Решение № 5 от 25.01.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Търговище, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

Членове:

ЙОРДАН П. ИВАНОВ

ЯВОР ПЛ. ТОМОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА в присъствието на прокурора М. К. А. като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Частно наказателно дело № 20243500200014 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).

Образувано е по постъпило Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено от несъдебен орган – Pol. M/W-Brabant, Centrale Verw.

Eenheid, с адрес Mijkenbroek 31, 4824 AR Breda, Кралство Нидерландия, по дело с рег. № EGS-251430029, постановено на 06.06.2023 г. влязло в сила на 18.07.2023 г. българския гражданин М. М. А.. спрямо

Към удостоверението е приложена покана за доброволно плащане на нидерландски език. Решението е издадено за извършено нарушение на Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия /чл.2/ за това, че „на 04.08.2022 г. 10.55 ч., в Plusstraat, Tilburg, държал в ръка по време на шофиране на превозно средство с рег.№ R545 мобилен телефон“. Наложената финансова санкция се изразява в налагане на задължение глоба в размер на 140 евро.

При направената справка в НБД“Население“ се установи, че трите имена на лицето са М. М. А., роден на ***** г., с постоянен адрес в с.А., общ.П. и настоящ адрес в гр.Търговище, ЕГН-**********.

В съдебното заседание прокурорът посочва, че Удостоверението от нидерландска 1 страна е пълно, отговоря на изискванията на закона и следва да бъде признато.

Засегнатото лице, нередовно призовано не се явява, не изпраща представител, призовките върнати в цялост с отбелязване, че А. не живее на нито един от двата известни адреса. Назначеният на основание чл.16,ал.3 от ЗПИИРКОРНФС служебен защитник адв.Д.

Й. Ж.С. от ТАК счита, че удостоверението от нидерландска страна е пълно, отговоря на изискванията на закона и следва да бъде признато.

Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

Удостоверението е издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции от несъдебен орган на Кралство Нидерландия, който на 06.06.2023 г. е постановил решение по дело с рег.№ EGS-251430029, влязло в сила на 18.07. 2023 г. спрямо българския гражданин М. М. А., роден на ***** г.

Същото се отнася за извършено нарушение на Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата /чл.2/, а именно държане в ръка на мобилен телефон при управление на МПС – нарушение, което съществува и по българското законодателство - 104а от ЗДвП, според който на водача на моторното превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управлението му, каквото е изискването на чл.30, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС. Това нарушение е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно, като отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Не са събрани доказателства, че срещу извършилото нарушение лице за същото деяния в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо. В приложеното удостоверение не е посочено да е извършено частично плащане, не са представени доказателства и пред настоящият съд. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за решение на български съд.

Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова санкция подлежаща на изпълнение е в размер 140 евро. Решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита извършено изцяло или отчасти на територията на Р България, или са били извършени извън територията на издаващата държава, и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношения на такива деяния.

Решението се отнася за деяние, както се посочи по-горе, което съставлява 2 административно нарушение и според българското законодателство – държане на мобилен телефон по време на управление на превозно средство, което както вече се посочи по-горе е нарушение и по българския Закон за движение по пътищата въпреки, че това условие не е задължително в случая, доколкото съгласно чл.30, ал.2 т.1 от ЗПИИАКОРНФС двойна наказуемост не се изисква за административно нарушение, което нарушава правилата за движение по пътищата.

Решението е постановено срещу лицето М. М. А., който към момента на извършване на нарушението е бил пълнолетен, носи административнонаказателна отговорност и подлежи на административно наказание. Видно от представеното Удостоверение, издадено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия по дело рег.№ EGS-249967174, влязло в сила н а 02.03. 2023 г. спрямо българския гражданин М. К.К., производството е било писмено, като лицето е било уведомено относно правото да обжалва решението, както и сроковете за обжалването.

Официалният курс на Еврото към българския лев е фиксиран с Решение № 223 на БНБ от 31.12.1998 год. за определяне на валутния курс към еврото като Официалния курс на лева към еврото е 1955,83 лева за едно евро. Следва да се приложи и закона за деноминацията на лева обн. в ДВ бр.20 от 05.03.1999 год. в сила от 05.07.1999 год. като видно от чл.1 на този закон считано от 05.07.1999 год. българския лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за нов 1 лев. Или иначе казано официалния фиксиран курс на 1 евро е 1.95583 лева. От така посоченото равностойността на 140 евро по официалния фиксиран курс на БНБ е 273.82 лв.

От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.

Поради изложеното, следва представеното решение да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение издадено от несъдебен орган – Pol. M/W-Brabant, Centrale Verw. Eenheid, с адрес Mijkenbroek 31, 4824 AR Breda, Кралство Нидерландия, по дело с рег.

№ ЕGS-251430029, постановено на 06.06.2023 г. влязло в сила на 18. 07.2023 г. спрямо българския гражданин М. М. А., с постоянен адрес с.А., общ.П., обл.Търговище, ул. “К.“№2 и настоящ адрес гр.Търговище, ж.к.И., бл.№8, ет.2, ап.4, ЕГН- **********, с което е наказан да заплати ГЛОБА в размер на 140 евро, равностойни на 273.82 лв. (двеста седемдесет и три лева и 82 стотинки) по курс на БНБ към датата на влизане на решението в сила 3

18.07.2023 г., за извършено административно нарушение – държане в ръка на мобилен телефон по време на управление на превозно средство, с което е нарушен Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата /чл.2/ на Кралство Нидерландия.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото решение на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението Националната агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС, като след приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се уведоми компетентния орган на издаващата държава.

ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава в Кралство Нидерландия, чрез формуляр 2, както и Министерството на правосъдието на Република България.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес, пред

Апелативен съд гр. Варна, като обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр. последно от ЗПИИАКОРНФС, не спира изпълнението на решението .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4