Решение № 788 от 12.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 788 гр. Пловдив, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330200977 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 22-0441-000337 от 23.01.2023 г., издадено от Началник IV РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на К. А. А. с ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал.

1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП. Моли се същото да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят лично изразява желание да бъде отменено наказателното постановление.

С писмото за изпращане преписката на съда се взема становище по жалбата и обжалвания акт, който наказващият орган счита за законосъобразен, обоснован, доказан и моли да бъде потвърден. Прави се бланкетно становище за прекомерност на евентуално претендиран адвокатски хонорар.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателят К. А. очаквал да бъде изпратен лек автомобил марка и модел „Опел Корса“ с рама № W0L0SDL68A4099625 от дъщеря му, която живеела във Федерална република Германия. Следвало да пристигне на автовоз. На 30.12.2022 г.

1 автовозът пристигнал в гр. Пловдив и оставил автомобила на бул. „Източен“ в близост до стадион „Христо Ботев“. Жалбоподателят отишъл до мястото на доставката, въпреки че желаел лекият автомобил да бъде доставен до дома му на адрес гр. П., ул.

"Б." № **, ет. *, ап. **, но водачът на автвоза отказал. Превозваният от него лек автомобил за жалбоподателя няма поставени регистрационни табели. Понеже нямало как да го остави до стадиона на булеварда, тъй като нямал регистрационни табели, а и до стадиона работели общи работници, които проявили интерес какво се случва, жалбоподателят се притеснил и решил да го откара на собствен ход до дома му в близост. Качил се на лекия автомобил и го привел в движение в посока и по ул.

„Богомил“. В същото време по ул. „Богомил“ патрулирал служебен полицейски автомобил с полицейските служители Т. Ч. и Д. Б., които били назначени в наряд.

Около хотел „Норис“ на същата улица полицейските служители забелязали движещия се срещу тях лек автомобил „Опел Корса“ без регистрационни табели. Обърнали посоката на движение и го последвали, като го последвали и пуснали светлинна и звукова сигнализация. Понеже движението било натоварено и нямало как да се изравнят с жалбоподателя, решили да изключат звуковата сигнализация и да го последват до безопасно място за проверката му. Жалбоподателят спрял пред адреса си, а полицейските служители пристъпили към неговата проверка. Установили самоличността му и поискали да им предостави регистрационни документи на управлявания от него автомобил. Жалбоподателят не притежавал с такива и споделил какво се е случило непосредствено преди проверката и защо предприел управлението му. Полицейските служители пристъпили към съставяне на редовните документи, докладвали за случая на дежурната част, от която случаят е докладван на прокурор със съмнение за извършване на престъпление.

По този повод на място бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД бл. № 317177 от 30.12.2022 г. в присъствието на нарушителя за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Актът е връчен на жалбоподателя, от който възражения не са постъпили. С акта бил иззет контролния талон към СУМПС.

Въз основа на съставения акт на 23.01.2023 г. наказващият орган издал и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е била наложена на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушението и са отнети общо 10 контролни точки.

В същото време преписката е била докладвана на друг контролен орган, а именно прокурор от Районна прокуратура Пловдив за преценка на достатъчно данни и основание за образуване на досъдебно производство за извършено престъпление по чл.

345, ал. 2 от НК. С постановление за отказ да се образува наказателно производство от 06.02.2023 г. по пр.пр. № 1468/2023 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив са направени изводи за малозначителност на деянието на К. А., отказано е да се образува наказателно преследване и материалите по преписката са били изпратени на IV РУ към ОД на МВР Пловдив за преценка за ангажиране на административнонаказателната отговорност. Постановлението е изходирано на 07.02.2023 г.

Установява се още че жалбоподателят се грижи за съпругата му, която е със здравословни проблеми и няколко пъти месечно се налага да посещават болнично заведение.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетел Т. Ч. – актосъставител, и обясненията на жалбоподателя, както и от писмените доказателства по делото – АУАН, копие на постановление за отказ да се 2 образува наказателно производство по пр.пр. № 1468/2023 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив от 06.02.2023 г. и заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР.

Съдът се довери на показанията на свидетеля актосъставител като логични, непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по делото, а именно констатациите му в акта, които се потвърждават и от постановлението на прокурора от РП Пловдив.

Съдът се довери и на обясненията на жалбоподателя, като от една страна намира, че същите са допустими с оглед правото му на защита и излагане на неговата версия за случилото се, а от друга се оцениха в контекста на доказателство и/или защитна позиция и предвид двойствената им природа, призната в наказателния процес.

След анализ на самите му обяснения, както и съвкупно с представените по делото доказателства, съдът намира, че същите са непротиворечиви, достоверни, добросъвестно дадени, логични и последователни, поради което и им се довери при изграждане на фактическата обстановка по делото. Преди всичко следва да се подчертае, че обясненията му се потвърждават от другите гласни доказателства по делото, доколкото самия полицейски служител сочи същите обстоятелства да са му били споделени и към момента на установяване на нарушението.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, а материалната компетентност на административнонаказващия орган (АНО) и актосъставителя следва от така представените заповеди.

Не е ограничено правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения и не се е възползвал от това си право, като е отразил, че няма възражения. Спазено е правилото на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН за съставяне на акта в присъствието на нарушителя и един свидетел очевидец, като и двамата са се подписали на документа, а жалбоподателят се е запознал със съдържанието му.

При съставянето на НП обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя и са ограничени правата му и касаещи нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

По начало атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци относно съдържанието му, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Нарушението е описано надлежно в него от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за управление на ППС след надлежната му регистрация. Посочени са нарушените и санкционните норми.

Същевременно обаче административнонаказващият орган, който принципно има съответната компетентност да състави съответното наказателно постановление, но в конкретния случай това е сторено преждевременно и без в конкретния момент да разполага с тази възможност и е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.

3

Съгласно данните по делото и както споделя актосъставителят, случаят е бил докладван на прокурор от РП Пловдив за преценка извършването на престъпление.

Събраните данни и съответни доказателства в хода на предварителната преписка са дали основание с окончателния си акт прокурорът да прецени, че деянието отговаря на условията за малозначителност по чл. 9, ал. 2 от НК и макар формално да осъществява характеристиките на престъпление, то не представлява такова. Затова преписката е била изпратена обратно на наказващия орган за преценка административнонаказателната отговорност. Това се е случило след 07.02.2023 г., доколкото постановлението е изходирано от системата на прокуратурата в този ден.

Междувременно обаче наказващият орган е разгледал преписката и още на 23.01.2023 г. се е произнесъл по същество на спора с правораздавалетен акт, каквото е наказателното постановление по характера си.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор.

Веществените доказателства и вещите по чл.

41 се пазят от административнонаказващия орган до произнасянето на прокурора. Това правило кореспондира на правилото на чл. 49 от ЗАНН – „Когато сезираният административнонаказващ орган намери, че производството е от компетентност на друг орган, той го изпраща незабавно на този орган.“ От този момент до момента на произнасяне от прокурора административнонаказващият орган не разполага с компетентността да разглежда преписката и да се произнася по нея по смисъла на чл.

53 от ЗАНН. Това му правомощие възниква след като преписката се изпрати обратно на наказващия орган от прокурора – арг. от чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. За липсата на правомощия за издаване на наказателно постановление у наказващия орган индикират и разпоредбите от ЗАНН, регулиращи задължението му да прекрати производството с мотивирана резолюция, когато са налице предпоставките по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН – чл.

54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН. Оттук ако се следват разпорежданията на закона, производството пред наказващия орган се прекратява с изпращането му на прокурора и то не е висящо пред него. Затова и не може да се произнесе с акт за решаването му по същество, тъй като спорът е пренесен по компетентност на друг орган и единствено той има право да го реши. В случая това е бил прокурор от РП Пловдив. Едва след неговото решение за отказ за образуване на наказателно производство и връщането на наказващия орган за решаване последният би има правомощията да се произнесе, но това би било по новообразувано административнонаказателно производство, повод за образуването на което няма да е АУАН, а постановлението на прокурора.