Определение № 29 от 10.01.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29 гр. София, 10.01.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Гражданско дело № 20221800100747 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на К. Т. Т. срещу П. на Р. Б. по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, както и иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.

Ищецът твърди в исковата молба и в молба за уточнение на иска от 22.11.2022 г., че с постановление от 14.08.2018 г. по ДП № 19/2018 г. по описа на V РУ на МВР – гр. Варна бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.

С влязла в сила на 25.10.2022 г. присъда, постановена по н.о.х.д.

№ 2024/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Варна, ищецът бил признат за невиновен в това на 17.01.2018 г. като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, в съучастие като съизвършител с М. Р. З. и А. Б. Т., да е направил опит да отнеме чужда движима вещ – парична сума от 182 лева – от владението на С. С. Я., собственост на ЕТ „Я.– И. Я.“, с намерение противозаконно да я присвои, като за това да е употребил сила и деянието да е останало недовършено по независещи от него причини - престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК - и оправдан по повдигнатото обвинение.

Сочи се, че в рамките на образуваното наказателно производство 1 ищецът претърпял неимуществени вреди за периода от 14.08.2018 г. до 25.10.2022 г., изразяващи се в притеснения, стрес, дискомфорт, страх от опасността да бъде осъден, безпокойство, нарушен сън и психично напрежение. В резултат от преживения стрес той се разболял и бил диагностициран с „разстройство в адаптацията – смесена тревожно-депресивна реакция“. Непрестанните суицидни мисли, които го завладявали, обусловили необходимостта от медикаментозно лечение. Сънят му станал неспокоен, изпитвал тежест в областта на гърдите и сърцебиене. На 20.06.2021 ищецът направил опит да сложи край на живота си, прерязвайки вените си.

Пред психиатър в болницата, където бил настанен, споделил, че след прекарани повече от три години в затвор и под домашен арест - мярка, наложена му по друго производство – н.о.х.д. № 1042/2018 г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна - загубил интерес към живота, а висящността на н.о.х.д. № 2024/2021 г. по описа на Районен съд – гр.

Варна провокирала отново тревогите и опасенията му от страха да бъде осъден.

С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди П. на Р. Б. да му заплати сумата от 150 00 лева – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение. Претендира се и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда.

Ищецът е предявил и иск срещу П. на Р. Б. с твърдение да е претърпял неимуществени вреди в размер на 50 000 лева поради нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на производството по посоченото по-горе досъдебно производство. В молба за уточнение на исковете от 22.11.2022 г. изрично заявява, че не е инициирал административна процедура за обезщетяване на вредите от бавно правосъдие по реда на глава „IIIа“ от ЗСВ.

Ответникът П. на Р. Б. е депозирал отговор, с който навежда възражение за местна подсъдност на спора. Твърди, че компетентен да 2 разгледа делото е Окръжен съд – гр. Варна.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтича претендираното право, и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ и чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.

Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ иско в е т е за обезщетение се предявяват пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. В случая, видно от служебно извършените справки, и постоянният, и настоящият адрес на ищеца (считано от 2006 г.) е в гр. Варна, където според твърденията в исковата молба е и мястото на настъпване на неимуществените вреди.

При тези обстоятелства сезираният съд – Софийски окръжен съд – не е сред визираните в чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ местно компетентни съдилища да разгледат иска , поради което направеният отвод за местна подсъдност е основателен.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 747/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, ГО, и

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд съд-Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с препис.

В случай, че в указания срок частна жалба не постъпи, делото се изпрати Окръжен съд съд-Варна.

3

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 4