Определение № 587 от 28.07.2026, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 407/2026
- Вид
- Определение № 587
- Подписан
- 28.07.2026
- В сила
- 28.07.2026
- Състав
- Калин Трифонов Тодоров, Христо Николов Христов, Борис Константинов Динев
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 587 гр. Враца, 28.07.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Калин Тр. Тодоров
Членове:
Борис К. Динев
Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20261400500407 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения'' АД, с ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1527, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3, против определение № 463/07.05.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 1601/2025 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, с което е допълнено на основание чл. 248 ГПК определение № 295 от 18.03.2026 г., като е осъдена „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД да заплати на адвокат М. Л. Л., с ЕГН **********, с адрес: *** адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на длъжника И. П. З., с ЕГН **********, за подаване на възражение в размер на 204,52 евро.
В жалбата се излагат оплаквания, че след получаване на молбата по чл. 248 ГПК, съдът се произнесъл по същата без да му връчи препис от същата. Счита определения от заповедния съд размер на дължимото адвокатско възнаграждение за прекомерен. Не бил взет предвид обемът на заповедното дело, който сам по себе си не можел да обуслови фактическа и правна сложност, а още по-малко можел да обуслови полагане на действителен труд, които да оправдаят завишеният размер на определеното адвокатско възнаграждение. Единственото процесуално действие, извършено от процесуалният представител по заповедното дело, било подаване на възражение като за последното имало образец. Счита, че разноските, които евентуално биха се дължали на процесуалния представител на длъжника в заповедното производство са само такива в хипотезата на чл. 6, ал. 1, т. 5 НМРАВ - за нотариални покани, за молба за приемане или отказ от наследство, за изготвяне на книжа за нотариално вписване, за молба за опрощаване на дължими суми и за други молби, която разпоредба следва да намери аналогично приложение в настоящия случай. Позовава се на Решение на 1
Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, поради което счита, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, която препраща към Наредба № 1/2004 г. и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, не е съответна на правото на ЕС.
Сочи, че възнагражденията, предвидени в Наредбата по ЗПП, са значително в по-нисък размер от тези в Наредбата по ЗА за един и същи вид работа, като намира за приложима разпоредбата на чл. 26 от НЗПП предвиждаща по заповедно производство възнаграждение от 40,90 евро до 117,60 лева. Претендира отмяна на обжалваното определение като неправилно и постановяване на друго, с което да бъдат определени разноски в размер 40,90 евро, в полза на адв. М. Л..
Ответникът по частната жалба не е подал отговор в законния срок.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд - Козлодуй е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение от 31.10.2025 г. от „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, с което против И. П.
З. се претендира парично вземане, в размер 1 161,57 лева, ведно със законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането; договорна лихва 291,18 лева, за периода 17.08.2023 г. - 10.10.2024 г.; мораторна лихва 58,03 лева, за периода 11.10.2024 г. 30.10.2025 г. и разноски за заплатена държавна такса 25,68 лева и 200,00 лева, юрисконсултско възнаграждение. В заявлението е посочено, че паричното вземане произтича от сключен на 18.07.2023 г., между И. П. З. /заемател/ и Вива Кредит ООД/заемодател/ договор за паричен заем № 5944951, като впоследствие същото е цедирано на заявителя.
Със заповед за изпълнение № 1064/05.11.2025 г. по ч. гр. д. № 1601/2025 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, са уважени всички претенции за главницата и законната лихва, присъдени са и разноски по делото, в размер: 25,68 лева, заплатена държавна такса и 80,00 лева, юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок против заповедта за изпълнение на парично задължение е подадено възражение вх. № 492/20.01.2026 г., с което И. П. З. заявява, че не дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение. Към възражението е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между И. П. З. и адв. М. Л. Л., с който страните са уговорили, че ще бъде оказана безплатна правна помощ, като възнаграждението ще бъде определено по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
С определение № 295 от 18.03.2026 г. по гр. д. № 1601/2025 г. по описа на Районен съд - Козлодуй заповед за изпълнение № 1064/05.11.2025 г. е обезсилена на основание чл. 415, ал. 5 ГПК
2
В срока за обжалване на определението е постъпила молба вх. № 2299/24.03.2026 г., подадена от И. П. З., с която моли да бъде допълнено определението в частта за разноските като на адв. М. Л. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 204,52 евро.
С определение № 463/07.05.2026 г., Районен съд - Козлодуй е допълнил на основание чл. 248 ГПК определение № 295 от 18.03.2026 г., като е осъдил „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД да заплати на адвокат М. Л. Л., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на длъжника И. П. З., за подаване на възражение в размер на 204,52 евро.
При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението/определението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение/определение в частта му за разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Определението, с което се обезсилва заповед за изпълнение на основание чл. 415, ал. 5 ГПК (когато не са представени доказателства, че е предявен иск за установяване на вземането в установения срок), е акт, с който производството по делото приключва. При подаване на възражението си срещу издадената заповед длъжникът може да направи искане да му бъдат присъдени разноски, ако е направил такива. В конкретния случай, искане за присъждане на разноски - адвокатско възнаграждение, е направено с подаване на възражението на длъжника по чл. 414 ГПК.
При преценка на размера на дължимото адвокатско възнаграждение, което съдът следва да определи по чл. 38 от Закона за адвокатурата следва да се съобрази, че в заповедно производство пълномощникът на длъжника единствено е изготвил и подал възражение срещу издадената срещу него заповед за изпълнение. Подаването на възражение срещу заповедта за изпълнение не представлява по съществото си защита на длъжника в производството по делото и то не предполага излагане на мотиви в случаите, когато се оспорва вземането (по аргумент от чл. 414, ал. 1, изр. 2 ГПК). То е основание да бъдат дадени указания на заявителя да предяви иск и съответно в рамките на производството по иск по чл. 422 ГПК да бъде разрешен спорът между страните относно съществуването на вземането, предмет на оспорената заповед. Съдът не дължи произнасяне по възражението в рамките на заповедното производство, дори когато в него са изложени съображения относно несъществуване на оспореното вземане. (В този смисъл е определение № 45 от 23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г. на I TO на ВКС). Следователно не може да се приеме, че с подаване на възражение процесуалният представител на длъжника осъществява правна защита и съдействие, които обосновават заплащане на суми, които не съответстват на разпоредбата на чл. 36 от Закона за адвокатурата относно критериите за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение. Съдът не прилага правилата за минимални адвокатски 3 възнаграждения, като съобразява тълкуването, дадено от СЕС по дело С-438/2022 г.. Като последица от неприлагането на противоречащата на съюзното право норма, съдът следва да съобрази разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, според която адвокатското възнаграждение следва да е справедливо и обосновано.
При преценка на фактическата и правна сложност на делото, както и на обема и качеството на извършената работа, съдът приема, че справедливото и обосновано възнаграждение е в размер на 100,00 евро. За разликата до пълния претендиран размер искането за допълване на определение № 295 от 18.03.2026 г. се явява неоснователно с оглед извършените от пълномощника на страната процесуалния действия.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на районния съд, обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която съдът е допълнил определение № 295 от 18.03.2026 г., в частта за разноските над сумата 100,00 евро и вместо него съдът следва да постанови друго, с което да бъде оставена без уважение молбата по чл.
248 ГПК в посочената част. В останалата част частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 463/07.05.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 1601/2025 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, с което е допълнено на основание чл. 248 ГПК определение № 295 от 18.03.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 1601/2025 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, като е осъдена „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, с ЕИК 207172780 да заплати на адвокат М. Л. Л., с ЕГН **********, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на И. П. З., с ЕГН **********, В ЧАСТТА, за разноски над сумата 100,00 евро до пълния присъден размер от 204,52 евро и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адвокат М. Л. Л., процесуален представител на И. П. З., за допълване, на основание чл. 248 ГПК на определение № 295 от 18.03.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 1601/2025 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, с осъждане на „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, да заплати на адвокат М. Л. Л., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на И. П. З., В ЧАСТТА, за разноски над сумата 100,00 евро до сумата 204,52 евро.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, с ЕИК 207172780 срещу определение № 463/07.05.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 1601 /2025 г. по описа на Районен съд - Козлодуй в останалата ЧАСТ.
Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5