Решение № 1030 от 12.06.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 5411/2022
- Вид
- Решение № 1030
- Подписан
- 12.06.2023
- В сила
- 06.07.2023
- Състав
- Методи Неделчев Антонов
Цитирани разпоредби
- чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.82 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.11 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал.1 т.5 · Наказателен кодекс
- чл.81, ал. 3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1030 гр. Пловдив, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20225330205411 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш /ЕФ/ серия К № 4037958 на ОД на МВР – Пловдив, с който на М. С. Д. с ЕГН **********, с адрес: ****, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят Д., по съображения, изложени в жалбата, моли съда за отмяна на процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Редовно призована, не се явява лично и не изпраща представител в съдебно заседание.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. Взема становище в писмено такова по жалбата като я намира за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законоустановения преклузивен срок.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
1
От ОД на МВР – Пловдив е издаден ел. фиш серия К № 4037958 затова, че на 27.07.2020г. в 11:35 часа в гр.Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“ до № 1, посока ул. „Цар Симеон“ с одобрено автоматизирано техническо средство ATCC ARH CAM S1, било заснето движение на МПС лек автомобил „Нисан Кашкай”, рег. № ****, с установена скорост от 74 км/ч., при въведено ограничение на скоростта 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. По този начин е, счетено, че жалбоподателят М. С. Д., като собственик на процесния автомобил, е превишила разрешената скорост с 24 км/ч в населено място. Констатациите били определени като нарушение по чл. 21, ал.1 ЗДвП, въз основа, на което бил издаден и обжалваният електронен фиш, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш, снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол № 57-С-ИСИС/30.09.2019г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система ATCC ARH CAM S1/27.07.2020г., снимка на разположението на техническото средство, справка за промяна на регистрация на МПС, Сертификат за преминало обучение на контролния орган.
Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване, служещи за установяване на обективната истина.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП по пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е 50 км/ч., извън населено място – 90 км/ч., а по автомагистрала – 140 км/ч.
Правилно обжалваният ЕФ е издаден по отношение на М. С. Д., чиято собственост е процесният автомобил към момента на нарушението.
Собствеността не се оспорва и се доказва от приложената по делото справка за промяна на регистрация на МПС и по силата на чл.188, ал.1 от ЗДвП. Няма данни за подадена декларация по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП за евентуално друг водач на МПС.
В случая е налице административно нарушение, установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743са. В процесния случай е ноторно и служебно известно на настоящия състав, че използваният по делото тип АТСС ARH CAM S1 представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т. нар.
2
„триножник” - преносима поставка с три крака, което е видно и от приложения по делото снимков материал на разположението на автоматизираното техническо средство. Посоченото изключва същото да е „трайно прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя, т.е. явява се „мобилно“ по своя характер. В тази връзка, налице е и Протокол по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., в съответствие с изискванията за мобилните технически средства. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на ограничението на скоростта и на техническото средство, което го е заснело. Посочени са правилно режим на измерване и посока за задействане. Индивидуализиран е и служебният автомобил, преминатата метрологична проверка. По делото са налични снимков материал на заснетия в нарушение автомобил, както и на разположението на автоматизираното техническо средство.
Техническото средство е одобрен тип за измерване съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.512б от 07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027г.
По делото е приложен и Протокол № 57-С-ИСИС/30.09.2019г. на Български институт по метрология за извършена проверка на техническото средство, със срок на валидност 1 година, т.е. валиден и към момента на нарушението.
Издаденият ЕФ съответства на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП, чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи. Действително съобразно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само, относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и електронните фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата, относно процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН, както и пренасяне, респ. прилагане на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В този смисъл не се ползват като реквизити издателят на ЕФ, датата на издаването му, пред кой и в какъв срок следва да се обжалва акта. Не се прилагат и сроковете за съставяне на АУАН, нито има срок за връчване на ЕФ.
В случая би имало значение единствено абсолютната давност от извършване на нарушението, на основание чл.81, ал. 3 от НК във вр. чл. 80, ал.1 т.5 от НК във вр. чл.11 от НК, която давност към момента очевидно не е изтекла – поради изискването да са изтекли 4 години и половина от 3 извършване на нарушението. Неоснователно е възражението за изтекла давност по чл.82 от ЗАНН, тъй като същата представлява двност за изпълнение на наказание, но само при влязло в сила ЕФ или решение при обжалване на ЕФ. Фактът,че настоящото производство е инициирано за обжалване на процесния ЕФ от жалбоподателя, е повече от очеваден,че ЕФ не е влязъл в сила.
Правилно е било подведено констатираното нарушение под нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Правилно на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, е определена глоба от 100 лева за превишение от 24 км/ч. Размерът на глобата е фиксиран и не подлежи на ревизиране от страна на съда. Следва да се посочи, че съгласно фотоснимката, измерената скорост е била по - висока - 77 км/ч, но след приспаднат толеранс от - 3 км/ч за установена е била приета скоростта от 74 км/ч.
Ето защо предвид безспорно и категоричното установяване на вмененото на Д. нарушение, обжалваният електронен фиш, следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
При този изход на делото и направеното своевременно искане, на въззиваемата страна - ОДМВР Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН. То е в тежест на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VII наказателен състав, постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш /ЕФ/ серия К № 4037958 на ОД на МВР – Пловдив, с който на М. С. Д. с ЕГН **********, с адрес: ****, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. С. Д. с ЕГН **********, с адрес: ****, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски по делото пред настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5