Решение № 2113 от 27.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2113 гр. София, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20211100513673 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20170815 от 11.08.2021 г., постановено по гр. дело № 32232/2020 г. по описа на СРС, ГО, 79-ти състав, са уважени предявените от „ЧЕЗ Електро България“ АД срещу Ц. Д. М., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е прието за установено, че Ц. Д.

М. дължи на ищеца сумата от 220,98 лв., представляваща цена на потребена електрическа енергия за периода от 27.02.2019 г. до 26.06.2019 г. за обект, находящ се на адрес: гр.

Радомир, ж. к. „******* с клиентски № 310226100874, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 09.09.2019 г. до окончателното плащане, както и 6,03 лв., представляваща лихва за забава за периода от 25.04.2019 г. до 28.08.2019 г., за които суми по ч.гр.дело № 51468/2019 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.09.2019 г.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК сумата от сумата от 101,13лв. - разноски в заповедното производство и сумата от 909,19лв. - разноски в исковото производство.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника, чрез назначения му особен представител – адв. И.М., в която са изложени оплаквания за неправилност на същото, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа се, че е необоснован извода на 1 първоинстанционния съд, че сумата касае потребена електрическа енергия до имот находящ се в гр. Радомир, тъй като съгласно заключението на вещото лице по изслушаната ССчЕ се установявало, че електромера /СТИ/ е монтиран на имот в гр. София, ж.к. Люлин. Това обстоятелство не се разколебавало от обстоятелството, че издадените фактури се отнасяли за обект в гр. Радомир, тъй като заключенията опровергавали твърдението на ищеца. Моли съда да отмени обжалванато решение и отхвърли предявените искове.

Въззиваемият ищец – „ЧЕЗ Електро България“ АД, чрез процесуалния си представител – адв. С.З., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал, в срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, в пълно съответствие с установените фактически обстоятелства и законови разпоредби, поради което моли съда да потвърди същото и присъди направените по делото разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като същата е подадена от особен представител, който не дължи държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

По делото е представено е представено 4 броя фактури, така и извлеченията от електронната система на ищеца, които касаят консумацията на електрическа енергия до обект, находящ се в гр. Радомир с клиентски № 310226100874, а не в гр. София, както и 3 броя заявления от 25.02.2016 г. /лист 112 по делото на СРС/, 27.06.2018 г. и 17.07.2019 г.

/лист 35 и 36 по делото на СРС/ с искане за разкриване на партида на негово име за адреса в 2 гр. Радомир и за предоставяне на услуги по доставка на електрическа енергия, а не на адреса, на който той е адресно регистриран в гр. София. Представените документи не са били оспорени от ответника чрез назначения особен представител, поради което и същите имат характера на извънсъдебно признание, което преценено по реда на чл. 175 ГПК с издадените от ищеца фактури водят до обоснован извод, че облигационната връзка между ответника и ищцовото дружество касае доставена електроенергия именно до обект, находящ се в гр. Радомир, ж. к. „******* с клиентски № 310226100874, на който адрес е било и монтирано средството за търговско измерване /СТИ/ с фабричен № 270716. Следователно по делото е безспорно, че ответникът е потребител на електроенергия в процесния имот, находящ се в гр. Радомир, ж. к. „******* с клиентски № 310226100874, за който е и претенцията на ищеца за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия. Ето защо оплакванията в жалбата в тази насока са неоснователни.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания включително и относно размерите на уважените обектвино съединени установителни искове, и поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции по повдигнатите в жалбата оплаквания, то обжалваното решение следва да се потвърди.

По разноските по производството:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 200,00 лв., представляваща разноски за особен представител.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20170815 от 11.08.2021 г., постановено по гр. дело № 32232/2020 г. по описа на СРС, ГО, 79-ти състав.

ОСЪЖДА Ц. Д. М., ЕГН ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „******* да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес гр. София, бул.

*******, „БенчМарк бизнес център“ на основание чл. 78, ал. 3, и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата 200,00 лв., представляваща разноски за особен представител в производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4