Решение № 12453 от 13.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12453 гр. София, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20221110149721 по описа за 2022 година

Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г. Ищецът *** извежда съдебно предявените си права при твърдения, че Д. и М. М.и са съсобственици на топлоснабдения имот , посочен в исковата молба, с адрес: ***, аб. № 32516, и като съсобственици, дължат заплащане на ползвана за битови нужди за период от 5.2019г. до 4.2021г. в размер 1232,67 лева , ведно със законна лихва от предявяване на иска в съда, мораторна лихва в размер 167,40 лева, начислена за период от 15.9.2020г. до 10.6.2022г., сумата 105,58 лева главница за дялово разпределение за период от 5.2019г. до 4.2021г., законна лихва върху нея и мораторна лихва от 20,60 лева за период 1.7.2019г.- 10.6.2022г., като претендира посочените суми при равни квоти от ответниците.

Ищецът твърди, че ответникът, като собственик на посочения имот, е страна по неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон, публикувани в интернет станицата му, след изтичане на 45-дневен срок от издаване на общата фактура, ответницата е изпаднала в забава и дължи заплащане на законната лихва.

Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се заплащат на него.

Ответниците са подали идентични отговори на исковата молба, в срока по чл.131 ГПК. Оспорва се дължимостта на вземанията, при твърдения, че ответниците не са собственици на имот с адрес ***. В тази връзка, се сочи, че представените към исковата молба доказателства касаят съсобствения им имот с адрес град София, улица „Александър 1 фон Хумболт” № 35А, като доказателствата касаят ап.3, за който апартамент са и издадените фактури.

Относно имоти на този адрес, ако претенцията се отнася до ап.на първи етаж, то се сочи, че квотите са определени правилно, но не са представени доказателства за неплатени сметки, като се твърди, че вземанията относно този имот, са били платени. Относно ап.3, се сочи, че квотите са определени неправилно – твърди се, че съсобственици на този имот са били *** и ***, като след смъртта на *** през 2018г., наследници по закон са двамата ответници, заедно с баща им ***, поради което и квотите са: 4/6 за ***, и по 1/6 за двамата ответници. Прави се възражение за погасителна давност.

Ответната страна счита претенцията за недоказана, защото се основава на частни, изходящи от ищеца документи. Не са представени доказателства за измерване и отчитане на доставяната до абонатната станция ТЕ.

В уточнителна молба от 4.5.2023г., ищецът сочи, че имотът е посочен погрешно в исковата молба, както и че искът е предявен за неплатени суми за имот с адрес ***, на първи етаж, както и че в информационната система на ищеца, този имот е с абонатен номер 32516, инсталация 4000313599. В първото по делото о.с.з, съдът допусна поправка на техническа грешка в исковата молба.

Предявени , кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.

По делото са представени договор, сключен през 2001г. с *** за извършване на дялово разпределение за етажната собственост с адрес улица ***, с приложена справка за заявен обем на отопление, в която са вписани, относно абонатни номера 32516, 32513, 32514, както следва: за номер 32513- /*** - 235 , коригиран на 71, 32514 – *** – 35, 32516- Д.

В. М. – 257, коригиран 100.

В списъка на етажните собственици, приложен към протокол от 2001г. за проведено ОС на ЕС за преминаване към дялово разпределение, Д. В. М. е вписан с 257 куб.м. отопляем обем, както и 8 радиатора.

Представена е молба – декларация, подадена през 2001г. от Д. В. М., за открИ.не на партида за имот с адрес ***, с искане за открИ.не на партида, при посочване на предишен абонат ***., аб.№ 32516, както и договор за продажба на недвижим имот от 1999г., с който *** и *** са придобили право на собственост от Столична община, върху идеални части от дворното място, протокол от 1989г, в който се съдържа одобрение на съдебно споразумение, с което Д. М. и М. М. са придобили в дял при равни квоти апартамент, заемащ целия първи етаж на сграда с адрес „Анри Барбюс” № 35А, а *** и *** – апартамент мезонетен тип на трети и четвърти етажи откъм същата улица. С нотариален акт от 2003г., Д. М. и М. М. са учредили в полза на кредитна институция договорна ипотека върху апартамент, находящ се на целия първи етаж на жилищната сграда. През 2007г. е съставен нотариален акт за идеални части на мястото и бистро. Видно от представеното удостоверение от ГИС София, налице е идентичност на посочената сграда.

2

Представените общи фактури към исковата молба са издадени на името на Д. М., за адрес: град София, улица „Александър Фон Хумболт“, номер 35А, вход 1, апартамент 3, абонатен номер 32516, инсталация 4000313599. Няма номер на етаж.

Видно от представеното от ответната страна удостоверение за наследници, *** е починала на 19.2.2018г., като е оставила като свои наследници по закон съпруг – ***., и деца – ответниците. В удостоверението за наследници, и изготвените от съда справки по реда на Наредба № 14/2009г., М. М. е вписана с адрес: улица „Александър Фон Хумболт“, номер 35А, 01, а Д. М.- улица „Александър Фон Хумболт“, номер 35А, 03.

Ответниците са представили обща справка за отопление и топла вода за отоплителен сезон 2013-2014г, за етажна собственост с адрес улица ***, вход 2, 3, 4, като, относимо към твърденията в отговора, срещу абонатните номера, посочени в отговора, е вписано следното:

32512- ***, адрес – вход А, ап.2, 32513- *** – вход А, ап.5, 32514- М. М. – вход А, ап-1, 32515-***- вход А, ап.2, 32516- Д. М. – вход А, ап.3, 32517- *** – вход А, ап.4, като във вход А, ап-1 е вписано дружество – клиент.

Ответната страна е представила индивидуални справки от третото лице относно абонатни номера 32513 и 32514. Абонатен номер 32514 е вписан във справката с адрес: вход 1,ап.1, и клиент М. М., а абонатен номер 32513 – с адрес –вход 1, ап.5, клиент- ***.

Представени са доказателства за платени суми в полза на ищеца за тези два абонатни номера.

Третото лице – помагач на страната на ищеца е представил дялово разпределение и протоколи за отчет относно абонатен номер 32516, при посочен клиент Д. М., и адрес: град София, улица „Александър Фон Хумболт“, номера 35А,, вход 1, ап.3. В отчетите, извършени през 2020г. и 2021г., са вписани 11 броя ИРРО и един водомер, посочени са показания.

Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен, доколкото с ъгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.

Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено 3 с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за открИ.не на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.

По силата на постигната съдебна спогодба от 1989г, Д. М. и М. М. са придобили в дял при равни квоти апартамент, заемащ целия първи етаж на сграда с адрес „Анри Барбюс” № 35А, като с молба – декларация, подадена през 2001г. от Д. В. М., за открИ.не на партида за имот с адрес ***, с искане за открИ.не на партида, при посочване на предишен абонат ***., аб.№ 32516, кредитирана заедно с формулярите за отчет на този клиентски номер, с вписан адрес град София, улица „Александър Фон Хумболт“, номера 35А,, вход 1, ап.3, и представената обща справка за отопление и топла вода за отоплителен сезон 2013-2014г, за етажна собственост с адрес улица ***, вход 2, 3, 4, в която, за клиентски номер 32516, е вписан Д. М. вход А, ап.3, се налага извод, че се доказва твърдението на ищеца, че ответниците Д. М. и М. М. са съсобственици на отделен обект в етажна собственост с адрес град София, улица „Александър Фон Хумболт“, номера 35А,, вход 1, ап.3, за който отделен обект, преди 2001г., ищецът е открил партида с клиентски номер 32516 /в заявлението – вписано, на името на предишен абонат ***./. Претенцията на ищеца, конкретизирана допълнително, въз основа този клиентски номер, е доказана да се основава именно на този имот. Ответната страна прави твърдение, че имотът на първи етаж е разделен. Не се установява това твърдение, за което следва да има строителни книжа, а за да е противопоставимо на ищеца и третото лице, следва за същото твърдение да са съставени съответните протоколи по Наредбата за топлоснабдяването. В този смисъл, дори и да е налице фактическо разделение в самия имот, без съответни книжа, за да може собствениците на обекта, намиращ се на първи етаж, да претендират за отделно дялово разпределение, следва да уведомят за разделянето както ищеца, така и третото лице. Няма доказателства писмено това да е сторено. Нещо повече, още през 2013г./началото на отоплителния сезон, за който е представено общото потребление от ответниците, което касае три входа, видно от вписването в него/, са съществували абонатни номера 32513, 32514.

Производството по делото не е за установяване право на собственост върху обекта, а за неплатени сметки за топлинна енергия, която е установено, че е отчетена от третото лице, като в отчетите са вписани показанията на 11 броя радиатори. Доказано е право на собственост на двамата ответници, върху апартамент на първи етаж. Единственото доказателство, което противоречи на посочените писмени документи, е молба – декларация от 2001г., в която самият абонат е вписал апартамент на трети етаж, като на основание чл.175 ГПК, доколкото фактът е благоприятен за него, не може да доведе до доказаността му, доколкото твърдението, че този клиентски номер касае друг обект, за който са платени сметките, е опровергано както от представените от третото лице документи за отчет на името на Д. М., така и от документите, представени от ответниците. В платените сметки по абонатен номер 32514 с вписан във справката и сметките с адрес: вход 1,ап.1, и клиент М.

М., а абонатен номер 32513 – с адрес –вход 1, ап.5, клиент- ***. Същите са неотносими към 4 претенцията на ищеца за абонатен номер 32516, доколкото се установява отделен отчет, отделна изравнителна сметка.

Доколкото енергията, начислена от ищеца, е в съответствие с техническата част на Наредбата за топлоснабдяването, съгласно заключението на СТЕ, искът е основателен.