Определение № 207 от 10.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 207 гр. София, 10.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Георги Ушев Въззивно частно наказателно дело № 20261000600158 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.345, вр. с чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по жалба от адв. М. М. - защитник на Ц. М. Ц. – подсъдим по НОХД № 7982/2025 г. на Софийски градски съд, против определение от 21.01.2026 г., постановено в разпоредително заседание на съда по същото дело, в частта му, с която е оставено без уважение искането на защитника на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора, поради допуснати в досъдебната фаза съществени процесуални нарушения.

В жалбата на адв. М. М. се релевира оплакване за допуснато на досъдебното производство съществено процесуално нарушение, което според него се изразява в това, че в постановлението за привличане на обвиняем от 06.10.2025г. е посочен погрешен единен граждански номер на пострадалото от престъплението лице – В. Л. В., който е различен от посочения единен граждански номер в обвинителния акт, където вече е посочен правилният.

Защитникът счита, че нарушението е съществено, тъй като засяга процесуалните права на наследниците на пострадалия.

Самият повереник на конституираните като частни обвинители и граждански ищци наследници на В. Л. В. – адвокат М. Л., е взел отношение по повдигнатия с въззивната жалба въпрос, като е депозирал в САС озаглавено от 1 него „искане за произнасяне“, в което посочва, че обвинението срещу подсъдимия се определя от обвинителния акт, а в него не е допусната грешка в единния граждански номер на починалото лице. Изтъква също, че допуснатата неточност в постановлението за привличане на обвиняем не ограничава правото на защита на подсъдимия, а и на самите пострадали, които надлежно упражняват правата си в процеса.

Софийският апелативен съд, като се запозна с жалбата, както и с приложените по делото материали, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в законоустановения срок, а разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционното производство пред Софийски градски съд е било образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Ц. М. Ц. за престъпление по чл.343, ал.3, б. „б“, вр.ал.1, б. „в“, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

За да остави без уважение искането за прекратяване на съдебното производство, първостепенният съд в обжалваното определение е изразил становището, че на досъдебното производство няма допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.249, ал.4 от НПК, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, пострадалия или неговите наследници. Изложените доводи от адвокат М. СГС е приел за неоснователни, тъй като в обвинителния акт коректно са описани всички действия, които е извършил подсъдимият, включително по отношение на дата и място на извършване на деянието, като е установена и самоличността на пострадалото лице.

Така изложените аргументи в атакуваното определение на Софийски градски съд напълно се споделят от САС.

В изготвения обвинителен акт по настоящото дело достатъчно ясно са посочени всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението и участието на подсъдимия в него, включително индивидуализирани по време, място и начин на извършване. Безспорно е установена и самоличността на починалото лице, като в обвинителният акт коректно са изписани неговите имена и ЕГН.

Твърдението на защитникът, че са засегнати процесуалните права на наследниците на пострадалия не намира опора в материалите по делото, тъй 2 като е видно, че те са конституираните като частни обвинители и граждански ищци от СГС и надлежно упражняват правата си в процеса.

Няма спор в съдебната практика, че именно обвинителният акт определя предмета на доказване по делото от гледна точка на твърдяното престъпление и участието на обвиняемия в него. След като в него правилно е изписан ЕГН на починалото лице, то е безпредметно връщане на делото на досъдебното производство за коригиране и на постановлението за привличане на обвиняем.

Това само ненужно би забавило развитието на процеса.

Правилно СГС не е започнал процедура по отстраняване на очевидна фактическа грешка, защото в изготвеният обвинителен акт не е допусната такава.

Тъй като обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, обвинението е ясно и разбираемо формулирано, съдържат се твърдения за всички признаци от състава на престъплението и самоличността на починалото лице е безспорно установена, са неоснователни оплакванията, изложени във въззивната жалба и пред първостепенния съд, поради което САС счита, че определението на Софийски градски съд в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, САС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.01.2026 г. по НОХД № 7982/2025 г. на Софийски градски съд, постановено в разпоредително заседание на съда по същото дело, в частта му, с която е оставено без уважение искането на защитника на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора, поради допуснати в досъдебната фаза съществени процесуални нарушения.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4