Определение № 1494 от 20.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1494 гр. Пловдив, 20.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501490 по описа за 2023 година Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от „Рубин 2001“ ЕООД, ЕИК:

130495394, представлявано от А.Д., действащ в качеството на управител, чрез адв.В. К.С., АК-П. против Определение № 3672/ 24.03.2023г. постановено по гр.д.№ 3967/ 2023г. по описа на ПРС – ІХ гр.с., с което е върната исковата молба вх. № 25595/17.03.2023 г. на жалбоподателя против „Елкомфорт“ ЕООД, ЕИК 160074742, по искове, предявени на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване, че ищецът има вземане срещу ответника за паричните притезания, за които е издадена Заповед № 7578/28.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14945/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V брачен състав И прекратено производството делото. По изложени оплаквания в частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение със всички законни последици.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на настоящия жалбоподател „Рубин 2001“ ЕООД против „Елкомфорт“ ЕООД с предявени искове на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване, че ищецът има вземане срещу ответника за паричните притезания, за които е издадена Заповед № 7578/28.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение 1 по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14945/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V брачен състав.

Обжалваното определение е постановено след констатация от приложеното по делото заповедно производство по ч.гр.д. № 14945/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V брачен състав, с което с Разпореждане от 25.01.2023 г. е било преценено, че са налице предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника чрез залепяне на уведомление по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК. В изпълнение на указанията на съда и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил иск за установяване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.

От исковия съд по настоящото дело е намерено, че производството по настоящото дело е недопустимо, тъй като не са били налице основанията по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за даване на указания за предявяване на иск против търговеца. Мотивирано е, че производството по чл. 422 ГПК представлява продължение на заповедното производство, като допустимостта на последното е обусловено освен от общите предпоставки за разглеждане на предявения иск, така и от наличието на допълнителни (специални) предпоставки, една от които е заповедта за изпълнение, с която са присъдени паричните притезания, да е била оспорена, респ. длъжникът да е бил уведомен за издадената заповед за изпълнение чрез залепяне на уведомление на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Следователно предпоставка за провеждане на производството по чл. 422 ГПК е наличието на невлязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, тъй като целта на предявяването на осъдителен иск е не само установяване съществуването на претендираното вземане, но и осъждането на длъжника и съответно снабдяването му с изпълнителен лист за присъдените суми. В заповедното производство обаче тази цел е постигната чрез издаването на заповедта за изпълнение /а в хипотезата на чл.

418 ГПК - и изпълнителен лист въз основа на нея/. При влизане в сила на решението по иска по чл. 422 ГПК, автоматично влиза в сила и заповедта за изпълнение, като същата придобива изпълнителна сила. В заповедното производство заповедта за изпълнение е връчена на длъжника „Елкомфорт“ ЕООД, на вписания в търговския регистър седалище и адрес на управление по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК чрез залепяне на уведомление. Връчването на съдебни книжа на търговци и юридически лица е уредено със специални 2 правила в чл. 50 ГПК. То се извършва на местото, където тези субекти са вписали седалището и адреса си на управление в съответния регистър. Ако тези субекти променят адреса си, но не впишат в съответния регистър тази промяна, книжата се прилагат по делото и се считат връчени.

С оглед на това исковият съд е намерил, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила за търговеца – длъжник, тъй като са били налице предпоставките по чл. 50, ал. 2 ГПК за приемане, че съобщението е редовно връчено и прилагането му по делото. Това е така, тъй като длъжностното лице – връчител е посетил вписания в търговския регистър седалище и адрес на управление на дружеството – длъжник, като не е открил такава фирма, което обстоятелство е вписано в съобщението, както и обстоятелството, че на адреса липсва офис на търсеното дружество – адресат. Мотивирано е, че при приемане връчването да е следвало да се осъществи по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, тъй като връчителят е събрал данни, че управителят на дружеството е напуснал адреса, след изтичане на предоставения двуседмичен срок за получаване на книжата, съдът е следвало да пристъпи към залепване на уведомление, тъй като разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК препраща единствено към разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК, а в разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е установено, че когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Извършено е тълкуване на посочената разпоредба с изведен правен извод, че указания за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК следва да бъдат дадени единствено при връчване по посочения ред на физически лица, доколкото и единствено по отношение на последните е предвидена възможността за представителство чрез назначаване от особен представител в исковото производство. С оглед на това е прието наличието на редовно връчване на заповедта за изпълнение на дружеството - длъжник и поради изтичане на срока за депозиране на възражение, заповедта за изпълнение е влязла в законна сила, подлежаща на изпълнение и съставляваща основание за издаване на изпълнителен лист. Тези констатации са обусловили правният извод за исковия съд, че липсва правен интерес от провеждане на производството по чл. 422 ГПК по отношение на ответника 3

„Елкомфорт“ ЕООД, ЕИК 160074742, наличието на който представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно. Мотивирано е също така от правна страна, че не са налице основанията за обезсилване на издадената заповед за изпълнение, доколкото последната е влязла в сила и представлява изпълнително основание. Включително с обжалвания акт на ищеца е указано, че след влизане в сила на настоящото определение, може да сезира съда с искане за връщане на внесената държавна такса, доколкото последната е внесена в изпълнение на неправилни указания на заповедния съд за предявяване на иск, в какъвто смисъл е практиката на Върховния касационен съд/ Определение № 456 от 30.09.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1077/2016 г., II т. о., ТК/, а производството по делото е прекратено на основание чл. 130 ГПК.

Обжалваното определение принципно се споделя от въззивния съд като правилно и законосъобразно, независимо от което настоящият състав на съда намира, че въззивната частна жалба се явява също недопустима поради липса на правен интерес, съответно отпаднал правен интерес поради решаващите мотиви на исковия съд за липса на правен интерес при надлежната констатация за влизане в сила на издадената заповед за изпълнение, съставляваща годно изпълнително основание за ищеца и настоящ жалбоподател, осигуряващи му в пълен обем търсената от него защита на предявеното като спорно с исковата молба материално право. В този смисъл без съществено правно значение е наложената от жалбоподателя интерпретация /коментар/ в частната жалба относно удостоверените от връчителя обстоятелства дали е имало обозначен офис / канцелария/, а обстоятелството дали е налице яснота относно въпроса за промяна на адреса на управление или не е, не е обусловено като възможно само от посещението на връчителя на посоченото място на управление на търсения адресат.

Поради липса на правен интерес от обжалване на постановеното от исковия съд определение, частната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по настоящото образувано дело следва да се прекрати.

Водим от горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба вх. № 17346/ 31.05.2023г. по вх.рег. на ПОС на „Рубин 2001“ ЕООД, ЕИК: 130495394, представлявано от А.Д., действащ в качеството на управител, чрез адв.В. К.С., АК-П. против Определение № 3672/ 24.03.2023г. постановено по гр.д.№ 3967/ 2023г. по описа на ПРС – ІХ гр.с., с което е върната исковата молба вх. № 25595/17.03.2023 г. на жалбоподателя против „Елкомфорт“ ЕООД, ЕИК 160074742, по искове, предявени на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване, че ищецът има вземане срещу ответника за паричните притезания, за които е издадена Заповед № 7578/28.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14945/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V брачен състав И прекратено производството делото, КАТО НЕДОПУСТИМА поради липса на правен интерес и

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд-Пловдив..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5