Решение № 416 от 03.07.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Разград, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.А като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20223330101997 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 128 от КТ вр. с чл. 242 от КТ във вр. с чл. 3, т. 2 и чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и чл. 245, ал. 2 от КТ.

С искова молба от Ю. Х. К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Разград, общ. Разград, обл. Разград ж.к. “***”, ***, чрез процесуалния му представител адв. К., срещу МБАЛ „Свети Иван Рилски Разград” АД с ЕИК 116503980, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, общ. Разград, ул. „Коста Петров” № 2, се моли съдът да осъди ответника да заплати на ищеца дължими 26 (двадесет и шест) броя допълнителни месечни възнаграждения и 15 работни дни от 500,00 лева, съставляващи общо 13360,00 лева за периода 02.07.2020 г. до 21.10.2022 г., съставляващо изработено и неизплатено допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер, ведно с дължимата законна лихва, считано от 14.09.2022 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

В ИМ се твърди, че между страните е сключен Трудов договор № 112 от 24.07.2018 г., а ищецът е назначен на длъжност „лекар-ординатор“ в Отделение по анестезиология и и интензивно лечение с основно трудово възнаграждение 1200 лева. Твърди се, че с Допълнително споразумение № 789 от 23.08.2018 г. страните договорили и допълнително възнаграждение с постоянен характер за анестезия и интензивно лечение в размер на 1000 лева.

Сочи се, че с Допълнително споразумение № 861 от 13.11.2018 г. страните променили условията на първоначалното трудово правоотношение и ищецът бил преназначен на длъжност „лекар-специализант по анестезиология и интензивно лечение“, като била запазена уговорката за допълнително трудово възнаграждение в размер на 1000 лева. Сочи се, че ищецът в този период получавал и други периодични доплащания като персонал, пряко зает с пациенти, заразени с Ковид-19, нощни дежурства и др. Твърди се, че през 1 есента случайно ищеца установил, че е бил ощетяван, неполучавайки половината от уговореното от страните месечно допълнително трудово възнаграждение, а именно вместо 1000 лева той получавал 500,00 лева, считано от 02.07.2020 г. От счетоводството му обяснили, че това се наложило поради Допълнително споразумение № 1244 от 02.07.2020 г. Представили му било това споразумение, в което обаче липсвал негов подпис. Ищецът твърди, че никога не е виждал или подписвал споразумение за намаляване на трудовото му възнаграждение. Сочи се, че след проведен разговор с председателя на Съвета на директорите му било отказано заплащането на дължимото, като му било предложена сумата от 3000 лева за приключване на случая. Твърди се, че това го е принудило да изпрати писмена покана до ответника за доброволно плащане на неизплатената част от трудовото му възнаграждение, както и предизвестие за прекратяване на трудовия му договор. Твърди се, че в дадения срок ответникът не предприел действия за заплащане на дължимото, а със Заповед № 809 от 17.102022 г. било прекратено трудовото правоотношение с ищеца

В осигуреното право на отговор се твърди недопустимост и неоснователност на ИМ. Ответникът не оспорва факта, че е бил в трудово правоотношение с ищеца на основание на сключен на 24.07.2018 г. Трудов договор № 112, който бил изменян с допълнителни споразумения. Твърди се, че през м. март 2020 г., поради настъпилата извънредна и усложнена епидемиологична обстановка в страната се наложило промяна и във финансовата политика на лечебното заведение с цел справяне с пандемията.

Това обстоятелство засегнало всички служители на лечебното заведение като след разговор между изпълнителния директор и ищеца било постигнато съгласие той да подпише ново Допълнително споразумение с № 1244/02.07.2020 год., с което се намалявало възнаграждението за анестезиологичен труд от 1000 лева на 500 лева. Сочи се още, че недопустимо е съгласно КТ едностранно изменение от страна на работодателя, а такова е възможно само чрез писмено съгласие, изразяващо се с подписване на допълнително споразумение. Твърди се, че ищецът е подписал такова и то се съхранява в трудовото му досие, а в законовите срокове е регистрирано и в НОИ. Твърди се още, че лечебното заведение е утвърдило практиката да изпраща на електронната поща фишовете на посочен от служителя имейл. В тази връзка се сочи, че същият е бил надлежно информиран за размера на възнаграждението си. Изтъква се още, че самото допълнително възнаграждение се получава на база отработени дни/ дежурства по графика на отделението. В този смисъл ако е ползван отпуск или е бил представен болничен лист за определени дни от месеца, възнаграждението се изчислявало на база реално изработените дежурства от него. Твърди се, че към ИМ са приложени произволно избрани фишове за периода преди и след сключването на допълнителното споразумение, от които е видно, че сумата е различна всеки път съобразно действително отработените дни.

В последното с.з. по искане на ищеца съдът е допуснал изменение по чл. 214 от ГПК, съответно в размер на 9941,74 лева главница ведно със законната лихва от завеждане на ИМ, както и обезщетение за забава в размер на 171,22 лева за периода от 14.09.2022 г. до 14.11.2022 г.

Съдът, като прецени изявленията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

2

От ищеца е представен Трудов договор № 112 от 24.07.2018 г., страни по който са той и ответника. Ищецът е назначен на длъжност „лекарординатор“ в Отделение по анестезиология и и интензивно лечение с основно трудово възнаграждение 1200 лева. Не е спорно, че с Допълнително споразумение № 789 от 23.08.2018 г. ищецът е назначен на длъжност „лекарспециализант по анестезиология и интензивно лечение“. Страните договорили и допълнително възнаграждение с постоянен характер за анестезия и интензивно лечение в размер на 1000 лева, освен основното трудово вънграждение и допълнително възнаграждение за прослужено време.

С определение в с.з. съдът е изключил от доказателствения материал Допълнително споразумение с № 1244/02.07.2020 год. след откриване на производство по чл. 193 ГПК, въз основа на отразеното в приетото като писмено доказателство и неоспорено от страните заключение по назначената графологична експертиза, според което саморъчно положеният подпис за “служител” от 01.06.2018 г. не е изпълнен от Ю. Х. К..

По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че за процесния период от 02.07.2020 г. до 21.10.2022 г. на ищеца са начислени 11247,61 лв. за допълнително възнаграждение за анестизия и интензивно лечение на база 500 лева за цял отработен месец. За процесния период от 02.07.2020 г. до 21.10.2022 г. на ищеца, ако се начислява допълнително възнаграждение за анестизия и интензивно лечение на база 1000 лева за цял отработен месец, то следва да се доначисли сумата от 11247,60 лева, съответно да се изплати 9941,74 лева (след удръжки в размер общо 1305,86 лв. за лични осигурителни вноски и данък ЗДДФЛ). Размерът на законната лихва за периода 14.09.2022 г. до 14.11.2022 г. върху дължимата сума е 171,22 лева. Заключението не се оспори от страните.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основното задължение на работодателя, като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Трудовото възнаграждение се дължи срещу положен труд по трудово правоотношение. По силата на чл.

270, ал. 3 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка, а по писмено искане на работника или служителя – на негови близки или на влог в посочена от него банка. По делото е безспорно, че през процесния период между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, по силата на който ищецът е заемал длъжността „лекар-ординатор“ в Отделение по анестезиология и и интензивно лечение с основно трудово възнаграждение 1200 лева. Установи се, че страните са сключили допълнително споразумение, с което ищецът е назначен на длъжност „лекар-специализант по анестезиология и интензивно лечение“, като било договорено освен основно възнаграждение и за прослужено време, и допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер за анестезия и интензивно лечение в размер на 1000 лева. Според заключението по назначената ССЧЕ за периода от 02.07.2020 г. до 21.10.2022 г. на ищеца следва да се изплати 9941,74 лева (след удръжки за осигурителни вноски и данък ЗДДФЛ в размер общо 3

1305,86 лв.), представляващи неизплатена част от допълнително трудово възнаграждение. Размерът на законната лихва за периода 14.09.2022 г. до 14.11.2022 г. върху дължимата сума е 171,22 лева.

В тежест на работодателя – ответник бе да докаже, че допълнителното трудовото възнаграждение е изплатено изцяло, представяйки годни доказателства, каквито не бяха представени. Сумите са изискуеми, тъй като към датата на предявяване на настоящия иск работодателят не е изплатил изцяло договореното между страните допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер за анестезия и интензивно лечение за периода 02.07.2020 г. до 21.10.2022 г. в размер на 9941,74 лева.

Съгласно Решение № 166/2010 г. по Гражданско дело № 220/2009 г. на ВКС, ІІІ Г. О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, при иск за изплащане на трудово възнаграждение може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като решението трябва да е ясно дали се присъжда брутно или нетно трудово възнаграждение.

Поради гореизложеното съдът приема, че искът е основателен и доказан.

Предявеният акцесорен иск за заплащане на лихва за забава в размер на 171,22 лева за периода 14.09.2022 г. до 14.11.2022 г. е с правно основание чл.

86 от ЗЗД. Обезщетение за забава се дължи на кредитора за неизпълнение в срок на всяко едно парично задължение, включително и на тези, произтичащи от неоснователно обогатяване. В конкретния случай длъжникът е поставен в забава от момента на получаване на поканата от кредитора за изпълнение на задължението за заплащане на допълнителното ТВ. С оглед приетите доказателства акцесорен иск следва да бъде уважен. Ответникът следва да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на задължението.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер общо на 1450,00 лева, както следва: 700,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение (доказано с оглед приложения договор за правна защита и съдействие), 350,00 лева за възнаграждение на вещото лице по назначената графологична експертиза и 400,00 лева за възнаграждение по вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Разград държавна такса в размер на 447,67 лева.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ

"СВ. ИВАН РИЛСКИ" – РАЗГРАД“ АД с ЕИК 116503980, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, общ. Разград, ул. „Коста Петров” № 2, представлявано от С.К.Г., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 128 от КТ на Ю.

Х. К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Разград, общ. Разград, обл.

Разград, ж.к. „***“ ***, следните суми: 9941,74 лева, представляващи 4 дължима и неизплатена част от допълнително трудово възнаграждение за периода от 02.07.2020 г. до 21.10.2022 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 14.11.2022 г. до окончателното плащане; 171,22 лв. (сто седемдесет и един лева и 22 стотинки), представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 14.09.2022 г. до 14.11.2022 г.