Решение № 1276 от 20.07.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1276 гр. **** , 16.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IVА СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20213100500870 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 262667/13.01.2021г. , депозирана от „Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, представлявано от изп. директор инж. ****, срещу Решение № 261741/18.12.2020г., постановено по гр. д. № 13383/2019г. по описа на ВРС, ГО, XIX състав, в следните части:

– частта, с която е уважен предявеният от М. Ц. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.****, срещу „Градски транспорт“ ЕАД, иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за медицински изделия, лекарствени средства, медицински прегледи и услуги, вследствие от претърпяна трудова злополука на 04.04.2019г., за сумата от 1619,84 лева (за разликата над 300,48 лева до присъдените на ищцата 1920,32 лева), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 23.08.2019г. до окончателното погасяване на задължението;

– частта, с която е уважен предявеният от М. Ц. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.****, срещу „Градски транспорт“ ЕАД, иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания физически и психически, вследствие от претърпяна трудова злополука на 04.04.2019г. и ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата от 25000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 23.08.2019г. до окончателното погасяване на задължението.

В жалбата се застъпва становище за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, изразяващи се в отказа на съда да допусне повторна 1

СМЕ след оспорването от процесуалния представител на „Градски транспорт“ ЕАД на заключението по извършената такава с аргументи за формално отношение на вещото лице при изготвянето (с оглед на което и на основание чл. 266, ал.3 от ГПК е отправено искане за назначаване на повторна СМЕ), в отказа на съда да приеме като доказателство представен от ответното дружество снимков материал относно фактическата обстановка при възникване на злополуката, както и в кредитирането на показанията на свидетеля **** предвид факта, че същият живее на семейни начала с ищцата. Оспорват се изводите на ВРС за наличие на причинно – следствена връзка между трудовата злополука и последвалите за ищцата психологически проблеми, както и за липсата на съпричиняване предвид обстоятелството, че М.Й. страда от заболяването феморопателарни увреждания. Твърди се, че изборът на екип е екстра, която не следва да се обезщетява като имуществена вреда, както и че от приложените по делото фискални бонове не може да се направи извод, че са издадени именно за разходи на ищцата. Оспорва се като завишен и присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди, доколкото се твърди, че увреждането на ищцата представлява лека телесна повреда. Моли се за отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор от М. Ц. Й., действаща чрез процесуалните си представители адв. Р.Н. и адв. **** в който се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба, като се излагат подробни съображения в тази насока.

Моли се за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Във връзка с искането на въззивника за назначаване на повторна СМЕ се сочи, че не са налице твърдените съществени процесуални нарушения, доколкото оспорването от ответното дружество на изготвената СМЕ в първата инстанция е било общо и бланкетно, а вещото лице е отговорило точно и ясно на поставените въпроси.

Срещу първоинстанционното решение е подадена и въззивна жалба с вх. № 264254/20.01.2021г. от М. Ц. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.****, чрез адв. Р.Н. и адв. **** с която решението се оспорва в следните части:

– частта, с която предявеният от М. Ц. Й., срещу „Градски транспорт“ ЕАД, иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания - физически и психически, вследствие от претърпяна трудова злополука на 04.04.2019г., е отхвърлен за разликата над 25 000 лева до пълния предявен размер от 60 000 лева;

– частта, с която предявеният от М. Ц. Й., срещу „Градски транспорт“ ЕАД, иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането 04.04.2019г. до 21.08.2019г., е отхвърлен за разликата над 972,22 лева до претендираните 2333,34 лева, както и в частта за разноските.

Застъпва се становище за неправилност на решението в обжалваните части. Твърди се, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че болките и страданията, които ищцата е претърпяла вследствие на злополуката надхвърлят обичайните такива, с оглед на което присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди от 25 000 лева е занижен. Изложени са подробни съображения и във връзка с оспорването на решението в частта за разноските. Моли се за отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на претенциите изцяло. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор от „Градски транспорт“ ЕАД, представлявано от изп. директор инж. ****, с който се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба и се излагат подробни съображения в тази насока.

Моли се за отхвърлянето ѝ и присъждане на разноски.

Третото лице – помагач на страната на ответника ЗАД „Армеец” АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр.****, редовно уведомено, не е депозирало отговор по въззивните жалби.

2

В проведеното открито съдебно заседание по делото „Градски транспорт“ ЕАД се представлява от юрк. ****, който поддържа депозираните въззивна жалба и отговор, съответно оспорва подадените от насрещната страна такива. Прави и възражение за прекомерност на претендирания от последната адвокатски хонорар. В представената писмена защита изразява становище по съществото на спора.

Насрещната страна М. Ц. Й., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв.

**** която поддържа подадените от ищцата въззивна жалба и отговор, като оспорва същите на „Градски транспорт“ ЕАД. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Третото лице - помагач на страната на ответника ЗАД „Армеец” АД, редовно призовано, не изпраща представител.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството по гражданско дело № 13383/2019г. по описа на ВРС, ГО, XIX състав, е образувано по предявени от М. Ц. Й., срещу „Градски транспорт“ ЕАД, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200 от КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумите, както следва:

– 1960,32 лева /след допуснато в о.с.з. на 25.11.2020г. изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер по реда на чл.214 ГПК/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за медицински изделия, лекарствени средства, медицински прегледи и услуги, вследствие от претърпяна трудова злополука на 04.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата;

– 60000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания - физически и психически, вследствие от претърпяна трудова злополука на 04.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата;

– 2333,34 лева, представляваща мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата на увреждането – 04.04.2019г. до 21.08.2019г.

Доколкото независимо от допуснатото увеличение на размера на иска за имуществени вреди (1960,32 лева), с решението си ВРС се е произнесъл до размера от 1920,32 лева, а в законоустановения срок по чл. 250, ал.1 от ГПК от ищцовата страна не е постъпило искане за допълване на постановеното първоинстанционно решение с произнасяне за разликата от 1920,32 лева до 1960,32 лева, то настоящият въззивен състав приема, че досежно тази разлика процесуалното правоотношение се е погасило, съответно предмет на настоящото производство е претенция за имуществени вреди вследствие от претърпяна трудова злополука на 04.04.2019г. в размер на 1920,32 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата излага, че към 04.04.2019г. се е намирала в трудово правоотношение с ответното дружество по силата на сключен между тях Трудов договор № 82054/26.10.2012г., съгласно който заемала длъжността „кондуктор“. На посочената дата ищцата изпълнявала обичайните си трудови задължения като кондуктор на автобус 8560, обслужващ линия 118.

В 17,10ч. пристигнали на обръщача на спирка „Почивка“, като слизайки от автобуса, поради неравност на пътната настилка, ищцата паднала. Колегата , който бил на смяна, видял това и отишъл да помогне. Ищцата се опитала да стане, но не успяла. При преглед в МБАЛ “Св.Анна“- **** била диагностицирана със счупване на външен /латерален/ малеолус на десния крак, поради което бил поставен гипс. На 05.04.2019г. бил издаден болничен

3 лист от личния лекар. След извършени допълнителни медицински прегледи и направени рентгенови снимки били констатирани множество счупвания на дясната глезенна става, като ищцата била насочена към оперативно лечение в най-кратък срок. С тази цел, на 17.04.2019г. тя постъпила в МБАЛ – „Попово“ ЕООД и след извършена оперативна интервенция била изписана на 23.04.2019г. На 25.04.2019г. получила Разпореждане 5104-0363/23.04.2019г. от НОИ, че на осн. чл. 60, ал.1 от КСО от ответното дружество е декларирана злополука с вх. №5101-03-62/09.04.2019г., станала на 04.04.2019г., като същата била приета за трудова злополука по реда на чл.55, ал.1 от КСО. Разпореждането не било обжалвано и съответно влязло в законна сила. На 27.06.2019г. постъпила в МБАЛ “Еврохоспитал“ ООД за повторна оперативна интервенция. Ищцата твърди, че във връзка със злополуката е реализирала разходи за медицински изделия, лекарствени средства, прегледи и други мед. услуги. Наред с това сочи, че е търпяла физически и психически болки и страдания – изпитвала дискомфорт, страдала от силно главоболие, нарушение на съня, движението на десния крак било силно ограничено и съпроводено със силни болки, не можела да полага елементарни грижи за домакинството, променен бил целият начин на живот. Нямала желание да се среща с други хора, била потисната, обземали я негативни мисли за бъдещото, поради което и посетила няколко пъти психолог.

Ответното дружество не оспорва съществуването на трудово правоотношение с ищцата по време на настъпване на злополуката, но оспорва падането да е предизвикано от неравност на площадката на обръщача, тъй като цялата територия е преасфалтирана по европейски проект, както и оспорва получената травма да е с такава тежест, че да е довела до психологически проблеми и стрес за ищцата. Оспорва претенцията за неимуществени вреди като завишена по размер и несъответна на критериите за справедливост. Твърди, че злополуката е причинена поради проявена груба небрежност от работника, поради това, че ищцата страда от специфично заболяване – феморопателарни увреждания, като е продължила да работи в неподходящи условия за това заболяване.

С определение от 10.01.2020г., по молба на ответното дружество и на основание чл.