Решение № 722 от 18.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 722 гр. Пловдив, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330112012 по описа за 2025 година съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано, след като решението по гр.д. № 8490/2024г. на ПРС е частично обезсилено с Решение по в.гр.д № 1079 от 2025г. на ПОС.

Със споменатото решение на ПРС съдът е отхвърлил поради плащане предявения от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД против Д.Н.Ц. иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4000 лева – остатъчна предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 24.05.2024 г. до окончателното погасяване, за които суми била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5662/2024 г. по описа на ПРС.

Със същото решение съдът е признал за установено, че Д.Н.Ц. дължи на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД законна лихва върху сумата от 4000 лв. за периода от 28.03.2024 г. до 23.05.2024 г., за която сума била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5662/2024 г. по описа на ПРС.

Решението е обезсилено само в частта, с която е отхвърлен поради плащане искът по чл.422 ГПК, вр. с чл.240 ЗЗД за горницата над 3 912, 66 лева до пълния претендиран размер от 4 000 лева, тоест за 87, 34 лева – остатъчна предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 24.05.2024 г. до окончателното погасяване. Дадени са задължителни указания съдът да се произнесе по първоначално предявения в тази връзка иск, а именно иск с правно основание 1 чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 87,34 лв., претендирана като чиста стойност по недействителен договор за кредит.

В останалата част, решението на ПРС е влязло в сила.

С оглед изложеното следва да се имат предвид и първоначалните и последващи твърдения на страните по разглеждания предмет на спора по настоящото дело.

Ищецът основава претенцията си за осъждане на ответника да му върне сумата от 87,34 лв. като неплатена част от вземане в размер на 4000 лв. С първоначалната искова молба по гр.д. № 8490/2024г. и уточняваща молба от 05.08.2024г. по същото дело, ищецът твърди, че е предал на ответника сумата от 4000 лв. като заем по договор за потребителски кредит № ***/13.10.2022г., който бил прогласен за нищожен с влизало в сила решение на ПРС по гр.д. № 18402/2022г. Иска осъждането на ответника да му върне тази сума, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба по гр.д. № 8490/2024г. на ПРС - 16.05.2024 г., до окончателното плащане.

По цитираното дело ответникът е подал отговор на исковата молба, с която е заявил, че сумата за главница в размер на 4000 лв. не се дължи, тъй като е платена в хода на процеса – на 23.05.2024г.

С молба от 21.01.2025г. по гр.д. № 8490/2024г. ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД прави изявление, че след подаване на исковата молба, ответникът е платил сумата от 4000 лв., с която е заплатил претендираната в производството главница. С въззивната жалба обаче, ищецът излага доводи, че с тези 4000 лв. не била изплатена цялата главница, тъй като част от платеното в размер на 87,34 лв. било прихванато за дължимата върху главницата законна лихва от 28.03.2024 г. (датата на подадено заявление по чл.410 ГПК за вземането за главница) до 23.05.2024 г. (плащане на сумата от 4000 лв.). По този начин останала неплатена част от главницата в размер на 87,34 лв. Ето защо след въззивната проверка, предмет на делото остава именно сумата от 87,34 лв. – неплатена част от чистата стойност по недействителния кредит, ведно със законната лихва от подаване на първоначалната искова молба - 16.05.2024 г. до окончателното плащане.

Ищецът иска от настоящия съд да осъди ответника за тези суми, като претенцията за законна лихва се съдържа както в споменатата уточняваща молба от 05.08.2024г. по гр.д. № 8490/2024г., така се прави искане и по настоящото производство, което съдът е допуснал именно от датата 16.05.2024г.

Ответникът поддържа доводите си за неоснователност на иска.

Съдът като взе предвид всичко гореизложено, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното.

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, за основателността на който следва да са настъпили следните юридически факти: ищецът да е предал на ответника посочената сума, а последният да я задържа без валидно правно основание в тази връзка, както и да не е настъпил погасителен ефекта за вземането с плащането на 23.05.2024г.

2

Страните не спорят по обстоятелствата, че между тях бил сключен договор за кредит от 13.10.2022г., по силата на който ищецът предал на ответника сумата от 4 000 лв. в заем. Не се спори също, че на 23.05.2024г. ответникът платил на ищеца обратно същата сума от 4000 лв. Установява се от приложеното ч.гр.д.5662/2024г., че на 28.03.2024г. ищецът подал заявление срещу ответника, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение. В една част с тази заповед се осъжда ответникът да плати на ищеца законната лихва върху сумата от 4000 лв. от 28.03.2024г. до окончателното плащане, а с влязлата в сила част от решението по гр.д. 8490/2024г. била призната дължимостта на вземането за законна лихва по заповедта за изпълнение от 28.03.2024г. до плащането на 23.05.2024г. Законната лихва за този период е в размер на именно на 87,34 лв. С други думи в полза на ищеца била установена с влязло в сила решение дължимостта на това вземане.

Спорът в настоящото производство се заключва в това дали с плащането на 4000 лв. на 23.05.2024г ответникът и длъжник по договора за кредит е погасил първо законната лихва за забава в размер на 87,34 лв. за периода от първата установена покана за плащането й (датата на заявлението) 28.03.2024г. до 23.05.2024г., а с остатъка от сумата се е погасила част от дължимата за връщане чиста стойност по кредита от 4000 лв. или напротив, с плащането от 23.05.2024г. е била погасена първо и изцяло главницата.

Отговор на този въпрос се съдържа в чл.76, ал.2 от ЗЗД и в ТР 3/2017г. на ОСГТК на ВКС от 27.03.2019г. Съгласно чл.76, ал.2 от ЗЗД когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Съгласно цитираното ТР № 3/2017 когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл.76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. В същото ТР се разяснява, че при предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД.

В настоящия случай ответникът извършва плащане на 23.05.2024г. на 4 000 лв. и заявява с отговора на исковата молба, че с него погасява именно претенцията по иска за главница. Ищецът от своя страна, с цитираната по-горе молба от 21.01.2025г. по гр.д. № 8490/2024г. на ПРС приема така предложеното изпълнение, като признава, че с плащането в изплатена главницата. Ето защо в случая е налице първата от хипотезите, описани в тълкувателното решение. Длъжникът е посочил, че погасява главницата, кредиторът е приел изпълнението, поради което не може впоследствие да се позове на правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД, което прави едва с въззивната жалба. От изложеното следва, че с плащането на 4000 лв. от ответника се е погасила не законната лихва, а първо и изцяло дължимата чиста 3 стойност на кредита в размер на 4000 лв. Не е останала неплатена част от главницата в претендирания размер от 87,34 лв. и искът по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД подлежи изцяло на отхвърляне, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.05.2024г., до окончателното плащане.

Ищецът има изпълнително основание за законната лихва в размер на 87,34 лв. за периода 28.03.2024-23.05.2024г., а именно – влязлата в сила в тази част заповед за изпълнение, като може на общо основание да удовлетвори принудително това вземане, което обаче не се е погасило по правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД с доброволното плащане от 23.05.2024г.

При този изход от спора и съобразно задължителните указания на ОС Пловдив, съдът следва да се произнесе само по разноските, които са извършени във връзка с предмета на настоящото производство – претенцията от 87,34 лв. Съдът не следва да се произнася по разноските, сторени при първото разглеждане на делото, тъй като макар по недопустим иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240 ЗЗД, РС Пловдив се е произнесъл по целия размер от 4000 лв. и е присъдил съответни на този размер разноски за исково производство, които са оставени в сила от ПОС.

Ето защо към момента е дължимо произнасяне само по разноските за въззивното производство и за настоящото. В последните две производства пред ПОС и пред 24 гр.с. на ПРС ищецът е искал уважаване на иска за сумата от 87,34 лв., като е твърдял, че плащането в хода на производството по гр.д. № 8490/2024г. на ПРС не е погасило тази сума. Тези негови искания и твърдения се оказват неоснователни, поради което същият следва да понесе разноските за цитираните две производства. Правилото, че плащането в хода на процеса води до отговорност за разноски на ответника, не може да се приложи в случая. То е било относимо само за първото разглеждане на делото. С подаването на въззивната жалба ищецът е пренебрегнал вече извършено плащане на главното му вземане и е поддържал неоснователно претенция за вече платена част от главницата в размер на 87,34 лв. Това в крайна сметка е довело до допълнителни разноски във въззивното и настоящото производството, а именно – платен от ответника адвокатски хонорар по 400 лв., или общо – 800 лв., които следва да се присъдят в негова полза.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, поради плащане в хода на производството по гр.д. № 8490/2024г. на ПРС, предявеният от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: 175074752, седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53 Е, вх. В, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за осъждането на Д. Н. Ц., ЕГН:

**********, с адрес: ***, да плати на ищцовото дружество сумата от 44,66 евро/87,34 лв. – неплатен остатък от чистата стойност на кредита по недействителния Договор за потребителски кредит № ***/13.10.2022г., сключен между тях, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба по гр.д. № 8490/2024г. на ПРС – 16.05.2024г., до окончателното плащане.

4

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: 175074752, да плати на Д. Н. Ц., ЕГН: **********, разноските по в.гр.д. № 1079/2025г. на ПОС и по гр.д. № 12012/2025г. на ПРС, а именно – 409,03 евро/800 лв. за платен адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5