Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1233 от 28.08.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4378/2026
Вид
Решение № 1233
Подписан
28.08.2026
В сила
17.09.2026
Състав
Божидар Иванов Кърпачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 82 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 80 и 81 · Наказателен кодекс
  • чл. 80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
  • чл. 80, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл. 80 и 81 · Наказателен кодекс
  • чл. 81, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 81, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл. 82 · Наказателен кодекс
  • чл. 27а · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1233 гр. Пловдив, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20265330204378 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 11822511, с който на Ж. Г. И. е наложена глоба в размер на 51.13 евро за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

От жалбоподателя се навеждат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се сочи, че:

ЕФ бил издаден в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон;

ЕФ бил връчен много късно, което щяло по неминуемост да доведе до изтичане на абсолютната давност за административно-наказателно преследване от една година и шест месеца на дата 13.05.2027г.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, 1 поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Електронният фиш е издаден за това, че на 13.11.2025г. в 09:13 часа в гр. Пловдив, на ***, при въведено общо ограничение на скоростта от 50 км/час, и отчетен толеранс от -3 км/час в полза на водача, МПС с рег. № **** се движело с установена наказуема скорост 79 км/ч., тоест с наказуемо превишение на скоростта от 29 км/ч .

Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с идентификационен номер 120cd02.

Противно на възраженията от жалбата, изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от надлежно приложеното по преписката статично изображение № 120CD***, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

На посоченото статично изображение по достатъчно ясен начин се вижда регистрационният номер на заснетия автомобил, въпреки че снимките са с черно бял формат, като процесното МПС е единственото, което попада в кадър в равнината на измерване.

В тази връзка следва да се съобрази, че според чл. 422, ал.1, т.8 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол е достатъчно камерите да отчитат регистрационния номер на автомобила, като няма изискване за заснемане на негов вид, модел, цвят, контури и други.

Действително на снимката, но в различна равнина (далеч преди заснетия автомобил) се забелязват контурите (но не и регистрационните номера) и други МПС. Това, обаче по никакъв начин не поставя под съмнение авторството на деянието.

Следва да се съобрази и че в случая нарушението е заснето с техническо средство ARH CAM S1. Видно от удостоверението за одобрен тип тази камера работи с лазерен радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС в реално време. От изложеното се прави извод, че за 2 разлика от техническите средства тип TFR-1M, при които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването.

Ч е наличието на друг заснет автомобил на снимката (при положение, че АТСС е боравещият с лазерен лъч ARH CAM S1) не внася съмнение в установеността на фактическата обстановка е трайната практика на Административен съд-Пловдив. Така Решение по КАНД № 2378 по описа на съда за 2023 година, Решение № 2387 от 14.12.2022 г. по к. адм. н. д. № 2318 / 2022 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 866/16.05.2022 на Административен съд Пловдив, ХХІ състав, КАНД 541 по описа за 2022 година, Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1655/ 2022, на Административен съд – Пловдив, ХХІ състав по к. адм. дело номер 1893 по описа за 2022 Решение № 176 от 04.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 2877 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2351 от 29.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2422 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив.

Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат именно толеранс от -3 км/час. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост до 100 км/час е именно 3 км/час.

По преписката е представена справка за регистрация на МПС, видно от която именно жалбоподателят е регистриран собственик на МПС, поради което именно тя следва да понесе отговорност за извършеното нарушение при липса на подадена декларация по смисъла на чл. 189, ал.5 ЗДвП.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

При вярно установени факти, правилно е приложен и материалния закон. Деецът е нарушил общото ограничение на скоростта в населено място, с което е реализирал състава на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

3

В текста на ЕФ подробно са описани обективните признаци на нарушението, съгласно правните норми, за което е санкциониран дееца- чл.

21, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 182 ЗДвП, от които е видно, че съставомерната форма на изпълнителното деяние е превишаване на пределно допустимите скорости на движение в населено място.

Всички относими признаци към посоченото изпълнително деяние са надлежно описани в ЕФ- разрешена скорост, наказуема скорост (получена като от установената скорост на снимковия материал е приспаднат законоустановения толеранс), наказуемо превишение, рег.№ на МПС, с което е допуснато нарушението, лице, което е пасивно легитимирано да понесе отговорността по издадения ЕФ.

В тази връзка следва да се съобрази и че съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП, ЕФ се издава съгласно образец утвърден от министъра на вътрешните работи, който в случая се явява спазен.

В този изричен смисъл Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 791 от 16.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 467 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 791 от 16.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 467 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

Следва да се съобрази и, че в случая е вменено нарушение на общото ограничение на скоростта -50 км/час, което се въвежда не с пътен знак, а следва по силата на законовата норма на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

Същевременно е ноторно известно, че бул. „Цар Симеон “ попада в квартал Тракия, тоест несъмнено е в границите на населено място.

Съгласно чл. 21, ал.2 ЗДвП необходимост от поставяне на пътен знак възниква само при въвеждане на специално ограничение на скоростта, дерогиращо действието на общото, каквото вменено административно обвинение- няма.

Така Решение № 1582 от 28.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1183 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

ПО РЕДА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА НАРУШЕНИЕТО.

4

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол:

-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство

ARH CAM S1, представляващо преносима система за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в удостоверението за одобрен тип;

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка с Протокол № 133-СГ-ИСИС/25.03.2025г., като проверката е извършена от институт извън системата на МВР, а именно БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ПО МЕТРОЛОГИЯ;

-според публично достъпната на адрес: https://www.google.com/search? q=%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4+%E2%84 616%2F11.09.2018+%D0%B3.+%D0%BD%D0%B0+%D0%BF%D1%80%D0%B5

8 Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН скоростомерите подлежат на метрологична проверка през срок от една година, като в процесния случай датата на заснемане на нарушението попада в рамките на едногодишния срок;

-приложена е снимка на техническото средство, от която е видно временното му разполагане на участък от пътя. Действително на същата няма номер и дата. Изготвянето на дигитална снимка на АТСС, обаче е изрично отбелязано в Протокола по чл. 10, удостоверяващ разполагането и използването на АТСС именно на процесната дата, на посочените в ЕФ време и място, поради което в достатъчна степен е доказана връзката между представения снимков материал и конкретното разполагане и използване на АТСС.

Така Решение № 2099 от 21.11.2022 г. по к. адм. н. д. № 2156 / 2022 г. на 5

XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2336 от 09.12.2022 г. по к. адм. н. д. № 2097 / 2022 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 839/11.05. 2022 год. на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, к.а.н.дело № 664 по описа за 2022 год., Решение № 1913 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1650 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1913 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1650 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив;

-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити;

-в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата;

-в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично са посочени номер на първо и последно статично изображение, като процесните попадат сред тях, което е гаранция, че протоколът е съставен именно за обжалваното използване на АТСС.

Съгласно трайната съдебна практика Протоколът по чл. 10 от Наредбата представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.

Така Решение № 1995 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр.

Пловдив, ХХІ касационен състав, к.а.н.д. № 1530 по описа на съда за 2021 г., Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение № 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на 6

Административен съд - Пловдив, Решение № 1349 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Нещо повече, той се ползва с материална доказателствена сила, ако не е оборен по надлежния ред.

Така Решение № 1433 от 09.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1292 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1247 от 21.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1212 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1469/13 юли 2021 год. ХІХ състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по описа за 2021 год.