Решение № 198 от 12.10.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Монтана, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДА.ЕЛ ПСАЛТИРОВ при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ДА.ЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно наказателно дело № 20261630200393 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № РД – 05 – 18/25.03.2026г. на Директор РЗИ – М. на „ВИК“ ООД („ВиК“ ООД), ЕИК *********, гр.М., представлявано от управителя В.Д.И., за нарушение на чл. 3, ал. 1, ал.2, т.1 и чл. 5, ал. 1 Приложение № 1, таблица В от Наредба № 9/1603.2001 г. за качеството на водата предназначена за питейно-битови цели, на основА.е член 210, ал.3 от Закона за здравето е наложено административно наказА.е имуществена санкция в размер на 2556,46 евро / 5000,00 лева/.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление „ВиК“ ООД град М., обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседА.е жалбоподателят редовно призован не се явява лично, явява се упълномощен представител - адв. С. Х. от САК.

Въззиваемата страна редовно призована не се явява.

Въззивният съд, като взе предвид събрА.те по делото писмени и гласни доказателства, доводите на стрА.те и посочените в жалбата основА.я, намира за установено следното:

Лабораторията към РЗИ М. е акредитирана със сертификат № 256ЛИ/12.09.2023 година, валиден до 24.06.2026 година издаден от ИА БСА, съгласно изисквА.ята на стандарт БДС EN ISO/IEC 17025:2018. Като неизменна част от този сертификат от БСА /Българска служба за акредитация/ е издадена Заповед рег. № А 386/12.09.2023 година, съгласно която 1

Лаборатория за изпитване към РЗИ М. и акредитирана да извършва замерване на остатъчен хлор в питейни води по метода БДС 3560.

Съгласно приложената заповед Лабораторията на РЗИ М. не е акредитирана за друг метод за изследване на остатъчен хлор в питейната вода.

На 05.03.2026г. и 06.03.2026 година, служителите на РЗИ М. извършили насочено пробонабиране на вода от централното водоснабдяване на с. В., обл.

М.. Пробонабирането било във връзка с насочен здравен контрол и и било извършено от лаборанти от Дирекция „О.З.“ при РЗИ М.. Мястото на тяхното вземане било от чешма в частен дом № 3 – горен край.

Така взетите проби били предоставени за изследване на сертифицираната лаборатория към РЗИ М.. След извършено изследване на двете проби взети от село В., били издадени протоколи за изпитване. Съгласно протокол за изпитване № 112/06.03.2026 година, досежно пробата взета на 05.03.2026 година, концентрацията на остатъчен хлор установен в питейната вода е 3,60 при норма 0,3-0,4, а съгласно протокол за изпитване № 116/06.03.2026 година, досежно пробата взета на 06.03.2026 година, концентрацията на остатъчен хлор установен в питейната вода също е 3,60 при норма 0,3-0,4. Видно от приложените протоколи и от разпита на свидетелката А. Г. К. – главен експерт в лабораторията на РЗИ изследването на остатъчния хлор във взетите проби е направено по метода ВМ № 6:2022.

За така установеното на 16.03.2026 година, свидетелката Л. Е. Ф. съставила АУАН изх. № АН-01-24 за нарушение на чл. 3, ал. 1, ал.2, т.1 и чл. 5, ал. 1 Приложение № 1, таблица В от Наредба № 9/1603.2001 г. Актът бил съставен в присъствие на упълномощен представител на нарушителя. В законоустановения за това срок срещу съставения АУАН било подадена възражение вх. № 02-3-11/23.03.2026 година.

След запознаване със съставения АУАН, приложените към него писмени доказателства и възражението на

Вик

ООД град

М., административнонаказващият орган счел, че нарушението е доказано, поради което е издал атакуваното Наказателно постановление № РД – 05 – 18/25.03.2026г. на Директор РЗИ – М. на „ВИК“ ООД („ВиК“ ООД), ЕИК *********, гр.М., представлявано от управителя В.Д.И., за нарушение на чл. 3, ал. 1, ал.2, т.1 и чл. 5, ал. 1 Приложение № 1, таблица В от Наредба № 9/1603.2001 г. за качеството на водата предназначена за питейно-битови цели, на основА.е член 210, ал.3 от Закона за здравето е наложено административно наказА.е имуществена санкция в размер на 2556,46 евро / 5000,00 лева/.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на гласните и писмените доказателства събрА. в хода на въззивното производство. Съдът изцяло кредитира с доверие разпитА.те по делото свидетели, както и приложените писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на изисквА.ята на процесуалния закон.

2

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирА. в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквА.я при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Спазени са всички задължителни реквизити необходими за законосъобразното ангажиране на предвидена в

ЗАНН административнонакзателна отговорност на виновното лице.

Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

В настоящия случай се касае за издадено НП за отклонения в качеството на питейната вода, съгласно разпоредбите на Наредба № 9/16.03.2001 г. за качеството на водата предназначена за питейно-битови цели. По специално е вменено на жалбоподателя нарушение на чл. 3, ал. 1, ал.2, т.1 и чл. 5, ал. 1 Приложение № 1, таблица В от Наредбата, досежно допустимите стойности на съдържА.е на остатъчен хлор. При така твърдяното нарушение на Наредба № 9/1603.2001 г. за качеството на водата предназначена за питейно-битови цели, АНО издава обжалваното НП и налага наказА.е на основА.е член 210, ал.3 от Закона за здравето. При така установеното и от изложената фактическата установка по случая въззивният съд намира, че от страна на АНО са допуснати две съществения нарушения на материалния закон, всяко от които е самостоятелно основА.е, за отмяна на атакуваното НП.

На първо място безспорно бе установено, че изследването за съдържА.е на остатъчен хлор в Лаборатория на РЗИ М. е извършено по метода ВМ № 6:2022, за който метод на изпитване Лабораторията не е притежавала необходимата акредитация от БСА. Това обстоятелство само по себе си налага извода, че извършеното изследване на взетите проби, както и издадените въз основа на резултата от тях НП № РД – 05 – 18/25.03.2026г. на Директора РЗИ – М., е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Следващото самостоятелно основА.е за отмяна на атакуваното НП, въззивният съд черпи от разпоредбата на член 201 от Закона за здравето „На юридическо лице извършващо дейност в нарушение на здравните изисквА.я по този закон и нормативните актове по прилагането му, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 12 000 лв“

Видно от Параграф 2 от Преходни и Заключителни разпоредби на 3

Наредба № 9/1603.2001 г. за качеството на водата предназначена за питейнобитови цели, същата се издава на основА.е чл. 135, т. 3 във връзка с чл. 189 от Закона за водите.

При съпоставянето на цитирА.те разпоредби се установява съществено противоречие между материалноправната норма, по която е наложено наказА.ето и нормативният акт, чието нарушение се твърди.

Приложената от АНО санкционна норма изрично посочва, че предвидените в нея административни наказА.я се налага за нарушение на Закона за здравето и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Установи се, че Наредба № 9 от 16.03.2001 г. не е издадена по приложението на Закона за здравето, а на Закона за водите.

Следователно, неправилно от страна на АНО е счел, че е налице нарушение на правилата относно качеството на питейната вода съгласно разпоредбите на Наредба № 9 от 16.03.2001 г., а е ангажирал санкционната отговорност по друг закон, а не по приложимия специален закон, уреждащ тези обществени отношения и въз основа на който е издаден подзаконовия нормативен акт, който се твърди, че е нарушен.

Според въззивният съд недопустимо с едно лице да бъде санкционирано по закон, който не е нормативното основА.е за издаването на нарушената наредба и който не урежда конкретните обществени отношения, предмет на административното обвинение. Подобно приложение на закона нарушава принципите на законоустановеност на административните нарушения и наказА.я, правна сигурност и предвидимост на административнонаказателната отговорност, тъй като санкционираното лице следва да може ясно да установи по кой закон носи отговорност и на какво основА.е.

Неправилното определяне на приложимата санкционна разпоредба представлява съществена нарушение на материалния закон, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление и представлява самостоятелно основА.е за неговата цялостна отмяна.

По мотиви от гореизложеното настоящият съд намира, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.

В хода на производството разноски са претендирА. от страна на процесуалния представител на жалбоподателя в размер на 1800,00 евро. След като прецени фактическата и правна сложност на делото, броя на разпитА.те свидетели и заседА.ята в които е протекло, както и липсата на възражение за прекомерност на разноските направено от въззиваемата страна, то така претендирА.те разноски следва да бъдат уважени изцяло.

Предвид гореизложените мотиви и на основА.е чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд - М.

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД – 05 – 18/25.03.2026г. на Директор РЗИ – М. на „ВИК“ ООД („ВиК“ ООД), ЕИК *********, гр.М., представлявано от управителя В.Д.И., за нарушение на чл. 3, ал. 1, ал.2, т.1 и чл. 5, ал. 1 Приложение № 1, таблица В от Наредба № 9/1603.2001 г. за качеството на водата предназначена за питейно-битови цели, на основА.е член 210, ал.3 от Закона за здравето е наложено административно наказА.е имуществена санкция в размер на 2556,46 евро / 5000,00 лева/.

ОСЪЖДА РЗИ – М. ДА ЗАПЛАТИ на „ВИК“ ООД („ВиК“ ООД), ЕИК *********, гр.М., разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800,00 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-М. в 14-дневен срок от съобщението на стрА.те.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5