Решение № 261019 от 05.11.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.София, 05.11.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на трети ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ

: Хрипсиме Мъгърдичян мл.с.Димитринка Костадинова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 5198 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 22.08.2019 г. по гр.д. № 1412/17г.,

СРС, І ГО, 42 с-в е отхвърлил исковете с правно основание чл.26, ал.2, предл. 5 от ЗЗД, предявени от И.Р.С., ЕГН ********** и Д.Р.С., ЕГН ********** и двете с адрес *** срещу К. П.Г.,

ЕГН **********,***, Н.М.Г., ЕГН ********** и Л.С.Г., ЕГН **********, чрез законния й представител Н.Г. /конституирани на основание чл.227 от ГПК/, с адрес с.Лозен, ул."******, за прогласяване недействителност поради привидност на сделка договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 191 по нот. дело № 971/29.10.2013 г. по описа на нотариус В.И.с район на действие СРС относно 3/4 идеални части от следните недвижими имоти: сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор

*** и 400/905 идеални части от недвижим имот с идентификатор ***. Отхвърлил е исковете с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД, предявени от И.Р.С., ЕГН ********** и Д.Р.С., ЕГН ********** и двете с адрес с.Лозен,у л."******срещу

К. П.Г., ЕГН **********,***, Н.М.Г., ЕГН ********** и Л.С.Г., ЕГН **********, чрез законния й представител Н.Г. /конституирани на основание чл.227 от ГПК/, с адрес: с.Лозен, ул."******, за обявяване за действителен на прикрит договор за дарение относно 3/4 идеални части от следните недвижими имоти сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и 400/905 идеални части от недвижим имот с идентификатор ***. Прекратил е производството по гр.дело № 1412/2017 г. по описа на Софийския районен съд, в частта,относно предявените искове за 1/4 ид.ч. от описаните недвижими имоти поради недопустимост на производството.

С определение от 12.11.2019 г. по гр.д. № 1412/2017 г., СРС, І ГО, 42 състав е допълнил решение №

199730/22.08.2019 г., постановено по гр.дело № 1412/2017 г. по описа на Софийския районен съд,в частта за разноските, като е осъдил И.Р.С., ЕГН ********** и Д.Р.С.,

ЕГН ********** и двете с адрес *** да заплатят на основание чл.81 от ГПК, вр.чл.78, ал.З и ал.4 от ГПК на Н.М.Г., ЕГН **********, Л.С.Г., ЕГН **********, чрез законния й представител Н.М.Г. и двете с адрес ***, сумата от 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Оставил е без уважение искането на К.

П.Г. за допълване на решението в частта за разноските.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищците И.Р.С., ЕГН ********** и Д.Р.С., ЕГН ********** и двете с адрес ***, чрез пълномощника по делото адвокат Р.А.,*** с мотиви, изложени в жалбата. Ищците твърдят, че по силата да договор за покупко-продажба С.Д.К.и съпругата му С.К.са продали на ответника С.П.Г., починал, с наследници по закон Н.Г. и Л.Г., представлявана от законния си представител Н.Г. и К.Г. следните недвижими имоти: сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и 400/905 идеални части от недвижим имот с идентификатор ***. Твърди се, че с разпореждането на общите на страните наследодатели С.Д.К., починал на 17.09.2017 г. и С.В.К., починала на 04.12.2015 г. с посоченото недвижимо имущество обективирано в процесиня договор за покупко-продажба в полза на своите внуци К.Г. и С.Г. са извършили симулативна сделка, независимо, че в нотариалния акт № 191 да е вписано, че представлява продажба. Всъщност налице е прикрито дарение, тъй като волята на страните не е била да бъдат обвързани от продажба, а от дарение с цел заобикаляне на закона, за да не бъде засегната запазената част по закон на ищците. Твърди се, че привидната сделка се явява недействителна, а прикритата сделка-дарение е породила вещноправния си ефект. Ето защо се моли сделката по покупко-продажба на имотите да бъде прогласена за нищожна, като относително симулативна, доколкото е привидна и прикрива договор за дарение и да бъде обявен за действителен сключеният между страните договор за дарение на същия имот на основание чл.17 от ЗЗД. В конкретния казус се сочи, че симулативността на посочения договор за покупко-продажба на процесните недвижими имоти е доказана чрез събраните гласни доказателствени средства, чрез които се установява, че прехвърлянето е осъществено безвъзмездно, като сделката е оформена като покупко-продажба. Нотариалният акт не се ползва с материална доказателствена сила относно предаването на отразената в него сума, а ответникът Г.Н./ няма инициали на ответник с посочените във въззивната жалба/ отрича да е договарял и плащал същата. Счита за установена привидността на договора за продажба от 29.10.2013 г., страните не са желаели да се породят правните последици на привидната сделка-покупко-продажба на недвижимите имоти, а тези на прикритата-дарение. Налице са условията на валидност на дисимулираната сделка-договора за дарение, спазена е нотариалната форма по чл.18 ЗЗД и е налице съгласие за безвъзмездно прехвърляне на собствеността. Съглашението не противоречи на закона и не го заобикаля, поради което и следва да бъде зачетено, съобразно чл.17, ал.1 ЗЗД. Предвид гореизложеното, договорът за покупко-продажба следва да се обяви за нищожен, а договорът за дарение-действителен. Макар и дарението да е безвъзмезден акт, то дарението има своя паричен еквивалент, тъй като имуществото на дарения се увеличава със стойността на дареното имущество и за дарения възникват определени морални задължения. В този смисъл именно очакваните прехвърлителни грижи и материално подпомагане от страна на ответниците, които са морални задължения, са индиция за прехвърляне собствеността срещу насрещна престация/ грижи и помощ/, което от своя страна обуславя извод за симулативност на договорите за продажба, като прикриващи дарение. Молят съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъде постановено друго такова по съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените активно субективно съединени искове с правно основание ч.26, ал.2, предл. 5 от ЗЗД и чл.17 от ЗЗД. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият К. П.Г., ЕГН

**********,***, чрез пълномощника си по делото адвокат М.С. от САК, със съдебен адрес:*** оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение като недоказана и неоснователна. Претендира разноски.

Въззиваемите страни Н.М.Г., ЕГН ********** и Л.С.Г., ЕГН **********, чрез законния й представител Н.Г. /конституирани на основание чл.227 от ГПК/, с адрес с.Лозен, ул."******, чрез пълномощника по делото адвокат И.Ю. от САК, със съдебен адрес:***, Търговски дом, ет.3, кантора 308 оспорват въззивната жалба. Претендират присъждане на разноски за въззивната инстанция.

По делото е постъпила и частна жалба от ищците

И.Р.С., ЕГН ********** и Д.Р.С., ЕГН ********** и двете с адрес ***, чрез пълномощника по делото адвокат Р.А.,*** срещу определение от 12.11.2019 г. по гр.д. № 1412/2017 г., с което СРС, І ГО, 42 състав е допълнил решение № 199730/22.08.2019 г., постановено по гр.дело № 1412/2017 г. по описа на Софийския районен съд, в частта за разноските, като е осъдил И.Р.С.,

ЕГН ********** и Д.Р.С., ЕГН ********** и двете с адрес *** да заплатят на основание чл.81 от ГПК, вр.чл.78, ал.З и ал.4 от ГПК на Н.М.Г., ЕГН **********, Л.С.Г., ЕГН **********, чрез законния й представител Н.М.Г. и двете с адрес ***, сумата от 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Сочат, че ищците са направили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което претенцията за разноски е основателна до размера от 397 лв. По делото са проведени две съдебни заседания, като в първото не са извършвани процесуални действия, поради което не е налице основанието по чл.7, ал.8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Данъчната оценка на процесния имот е в общ размер от 4 774,20 лв., като частта на ответниците е 2 387,10 лв. Съгласно чл.7, ал.1, т.2 от Наредба № 1 адвокатското възнаграждение възлиза на 397 лв.

По подадената частна жалба е постъпил отговор от Н.М.Г., ЕГН ********** и Л.С.Г., ЕГН **********, чрез законния й представител Н.Г. /конституирани на основание чл.227 от ГПК/, с адрес с.Лозен, ул."******, чрез пълномощника по делото адвокат И.Ю. от САК, със съдебен адрес:***, Търговски дом, ет.3, кантора 308, с който се оспорва същата. Сочи се, че минималното адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 е в размер на 313,55 лв., но за всяка една от тях, като общата сума е в размер на 627,10 лв.

Постъпила е и частна жалба от К. П.Г., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си по делото адвокат М.С. от САК, със съдебен адрес:*** срещу определение от 12.11.2019 г. по гр.д. № 1412/2017 г., с което СРС, І ГО, 42 състав е оставил без уважение искането на К.

П.Г. за допълване на решението в частта за разноските. Сочи се, че правилно съдът е цитирал Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, с което е възприето, че съдът присъжда реално направените разноски. В първоначално представения договор за правна помощ, ведно с пълномощно по делото с отговора на исковата молба, действително не е било направено плащане на сумата. В последствие сумата е била заплатена, което е отразено в Договор за правна помощ 507893/25.10.2017 г., като договорът е бил представен в о.с.з. на 22.03.2019 г., ведно със списъка за разноски. В договора е отразено, че платената сума е 1300 лв. Така се явява доказано обстоятелството, че сумата е заплатена до приключване на устните състезания. Ето защо моли съда да отмени процесното определение в обжалваната част и да бъде допълнено решението от 22.08.2019 г. по гр.д. № 1412/2017 г. по описа на СРС, 42 състав в частта на разноските съобразно искането на К.П.Г..

Ответниците по частната жалба И.Р.С., ЕГН ********** и Д.Р.С., ЕГН ********** и двете с адрес ***, чрез пълномощника по делото адвокат Р.А.,*** оспорват същата като неоснователна. Сочат, че по делото са представени два договора за правна защита и съдействие 507893 от 25.10.2017 г. Единият с отговора на исковата молба заедно с пълномощно, в който няма отбелязване, че е заплатено адвокатско възнаграждение от 1300 лв. Представеният в о.с.з. на 22.03.2019 г. със същият номер и дата, вече е бил представен на 26.10.2017 г. с отговора на исковата молба. Не може да има един и същ договор за правна защита и съдействие/ като сериен номер и дата/, на чийто гръб се намира адвокатското пълномощно да е представен на различни дати и с различно съдържание, както и кога е извършено дописването в същия за заплатен адвокатски хонорар. В случай, че съдът приеме обратното, то моли претенцията на ответника да бъде уважена за адвокатско възнаграждение до сумата от 300 лв. По делото са проведени две съдебни заседания, като поради което не е налице основанието по чл.7, ал.8 от Наредба № 1.

Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.

От фактическа страна:

Предявени са активно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД и чл.17 от ЗЗД от И.Р.С., ЕГН ********** и Д.Р.С., ЕГН ********** срещу К. П.Г., ЕГН **********, Н.М.Г., ЕГН ********** и Л.С.Г., ЕГН **********, чрез законния й представител Н.Г. ( конституирани на основание чл.227 от ГПК ) с искане да бъде прогласена като недействителна поради симулативност сделка-договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 191 по нот.дело № 971/29.10.2013 г., както и искане да бъде разкрита прикритата сделка като действителна и произвела вещноправен ефект.