Определение № 3091 от 09.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3091 гр. София, 09.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500737 по описа за 2026 година Подадена е частна жалба от името на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“ и от името на Б. Ж. срещу определение № 41357/06.10.2025г., постановено по гр.д.№ 8330/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 24 състав, с което е отхвърлено искането на жалбоподателите за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските за осъждане на ответника да заплати на основание чл.38,ал.2 ЗА на Адвокатско дружество Д.М. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС и увеличаване на присъдените на Б. Ж. разноски за държавна такса и депозит за експертиза с още 5 лв.

В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, а определеното от съда възнаграждение не съответства на действителна фактическа и правна сложност на делото, съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения /НМРАВ/ следва да се определи като за един иск, тъй като са предявени три обективно съединени иска, поради което и за всеки следва да се определи отделно възнаграждение, а не едно общо такова, като се позовава на чл.2, ал.5 НМРАВ и сочи практика на Върховния касационен съд.

Ответникът по жалбата Финанси Център ООД не е депозирало отговор.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото намира следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт и от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Б.

Ж., с която са предявени срещу Финанси Център ООД искове за нищожност на неустоечна клауза от договор за потребителски кредит, сключен между 1 страните, както и осъдителен иск за връщане на сумата от 172,70лв., платена въз основа на нищожната клауза. Претендирани са и разноски Исковата молба е подадена от адвокат Х.Й., за която е представено пълномощно за преупълномощаване от адвокат Д.М., който от своя страна е упълномощен от ищеца, съгласно представено пълномощно. С изключение на подаването на еднократно молба от адвокат Д.М., всички останали процесуални действия са извършвани от адвокат Й. и се изразяват в подаване на писмени молби, искания и становища без явяване в съдебно заседание.

С молба от 25.06.2024г. на адвокат Й. е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ на ищцата от еднолично адвокатско дружество Д.М., което се представлява от адвокат Д.М. и е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение , на основание чл.38, ал.2 ЗА..

С постановеното решение исковете са уважени изцяло, като при изложени съображения относно неприложимост на националната уредба относно определяне на адвокатските възнаграждения от ВАдвС съдът е приел, че следва да определи възнаграждение от 100 лв., което е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и което е присъдено на адвокат Х.Й.. На ищцата Б. Ж. са присъдени разноски от 472 лв. за първоинстанционното производство при изложени мотиви да е направила такива в размер на 127 лв. за държавна такса и 350 лв. за депозит за експертиза.

В срока по чл.248 ГПК от името на адвокатско дружество Д.М. е подадена молба за изменение на решението в частта за разноските, като такива за адвокатско възнаграждение се присъдят на адвокатското дружество, а не на адвокат Й., и в размер на 480 лв., по съображения, че исковете са два.

Поискана е и корекция на разноските на ищцата, тъй като изложението в мотивите относно направените разноски не отговаря на присъдената общо сума в диспозитива, която е с 5 лв. по –малка.

С обжалваният акт исканията са оставени без уважение без да се излагат мотиви, за които се препраща към решението.

Съдебният състав счита, че процесуално представителство може да се осъществява само от адвокат съгласно изричната разпоредба на чл. 32, т.1 ГПК, а не и от адвокатско дружество и следователно именно такова процесуално представителство, ако е осъществявано безплатно, може да обоснове определяне на възнаграждение за конкретния адвокат в хипотеза на чл.38, ал.2 ЗА. Установеното от Закона за адвокатурата право на адвокатите да се сдружават, включително сами със себе си и за счетоводни и данъчни цели не дерогира разпоредбите на процесуалния закон относно представителството.

Не е допустимо процесуално представителство да се осъществява от адвокатско дружество, нито на адвокатско дружество може да се определя възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, поради което и искане за присъждане на такова е изначално неоснователно, като въпросът за размера на 2 присъденото от районния съд възнаграждение на адвокат Й. не е предмет на настоящото производство, поради което е безпредметно обсъждането на факти, относими към него. Следователно няма основание за изменение на обжалвания акт във връзка с адвокатското възнаграждение.

Районният съд е отхвърлил искането за изменение на разноските, присъдени на ищцата, без мотиви, макар и неправилно да е определил общия размер на разноските, поради което и в тази част актът му е неправилен като следва да се отмени и на ищцата да се присъдят разноски до пълния размер от 477 лв.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 41357/06.10.2025г., постановено по гр.д.№ 8330/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 24 състав, в частта, в която е отхвърлено искането на Б. Ж. за изменение на постановеното по делото решение, в частта за присъдените й разноски по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение, без номер, с посочена дата 20.05.2025г., постановено по гр.д.№ 8330/2023г. на СРС, 24 състав в частта относно присъдените в полза на Б. П. Ж. разноски за първоинстанционното производство като ОСЪЖДА Финанси Център ООД да заплати на Б. П. Ж. сумата от 5 лв., представляваща разликата над присъдените от районния съд 472 лв. до пълния размер на дължимите й разноски от 477 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“ срещу определение № 41357/06.10.2025г., постановено по гр.д.№ 8330/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 24 състав, с което е отхвърлено искането му за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3