Решение № 11 от 07.01.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 2551/2021
- Вид
- Решение № 11
- Подписан
- 07.01.2022
- В сила
- 07.01.2022
- Състав
- Атанас Стоилов Атанасов, Ирина Стоева, Атанас Николаев Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 206, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 306, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 11 гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Атанас Ст. Атанасов
Членове:
Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева в присъствието на прокурора В. Ал. Д. като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100602551 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. XXI от НПК.
С Присъда № 20036355 от 08.02.2021 г., постановена по НОХД № 17327 по описа за 2019 г. на СРС, НО, 110-ти състав, подсъдимият М. В. СТ. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 206, ал. 1 от НК за това, че на неустановена дата през месец юли 2017 г. в гр. София, ж.к.
„Дружба – 2” на около 100 метра от бл. 268 противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка „БМВ” с рег. № **** на стойност 3100,00 лева, която владеел – лекият автомобил му бил предоставен за ползване от собственика Л. В. Л.. С първоинстанционния съдебен акт на подсъдимия е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. С присъдата подсъдимият бил осъден на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати на Л. В. Л. сумата в размер на 3100,00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането (01.08.2017 г.) до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е бил осъден да заплати сторените в досъдебното и съдебното производството разноски – в полза на СДВР сумата в размер на 100,80 лева и в полза на СРС сумата в размер на 60,00 лева.
1
Срещу първоинстанционната присъда е постъпила въззивна жалба, подадена от подсъдимия чрез защитника му – адвокат КР. КР. М.. В жалбата е направено оплакване, че постановеният акт е несправедлив и постановен при груби процесуални нарушения с оглед невъзможността да се гарантират правата на подсъдимия относно неговата защита. Посочено е, че наложеното наказание било несправедливо, тъй като процесното деяние съставлявало гражданско правоотношение. Изложени са твърдения за наличието на устна договорка за закупуване на автомобила – предмет на деянието и за извършени плащания веднага след договорката (от месец септември 2018 г.) от подсъдимия, удостоверени със съответните документи, като парите били изпращани по „Изи Пей“. Видно от уведомително писмо от 11.01.2019 г. Л. В.
Л. бил поканил подсъдимия на среща в нотариална кантора и бил изразил желание да му се доплати сумата от 2000,00 лева. В жалбата се посочва, че СРС не бил дал възможност и не бил допуснал до разпит двама свидетели, които били очевидци на плащане на сума в размер на 800,00 лева от подсъдимия на гражданския ищец Л. В. Л.. Направено е искане за отмяна на обжалваната присъда и признаване на подсъдимия за невиновен.
Постъпило е възражение срещу депозираната въззивна жалба от повереника на гражданския ищец и частен обвинител – адв. П. В., в което банкетно се посочва, че жалбата е неоснователна и голословна.
Пред въззивната съдебна инстанция не е провеждано съдебно следствие.
Към въззивната жалба е било приложено копие от уведомително писмо (прието вече като доказателство от първоинстанционния съд), без да бъде направено доказателствено искане във връзка със същото. С определението си за насрочване на делото съдът е дал указания на жалбоподателя да заяви дали прави доказателствено искане и ако да – какво, до провеждане на съдебното заседание, като подобно уточнение не е постъпило. В открито съдебно заседание всяка страна поотделно е заявила, че няма доказателствени искания.
В открито съдебно заседание подсъдимият се е явил лично и е бил представляван от упълномощения си защитник – адвокат К.М.. На етап съдебни прения защитата е заявила, че счита обжалваната присъда за несправедлива и непочиваща на събраните по делото доказателства. Отново е преповторено съображението от въззивната жалба, че случаят касаел гражданско правоотношение, като по делото имало данни, че подсъдимият бил правил вноски по автомобила. Защитата е подчертала,че жалбата била подадена след голям срок от време (около година и половина, две) след твърдяната инкриминирана дата, а талонът бил в жалбоподателя. Защитата отново е направила искане за отмяна на постановения съдебен акт и оправдаване на подсъдимия.
Представителят на държавното обвинение е изразил становище, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, а жалбата неоснователна. СГП е изразила съгласие с мотивите на първоинстанционния съд, наложеното наказание и приложението на чл. 45 от ЗЗД.
Гражданският ищец и частен обвинител Л. В. Л., редовно призован, не 2 се е явил в съдебно заседание лично, а е бил представляван от адвокат Г.Т., редовно преупълномощен от повереника адвокат П. В.. На етап съдебни прения адвокат Т. е изразил несъгласие с основателността на първоинстанционната присъда. Адвокат Т. е направил искане за заплащане на сторените по делото разноски, включително пред въззивната инстанция.
При дадена последна дума подсъдимият е поискал обжалваната присъда да бъде отменена като неоснователна, като е изложил твърдения за наличието на гражданскоправни правоотношения, наличието на плащания на автомобила и разминавания в думите на Л. В. Л..
Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди наведените доводи и оплаквания, намира следното от фактическа страна:
Подсъдимият М. В. СТ. е роден на **** г. в гр. Перник, българин, български гражданин, със средно образование, работещ като шофьор към фирма „М.п.” ООД – гр. Перник, разведен, с едно дете, неосъждан (реабилитиран), с ЕГН: ********** и постоянен и настоящ адрес: гр. Перник, ул. „****.
Считано от 09.11.2016 г. подсъдимият заемал длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил” в търговското дружество „Ф.” ЕООД (ЕИК ****), за което бил сключен трудов договор № 002/09.11.2016 г. Дружеството се занимавало с международен транспорт/спедиция. Управител на дружеството бил гражданският ищец и частен обвинител по делото - свидетелят Л. В. Л.. В дружеството работела и неговата съпруга – свидетелката С.И. Л.а.
Към март месец 2017 г. Л. В. Л. бил собственик на лек автомобил, черен на цвят, с марка „БМВ 320 Д” и рег. № ****.
През лятото на 2017 г. подсъдимият продължавал да работи в търговско дружество „Ф.” ЕООД като шофьор. На неустановена дата през месец юли 2017 г. подсъдимият се върнал от поредния курс със служебния бус, който оставил на паркинг, находящ се в близост до бл. 268 в ж.к. „Дружба – 2”, гр.
София. На паркинга се срещнал с Л. В. Л.. Тъй като било вече късно, свидетелят Л. предоставил на подсъдимия личния си автомобил с марка „БМВ 320 Д” и рег. № ****, за да се прибере подсъдимият до дома си в гр.
Перник, с уговорката на следващото идване на подсъдимия на работа подсъдимият да върне автомобила. След два дни подсъдимият дошъл в гр.
София, но без автомобила, като заявил, че колата се повредила и след като я поправи, ще я докара. Подсъдимият заминал да изпълнява друг международен курс. За всеки от възложените курсове подсъдимият получавал служебни пари, предназначени за изпълнение на възложените му задължения – заплащането на винетки, гориво и др. При един от осъществените курсове се наложило свидетелката С.И. Л.а да преведе допълнително пари на подсъдимия, за да се прибере със служебния автомобил. Имало случаи и преди това подсъдимият да изразходва служебни парични средства за лични нужди. С превод от 27.07.2017 г., изпълнен чрез „Изи Пей” на подсъдимия била преведена сумата в размер на 50,00 лева, като основание за превода било вписано „заем”.
Трудовото правоотношение с подсъдимия било прекратено.
Междувременно Л. В. Л. установил наличието на наложени глоби вследствие на управлението на служебния бус от подсъдимия, които свидетелят заплатил. В стремежа си да възстанови заплатените суми подсъдимият извършил няколко парични превода на Л. В. Л. чрез „Изи Пей”, както следва:
3 на 01.09.2017 г. – сумата в размер на 300,00 лева с вписано в разписката основание „превод“, на 14.09.2017 г. – сумата в размер на 350,00 лева с вписано в разписката основание „превод“, на 16.10.2017 г. – сумата в размер на 200,00 лева с вписано в разписката основание „превод“, на 20.10.2017 г. – сумата в размер на 200,00 лева с вписано в разписката основание „превод“, на 18.11.2017 г.– сумата в размер на 100,00 лева с вписано в разписката основание „паричен превод“, на 17.01.2018 г. – сумата в размер на 60,00 лева с вписано в разписката основание „ПП“.
В проведени телефонни разговори подсъдимият продължавал да обещава на Л. В. Л., че ще му върне автомобила след като го поправи.
Подсъдимият започнал работа в Република Полша, поради което отсъствал известно време от страната, и Л. В. Л. не го търсил в период от няколко месеца. След това свидетелят отново търсил подсъдимия касателно връщането на автомобила, но последният дори му казал, че той е в друго лице в гр. Перник.
Тъй като подсъдимият не връщал автомобила, Л. В. Л. сигнализирал органите на реда. Със съобщение за установено деяние от 21.05.2018 г. до Началника на 01 РУ – СДВР свидетелят Л. съобщил за извършеното през месец юли 2017 г. противоправно деяние от подсъдимия. Впоследствие било образувано наказателно производство с постановление на прокурор при СРП от 21.06.2018 г. След образуване на досъдебното производство Л. В. Л. изпратил уведомително писмо до подсъдимия, получено от последния на 15.01.2019 г. В писмото подсъдимият бил поканен в тридневен срок алтернативно или да върне процесния автомобил, или да бъде уговорена дата за изповядване на сделка при нотариус за прехвърляне на правото на собственост върху автомобила срещу заплащането на продажна цена в размер на 2000,00 лева. Подсъдимият не е предприел някое от посочените действия.
С нотариална покана от 10.06.2019 г., връчена на подсъдимия чрез залепване на уведомление и непотърсване на книжата в канцеларията на нотариуса в 14дневен срок, Л. В. Л. отново поканил подсъдимия да предприеме някоя от горепосочените алтернативни опции. Подсъдимият нито върнал автомобила, нито предприел действия по изповядване на сделката.
Към момента на приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд процесният автомобил не е върнат, респ. не е заплатена стойността му на собственика.
За да приеме изложената фактическа обстановка настоящият съдебен състав се позовава на събрания по делото доказателствен материал, както следва: показанията на свидетелите Л. В. Л. и С.И. Л.а, свидетелство за регистрация на МПС – Част Първа, трудов договор № 002/09.11.2016 г., приемо-предавателен протокол от 08.11.2016 г.; протокол за даване на обезпечителна гаранция, седем броя разписки за осъществени преводи чрез „Изи Пей”; уведомително писмо от 11.01.2019 г., ведно с известие за доставяне, нотариална покана от 10.06.2019 г., справка за съдимост и бюлетин за съдимост на подсъдимия, съобщение за установено деяние. Въззивният съд кредитира изготвеното експертно заключение от назначената съдебнооценителна експертиза касателно стойността на процесния автомобил към момента на деянието, като експертно становище, дадено от специалист в 4 съответната област с необходимите експертни знания и след запознаване с материалите по делото и релевантната информация след проведено проучване.
След самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по делото въззивният съд приема за установена фактическа обстановка, сходна в съществените моменти с тази, приета от първоинстанционния съд.
Въззивният съд следва да посочи, че фактическата обстановка, прието от първоинстанционния съд, се отличава с по-голяма конкретика в детайлите относно множеството контакти между свидетеля Л. и подсъдимия, даваните обяснения от подсъдимия при тези разговори, както и споменаване на извършваните от подсъдимия международни курсове по спедиция. Данни с подобна дълбочина на конкретиката обаче не се намират в конкретно посочените кредитирани от първоинстанционния съд доказателствени източници. Във всеки случай не може да се приеме, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд при извършване на доказателствения анализ и приемане на установените по делото факти, доколкото фактическите му изводи, касаещи съществените параметри от предмета на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК, се основават именно на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства.
Разпечатката съдържа 41 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eba1079c-de09-4437-978e-106897a5149b