Определение № 210 от 10.06.2022, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 210 гр. Ловеч, 10.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20224300600223 по описа за 2022 година

С протоколно определение № 206/19.05.2022 г., постановено по НОХД № 73/2022 г.

Луковитският районен съд, в разпоредително заседание по т. 1 на чл. 248 ал. 1 от НПК е приел за неоснователно твърдението на защитника на подсъдимия К. за липса на подсъдност на делото на РС – гр. Луковит и направените в тази връзка възражения за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Срещу така постановеното определение е постъпила жалба вх. № 3374/07.06.2022 г. от адвокат М. – ЛАК, защитник на подсъдимия К. по реда на въззивното производство, в предвидения от закона срок. Сочи, че с Решение № 30/17.03.2022 г. Окръжен съд – гр. Ловеч е отменил присъда № 8/29.06.2021г. по НОХД № 302/2020 г. по описа на РС – гр. Луковит за ново разглеждане от друг състав на съда ,поради допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК, което е довело до ограничаване правота на защита на въззивника и изразяващо се във факта, че компетентен орган за разглеждане на делото е РС – Червен бряг, както и че обвинителния акт не отговоря на изискванията на чл. 246 от НПК, тъй като е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на същия по отношение на мястото на извършване на престъплението/елемент от неговия състав/. Изтъква, че съдът е приел, че на територията на последния е довършено престъплението, описано в обстоятелствената част на обвинението и са налице основанията на чл. 36 ал. 2 от НПК. Сочи, че този аргумент е бил изложен пред първата инстанция, но тя го е оставила без уважение. В тази връзка изтъква, че Районен съд – гр. Луковит не се е съобразил с указанията на Окръжен съд – гр. Ловеч, дадени в посоченото по-горе определение и е насрочил делото за призоваване на обвиняемия и свидетелите, което подчертава предубедеността на съда. По изложените съображения моли настоящата инстанция да отмени същото като неправилно и незаконосъобразно.

Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата и приложените към делото доказателства, приема за установено следното:

НОХД № 73/2022 г. по описа на Луковитския районен съд е образувано въз основа на внесен обвинителен акт срещу ВЛ. ХР. КР., ЕГН ********** , като на същия е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343в ал. 2 от НК, затова че на 15.07.2020 г. около 11.00 часа, в гр. Луковит, обл. Ловеч ,на кръстовището на улица „Цар Симеон I“ и улица „Йордан Йовков“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „...........

,собственост на Т.П. К.а от гр. Луковит, без да притежава съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по 1 административен ред за същото такова деяние с НП № 20-0297-00042 от 18.02.2020 г. на Началника на РУ Луковит, влязло в законна сила на 20.03.2020 г. В обстоятелствената част на обвинителния акт представителя на прокуратурата е приел, че на 15.07.2020 г. в гр.

Луковит обвиняемия К. управлявал посочени по-горе автомобил като около 11.00 часа се намирал на кръстовището на улица „Цар Симеон първи“ и улица „Йордан Йовков“, където се намирали в този момент и свидетелите Й и Ц. , служители на РУ на МВР – Луковит.

Същите възприели движещия се с лекия автомобил К. , когото познавали добре във връзка със служебните си задължения, знаели, че му е отнетото СПМПС, поради което свидетелят Й подал звуков и светлинен сигнал , чрез устройството на служебния автомобил, указвайки му по този начин да спре. Обвиняемия К. не спрял, а увеличил скоростта си на движение, като бил последван от свидетелите с полицейския автомобил. Същият, достигайки до с.

Рупци, община Червен бряг, спрял, заключил автомобила и побягнал в гориста местност.

Възраженията, които са направени от защитникът на подсъдимия пред първата инстанция са следните:

1. Относно чл. 248 ал. 1 т. 1 от НПК, че делото не е подсъдно на Районен съд – гр.

Луковит

2. Относно чл. 248 ал. 1 т. 3 от НПК – допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на въззивника К. относно мястото на извършване на деянието произтичащо от противоречие в обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива на същия.

Съгласно разпоредбата на чл. 249 ал. 1 от НПК – „Съдът прекратява съдебното производство в случаите на чл. 248 ал.1, т. 1 и 3. Разпоредбата на алинея трета на същия текст посочва, че единствено определението по чл. 248 ал. 1 т. 3, както и по чл. 248 ал. 5 т. 4 от НПК подлежат на проверка от по-горната инстанция. Следователно възраженията по точка първа от жалбата са процесуално недопустими и следва да бъде оставени без разглеждане.

Възражението по точка две посочена по-горе подлежи на разглеждане от настоящата инстанция с оглед на цитираните разпоредби и се отнася до допуснато остранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на въззивника, а именно наличие на противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива на същия относно мястото на извършване на престъплението, което е повдигнато на въззивника К.. В обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в него/Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ВКС/. В конкретния казус представителят на Районна прокуратура – гр. Луковит в обстоятелствената част на обвинителния акт, посочвайки фактическата обстановка приема, че деянието, предмет на обвинението първоначално е установено в гр. Луковит, като К. е продължил да управлява лекия автомобил до с. Рупци, община Червен бряг. При тези факти в диспозитива на същия е посочил, че мястото на извършване на престъплението е гр. Луковит.

Настоящата инстанция приема, че така структуриран обвинителния акт съдържа вътрешно противоречие относно мястото на извършване на деянието, което е елемент от фактическия състав на престъплението. От това следва извода, че по този начин е нарушено правото на защита на въззивника К. , с оглед обективната му възможност да организира защитата си в тази връзка.

При горните съображения съдът приема, че следва да се отмени протоколно определение № 206/19.05.2022 г., постановено по НОХД № 73/2022 г. на Луковитският районен съд, в разпоредително заседание по т. 1 и т. 3 на чл. 248 ал. 1 от НПК в частта, с която е приел за неоснователно твърдението на защитника на подсъдимия К. за липса на подсъдност на делото на РС – гр. Луковит и направените в тази връзка възражения за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Водим от горното и на основание чл. 345 от НПК, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение № 206/19.05.2022 г., постановено по НОХД № 73/2022 г. на Луковитският районен съд, в разпоредително заседание по т. 1 и т. 3 на чл. 248 ал. 1 от НПК в частта, с която е приел за неоснователно твърдението на защитника на подсъдимия К. за липса на подсъдност на делото на РС – гр. Луковит и направените в тази връзка възражения за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Луковит.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3