Решение № 341 от 23.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Благоевград, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

КРУМ ИЛ. ДИНЕВ при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20251200500359 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от И. С. С., ЕГН **********, чрез адв. А. А., против Решение № 497/20.06.2024 г., постановено по гр.д. № 712/2024 г. по описа на РС - Благоевград.

С обжалваното решение № 497/20.06.2024 г., постановено по гр.д. № 712/2024 г., РС – Благоевград е отхвърлил предявеният от И. С. С. иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД, за осъждане на ответницата Д. И. И. за връщане на сумата от 2 500 лева, представляваща главница по неформален договор за заем от 20.05.2021 г. Със същото решение съдът е осъдил ищеца да заплати сторените от ответника разноски.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 17520/26.07.2024 г., подадена от И. С. С., ЕГН **********, с адрес с. ***, чрез адв. А. А. - процесуален представител, против Решение № 497/20.06.2024 г., постановено по гр.д. № 712/2024 г. по описа на РС - Благоевград.

С Определение № 191/12.02.2025 г. по в. гр. д. № 983/2024 г. по описа на БлОС е отменено протоколно определение от 21.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 983/2024 г. по описа на ОС - Благоевград, с което е даден ход на делото по същество. Със същото определение е прекратено производството по в. гр. д. 983/2024 г. по описа на ОС - Благоевград и е върнато делото на РС Благоевград за отстраняване на констатираната в настоящото определение явна фактическа грешка в Решение № 497/20.06.2024 г., постановено по гр. д.

1

№ 712/2024 г. по описа на РС - Благоевград.

С Решение от 20.02.2025 г. по гр. д. № 712/2024 г. РС- Благоевград е изпълнил указанията, дадени в обстоятелствената част на посоченото определение.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от И. С. С., чрез адв. А. А. - процесуален представител, с която се твърди, че постановеното от първата инстанция решение е неправилно и незаконосъбразно. Излагат се твърдения, че неправилно първоинстанционният съд е обсъдил и не е съобразил събраните доказателства по делото.

С оглед изложеното, моли съда да отмени Решение № 497/20.06.2024 г. по гр. д. № 712/2024 г. по описа на Районен съд — Благоевград. Претендират се сторените по делото разноски.

Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Д. И. И., чрез пълномощник.

Окръжен съд Благоевград, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни доказателства, от които безпротиворечиво се изясняват относимите към правния спор факти.

Направените от него фактически и правни изводи са основани на пълно и всестранно обсъждане на приобщените доказателства. Те не съдържат противоречиви доказателствени данни за относимите обстоятелства и еднозначно установяват фактите, предмет на спора. В мотивите му ясно е 2 отразена извършената от съда оценъчна и логическа дейност по обсъждане и и оценка на доказателствата и направените въз основа на тях фактически и правни изводи.

С исковата молба ищецът И. С. С. твърди, че с ответницата Д. И. И. са бивши съпрузи, като бракът е прекратен с решение на съда през 2019 г. Твърди се, че през месец май 2021 г. ответницата е помолила ищеца да даде сума в размер на 2500,00 лева в заем, за да може същата да си закупи лек автомобил.

Твърди се, че около 20 май 2021 г. ищецът е предал лично на ответницата в брой сума в размер на 2500.00 лева, като това станало в гр. Благоевград, в ж.к.

Запад, на ъгъла на заведението известно с наименованието „Галабата“. Прави се довод, че така между страните е бил сключен договор за заем, като в качеството й на заемател ответницата се е задължила да върне дадената й от ищеца сума. Твърди се, че впоследствие ответницата е закупила искания от нея автомобил, а именно марка Форд, модел Фокус.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Д. И. И. е подала отговор на исковата молба, в който е оспорила изцяло релевантните по делото факти, свързани с предаването на процесната сума, както и със сключването на договор за заем.

По делото първоинстанционният съд е разпитал свидетелите П. С. (** на ищеца) и Н. С.а (** на страните). Направен е извод за установяване на преддоговорни отношения – обещания за даване на заем, но не и за конкретно реализиране на сделката.

Приемайки иска за недоказан, първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията на ищеца.

Неоснователни са развитите във въззивната жалба доводи за неправилност на решението. Няма спор в изложените в жалбата аргументи, че договорът за заем е реален такъв, както и че за валидността му не се изисква писмена форма.

Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен. В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения. В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни 3 на какво основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. В конкретния случай обаче такова доказване не е проведено, поради което и исковата претенция се явява неоснователна.

Идентичен е изводът на районният съд, поради което обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

При този изход на спора разноски се дължат на въззиваемата, като същата е претендирала разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800,00 лв., за което е представил списък по чл. 80 от ГПК. Твърди се, че 1000 лева са заплатени при първоначалното разглеждане на делото (гр. д. № 983/2024 г.) и 800 лева в рамките на настоящото производство. При съобразяване постановките на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че следва да присъди единствено сумата от 1000 лева, за която в кориците на гр. д. № 983/2024 г. действително се намира договор за правна защита и съдействие, в който сумата е реално уговорена.

Към списъка на разноските при последното проведено заседание е представена и разписка за сумата от 800 лева, но не се установява същата да е уговорена в договор или допълнително съглашение.

По изложените мотиви, Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 497/20.06.2024 г., постановено по гр.д. № 712/2024 г. по описа на РС - Благоевград.

ОСЪЖДА И. С. С., с ЕГН **********, с. ***, да заплати на Д. И. И., ЕГН **********, гр. ** сума в размер на 1000,00 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5