Решение № 275 от 16.05.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Благоевград, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Бельова

Членове:

Лилия Масева

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20201200500896 по описа за 2020 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 372/02.06.2020г., постановено по гр.д.№ 1851/2019 г., РС – П. е :

Осъдил Главна дирекция „Г.-П.“ – МВР, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Кн.М.Л.“ № 46, да заплати на СТ. АС. Г., с адрес гр. П., ул. К.Дж. № 23, ЕГН **********, следните суми:

- 613,33 лв. (шестстотин и тринадесет лева и тридесет и три стотинки), представляваща неизплатено допълнително възнаграждение, дължимо на ищеца, в качеството му на държавен служител в МВР, работещ на смени и на подчинение на ответника, за извънреден труд, получен в резултат на нощен такъв, положен в периода 08.10.2016 г. – 08.10.2019 г., и преизчислен към дневен, съгласно коефициент от 1,143, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2019 г. до погасяването;

- 70,02 лв. (седемдесет лева и две стотинки), представляваща мораторна лихва върху посоченото главно вземане, начислена за периода от падежа на всяко плащане до датата на подаване на исковата молба – 08.10.2019 г., и

- 480,00 лв. (четиристотин и осемдесет лева), представляваща съдебни разноски.

РС П. е осъдил с решението си Главна дирекция „Г.-П.“ – МВР, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Кн.М.Л.“ № 46, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен съд – гр. П., сумата от 147,33 лв.

(сто четиридесет и седем лева и тридесет и три стотинки), представляваща общ размер на дължимите по делото държавна такса и разноски, направени от бюджета на съда.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция „Г.-П.” при Министерство на вътрешните работи. Навеждат се конкретни доводи за 1 неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение, като се твърди, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на заявените искове. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от адв.И.М., в качеството и на пълномощник на въззиваемия СТ. АС. Г. . По същество се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата. Формулирано е искане атакуваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират се и разноски.

Благоевградският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Благоевградският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на основание чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна по следните съображения:

Предявени са пред първоинстанционния съд искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Ищецът СТ. АС. Г., с адрес гр. П., ул. К.Дж. № 23, ЕГН **********, твърди, че се намира в служебно правоотношение с ответника, по силата на което има качеството на държавен служител в Министерството на вътрешните работи (МВР). Заявява, че работи на сменен режим, включващ дневни и нощни смени, и отчитането на труда му е сумирано, на 3-месечен период. Поддържа, че за времето от 08.10.2016 г. до 08.10.2019 г. е положил нощен труд, който трябва да бъде преизчислен с коефициент от 1,143 към дневен такъв. Изтъква, че по този начин се получава извънреден труд, за чието компенсиране му се дължи допълнително възнаграждение от 613,33 лв., както и мораторна лихва върху него, възлизаща на 70,02 лв., начислена за периода от падежа на всяко плащане до датата на депозиране на исковата молба – 08.10.2019 г. (съобр. изменението на размера на ищцовите претенции, направено по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК). Иска постановяване на съдебно решение, с което тези вземания да му бъдат присъдени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до погасяването. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът Главна дирекция „Г.-П.“ – МВР, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Кн.М.Л.“ № 46, е депозирал писмен отговор, с която оспорва по основание и размер исковете на ищеца като неоснователни.

Няма спор между страните, че между тях е съществувало служебно правоотношение, по силата на което в исковия период ищецът е бил държавен служител на ГПУ – П., работещ на смени.

От заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебноикономическа експертиза се установява, че:

- през исковия период ищецът е отработил общо 622 часа нощен труд, в 78 нощни смени;

- при преобразуването на този нощен труд към дневен, с коефициент 1,143, се получават 711 часа дневен труд;

2

- така се стига до неизплатен извънреден труд, за който дължимото, но неизплатено, допълнително възнаграждение се равнява на 613,33 лв.;

Спорно по делото между страните е дали при определянето на възнаграждението на ищеца на нощния труд, през процесния период, са приложими Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на работното време 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд, за да се достигне до заявения в исковата молба коефициент от 1,143/чл. 9, ал. 2 от Наредбата/.

Първоинстанционният съд приел, че и по отношение на служителите в ГД ГП МВР, полагащи нощен труд, следва да се прилага и същите да се ползват от специалната уредба на НСОРЗ, която предвижда преобразуване на нощния труд в дневен при сумирано изчисляване на работното време. Това следвало да стане с коефициент, който е равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане за съответното работно място или длъжност. Нормалната продължителност на дневното работно време при подневно отчитане е осем часа, а работното време през нощта, при същите условия, е седем часа, което значи, че коефициентът е 8/7 или 1.143. За всеки отработен месец служителят получава договореното трудово възнаграждение и само при наличие на извънреден труд, отчетен в края на периода /в случая на тримесечие/, за него се заплаща увеличение от 50 %. Възнаграждението за извънреден труд става дължимо в края на отчетния период.

Районният съд направил краен извод, че предявеният осъдителен иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказан по основание и е доказан по размер, доколкото е установено чрез приетата и неоспорена ССЕ, че в исковия период ищецът е положил нощен труд, който преизчислен на дневен с коефициент 1.143 формира разлика, които часове се явяват извънреден труд и следва да се определи допълнително възнаграждение за извънреден труд в размерите по заключението на експерта.

По въпроса: намира ли приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата за положения от ищеца нощен труд за процесния период, въззивният съд излага следното:

Както се установи, а и не е спорно по делото, ищецът е държавен служител, а статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда със ЗМВР, който специален закон регламентира служебните правоотношение на тези служители.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според ал. 3 на същата разпоредба за работещите на 8, 12 или 24 часови смени се установява сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

В обобщение следва изводът, че за разлика от чл. 140, ал. 1 КТ, в която норма е предвидена максимална продължителност на нощния труд за лицата работещи по трудови правоотношения- 7 часа, в специалния закон /ЗМВР/ е налице изрична материално правна разпоредба, регламентираща максималната продължителност на нощния труд за полицейските служители - 8 часа. От изложеното следва, че е поставен знак за равенство между максималната продължителност на полагания от служители на МВР дневен и нощен труд, а именно 8:8. Разликата в уредбата относно 3 продължителността на нощния труд за държавните служители в МВР, работещи на смени по специалния ЗМВР, в сравнение с КТ, се дължи на специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР, респективно на спецификата на работата и преследваните цели по чл. 2 от ЗМВР, съгласно който - Дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. Именно спецификите и високата степен на риск е преценена от законодателя, като в полза на тези служители са правно регламентирани редица социални придобивки, от които не се ползват лицата, работещи на трудово правоотношение.

По изложената аргументация и след като се съобразят целите на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, а именно извършване на преизчисляване на нощния труд с коефициент 1.143, за да бъде изравнен същия с дневния такъв, следва извода, че доколкото правната регламентация на ЗМВР не урежда различна продължителност на дневния и нощния труд не е налице правно основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд от 8 часа на смяна в дневен такъв. При преизчисляване на положен нощен труд от 8 часа с коефициент 1.143 се получава 9.144, тоест ще се получи разминаване между продължителността на полагания от служителите на МВР дневен и нощен труд, който резултат е в колизия с целите на чл. 9, ал. 2 от процесната наредба.

За пълнота следва да се отбележи и следното: Материалноправната разпоредба на чл.140, ал.1 КТ, регламентираща максимална продължителност на нощния труд до 7 часа, не намира приложение за служителите на ГД ГП - МВР, тъй като за последните в специалния закон, в частност чл. 187, ал. 3 ЗМВР, е налице изрична правна регламентация на максималната продължителност на нощния труд до 8 часа.

На следващо място в чл. 188, ал. 2 ЗМВР е прието, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Логическото тълкуване на цитираната норма, обаче, обуславя извода, че това препращане е само към Глава XV от КТ – „СПЕЦИАЛНА ЗАКРИЛА НА НЯКОИ КАТЕГОРИИ РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ“. Нормата на чл.

140, ал. 1 КТ е в Глава VII „РАБОТНО ВРЕМЕ И ПОЧИВКИ“, респективно същата не намира приложение за служителите на МВР.

Съгласно нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е прието, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. В алинея 2 са посочени и предпоставките за изплащане на тези допълнителни възнаграждения, а именно прието е, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.