивната жалба и присъждането на сторените разноски в производството.

Въззивната инстанция констатира, че страните не правят доказателствени искания и съобразно предмета на производството не са налице основания за даване указания на страните да ангажират доказателства пред въззивния съд. Не са налице основанията на т.2 и т.3 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС за служебно допускане на доказателствени средства във връзка с приложение на императивна материалноправна норма или поради обосновани твърдения за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения.

Посочените нарушения по преценка на вече събраните доказателства следва да се разгледат в рамките на самостоятелното установяване на фактите от въззивната инстанция в акта по същество. Във връзка с исканията за присъждане на разноски за въззивното производство, следва да се укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото /чл. 80 ГПК/.

За събиране на становищата на страните делото следва да бъде 2 насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на основание чл. 267 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба подадена от ищеца Н. В. Д., представляван от адвокат Н. Д. и адвокат Б. А. срещу решение № 54/09.04.2026 година постановено по гр. дело № 280/2025 година на РОС, в частта, в която претенцията на ищеца е отхвърлена за разликата над присъдените 16 361,34 евро до 20 351,68 евро представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, дължимо вследствие настъпило на 23.03.2025г. ПТП с участието на лек автомобил „************“ с рег. № **********, застрахован при ответника „ЗД Бул инс“АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 4.04.2025г. до окончателното изплащане.

НАСРОЧВА производството в открито съдебно заседание на

07.07.2026 г. от 14.00 часа.

ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК, съдът:

УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала ЕПЕП.

УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на сторените разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.

УКАЗВА на осн. чл. 7 ГПК на ЗД „Бул Инс“ АД, представлявано в производството по делото от адвокат М. Г., че в седмодневен срок от връчване на съобщението ведно с препис от настоящото определение, на осн. чл. 50, ал.

5 ГПК следва да посочи електронен адрес, чрез който да се извършва предписаното от закона задължително връчване на адресирани до страната съобщения и съдебни книжа по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК . При неизпълнение на горното указание в срок, съдът ще наложи глоба на страната за неизпълнение на разпореждането на съда, на осн.чл.89, т.2 ГПК, както и ще възложи на задължената страна допълнително разноски за изготвянето на служебните преписи по реда на чл. 102з, ал.3 ГПК.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от определението.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3