Акт от 22.11.2021, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№

575

22.11.2021 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор: Цвета Пазаитова като разгледа докладваното от съдия В.Желева и.административно дело №738 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от Г.И.М., ЕГН **********,***, с посочен по делото съдебен адрес:***, адвокат Д.А., против Областна дирекция на МВР Хасково, с адрес: ***

Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно задържане със Заповед за задържане на лице УРИ: 271з-113, издадена на 30.03.2021 г. от полицейски орган при РУ гр.Харманли – И. П. И. – инспектор в Г„КП“ при РУ гр.Харманли, отменена с Решение №2 от 21.04.2021 г. по АНД №167/2021 г. по описа на Районен съд – Харманли, влязло в сила на 05.05.2021 г. С исковата молба се претендира и законна лихва върху сумата, считано от 05.05.2021 г.

Ищецът твърди, че в следствие на така издадената незаконосъобразна заповед претърпял и продължавал да търпи значителни неимуществени вреди, тъй като прилагането на тази принудителна административна мярка му причинила, и продължавала да му причинява значителни негативни преживявания – стрес, срам, притеснения, безпокойство, неудобства. Създалото се в тази връзка положение се отразило негативно и на здравословното му състояние, както и на личния, професионалния и социалния му живот. Сочи, че такива вреди щял да изпитва и занапред. Заявява, че при издаването на заповедта бил практикуващ адвокат в АК Хасково, какъвто бил и в момента. Задържането му било оповестено и отразено в множество централни и регионални, електронни и печатни медии, и станало достояние и известно на широк кръг лица, което сринало авторитета и сериозно накърнило професионалната му репутация. Възникнали съмнения за професионалните му качества и морал, което се отразило на работата му като адвокат. Редица негови познати и колеги започнали да странят от него, доверието на клиентите му също значително намаляло, намалял и броят на клиентите, като навсякъде се коментирало задържането му и се изразявали съмнения, че „не може да няма защо“, „какъв адвокат бил, след като го задържали“, „как щял да защитава клиентите, след като той не можел да се защити“, и други подобни, което го обидило и накърнило авторитета му. Много от клиентите и приятелите му започнали да се шегуват „солено“ и неуместно със ситуацията, и „да му подмятат“ във връзка със случая, заради който уж се извършило задържането, което много го обиждало и разстройвало. По тези причини преживял силни притеснения и тревоги, бил разстроен, чувствал се унизен, огорчен и омерзен от наложената му мярка и дадената ѝ гласност в медиите. Било създадено впечатление и мнение, че е „купувач на гласове“, като от всички задържани само неговото име се тиражирало в медиите. Чувствата на унижение, омерзение, огорчение, притеснение и неудобства се засилили и от това, че бил „придружаван“ от няколко полицаи, от кантората му до сградата на РУ Харманли, където бил задържан, покрай съда, пред който имало съдии и съдебни служители, които станали свидетели на задържането му, от което се почувствал особено неудобно и притеснено. Още по-голямо неудобство и притеснение изпитал в сградата на РУ Харманли, където бил настанен на мястото за задържани лица, заедно с други задържани лица от криминалния контингент, което място било точно до входа на районното, и от където минавали всички служители и посетители, като почти всички от тях го познавали, а с повечето бил работил заедно, тъй като работил в системата на МВР, и в частност РУ Харманли, като разследващ полицай. От притеснение, неудобство и срам му се искало, както се казва „да потъне в земята“, но това било невъзможно, тъй като бил задържан. Ищецът твърди, че още при задържането и след това започнал да се изпотява, да вдига високо кръвно налягане, да получава сърцебиене, да има неврологични проблеми, и да не се чувства добре физически и психически, каквито оплаквания и проблеми нямал до момента на задържането. Чувствал се подтиснат, напрегнат и тревожен, страдал от безсъние и главоболие, поради което се наложило да потърси лекарска помощ, включително от личен лекар, невролог и психолог, като провел и продължавал да провежда медикаментозно лечение.

Съществено се променил начинът му на живот. Станал затворен, ограничил контактите си, спрял да посещава заведения, да се среща с приятели и познати, да ходи на спортни занимания, които преди това му били любими, и му доставяли удоволствие, и поддържали здравето и духа му. Започнал да избухва от незначителни неща и да се кара с най-близките си. Чувствал неудобство и притеснение и при ходене на работа, тъй като бил известна личност, и навсякъде от граждани и колеги се шушукало, и се обсъждало задържането му, като имало и подигравателни погледи и изказвания, многозначителни намеци. Твърди се, че несъмнено издаването на незаконната заповед и неправомерното му задържане, при установените по делото условия, имало негативно отражение върху психическото състояние на задържаното лице, като в тази насока се цитира Решение №4577 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм.дело №2889/2014 г., III о., което се приемало, че самото задържане на незаконно правно основание вече обосновава унизително спрямо лицето отношение, което надхвърляло прага на суровост по смисъла на чл.3 от ЕКПЧ, заради незаконния му характер. Безспорно била налице причинно-следствена връзка между доказаните като претърпени неимуществени вреди и отменената като незаконосъобразна заповед за задържане, тъй като именно в резултат на нейното изпълнение задържаното лице претърпявало претендираните вреди. Следвало да се има предвид и това, че издаването на заповедта и задържането на ищеца било в нарушение на чл.5, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Когато задържането било направено въз основа на незаконосъобразна заповед, самото то съставлявало незаконно лишаване от свобода. Заповедта за задържане дори не отговаряла на формалните законови изисквания и била лишена от всякакво основание, като при извършените преди това процесуални действия не се открили никакви данни и вещи за извършване на каквото и да е престъпление, но въпреки това била издадена незаконната заповед и постановено задържането на ищеца, без да се вземат предвид тези обстоятелства и възраженията му в тази връзка. Твърди се, че дори само това би могло да доведе до извода, че задържането не било съвместимо с принципа за защита на лицата от произвол, като в тази насока се посочва Решение от 24.06.2014 г. на ЕСПЧ по жалби №50027/08 и №50781/095 – П. и П. срещу България.

Ответникът, Областна дирекция на МВР – Хасково, в представен по делото писмен отговор на исковата молба, изразява становище, че така предявеният иск е допустим, но разгледан по същество е неоснователен и недоказан. Излагат се подробни съображения, въз основа на които се твърди, че предявената искова молба следва да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита предявения иск за неимуществени вреди за основателен и за доказан, и предлага същият да бъде уважен в справедлив размер.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 30.03.2021 г., в 12:50 часа, ищецът Г.И.М. е задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ гр.Харманли, със Заповед за задържане на лице УРИ:271з-113/30.03.2020 г. (цифрата на годината е неточно посочена), издадена от И. П. И., на длъжност инспектор в Г„КП“ при РУ гр.Харманли. Съгласно отразеното в разписка след текста на заповедта, задържаното лице е освободено в 16.40 часа на 30.03.2021 г.

С Решение №2 от 21.04.2021 г., постановено по АНД №167/2021 г. по описа на Районен съд – Харманли, е отменена Заповед за задържане на лице УРИ:271з-113/30.03.2020 г., издадена на 30.03.2021 г. от полицейски орган – И. П. И.– инспектор в Г„КП“ при РУ Харманли, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е задържан за срок до 24 часа Г.И.М., ЕГН:**********,*** и се осъжда ОДМВР Хасково да заплати на същия направените по делото разноски в размер на общо 510 лв. за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Съдебният акт е влязъл в сила на 05.05.2021 г.

По делото са приети като доказателства амбулаторни листове за извършени прегледи на Г.И.М. на 05.04.2021 г., 27.04.2021 г. и 28.06.2021 г. Видно от същите, ищецът има здравословни проблеми, за които му е назначено медикаментозно лечение. В амбулаторния лист от 28.06.2021 г. е вписано, че пациентът е с основна диагноза „Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено тежък“, като е посочено също, че е касае за пациент, преживял тежка психотравма през м.март 2021 г. Оплакванията продължавали – неспокойствие, нарушен сън, главоболие, липса на концентрация, намалена работоспособност, световъртеж, страх за сигурността на живота си и на семейството. Представен е и Болничен лист №Е20210512510 за временна нетрудоспособност, за периода от 07.04.2021 г. до 21.04.2021 г. (15 дни), с посочена диагноза „Световъртеж от централен произход“.

По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л. Б. Г. и Н. В. М..

Свид.Г. посочи, че живее във фактическо съжителство с ищеца от 2011 г. Относно задържането му през месец март разказа, че се случило рано сутринта, когато си били вкъщи и стресът бил много голям. В началото ищецът се държал доколкото можел, но вече в късния следобед като го видяла, бил доста притеснен, тъй като там в полицията всички били колеги, знаели се, в малък град били, и били работили заедно. Като се прибрал, бил с кръвно 160, при което се наложило да посещава по-късно невролог и психолог. Притеснението си оказало голямо влияние. М. не спял, премислял нещата. Около месец не отивал в кантората си, защото му било неудобно, срамно и притеснително от случилото се. Станал изнервен, сприхав. В дома им или се мълчало, или ако се говорело, се говорело единствено това какво се е случило и кой какво бил чул. Появили се дрязги. Според свидетелката, преди задържането му М. не бил такъв, бил адвокат със самочувствие, ходел всеки ден на работа, спортувал. После нито спортувал, нито му се виждало с някой, не вдигал телефони. Преди задържането бил доста социален човек, но след задържането му това се променило, загубил доста приятели, които вече не му се обаждали. Свидетелката сочи, че имало „подмятания“ от хората, което го унижавало и го карало да се чувства зле. Имало и промяна на отношението на клиенти, които, според свидетелката, вече се притеснявали дали ищецът ще може да си свърши работата като адвокат. След като бил задържан и ходел по лекари, на М. се наложило да пие успокоителни, за да може да спи и да продължава да си върши работата. Според свидетелката последиците, отражение на задържането, продължавали и в момента, тъй като продължавали намеците и подмятанията спрямо ищеца, и бил засегнат авторитета му в града.

Свид.М. посочи, че познавал ищеца от около 7-8 години, тъй като били от един град, отношенията им били приятелски, били и семейни приятели. Запознат бил със задържането на ищеца. Разказва, че преди това да се случи, ищецът бил изключително комуникативен, енергичен човек, с който си говорели на всякакви теми, и който „гледал доста философски на живота“. След задържането свид.М. забелязвал, че ищецът бил доста подтиснат, затворен в себе си, дори депресиран. Преди задържането ходели заедно да спортуват – на фитнес, играели тенис, но след задържането всичко това приключило. Вече доста рядко се срещали и при срещите им ищецът споделял притеснения, как името му е опетнено, как авторитетът му е почернен, как ще си загуби клиентите, приятели, близки, семейство. На свидетеля била известна и промяна в отношението на други техни познати, приятели на ищеца, които поради задържането му изразявали съмнения относно неговия морал и неговите качества като адвокат. Това излязло и в пресата, а свидетелят бил чел само негативни коментари.