Решение № 229 от 06.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Пловдив, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20245000500461 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С. С. П. чрез процесуалния му представител адвокат С. М. против решение № 339/05.08.2024 г., постановено по гр.д. № 525/2023 г. по описа на Хасковския окръжен съд – ІV състав.

Жалбоподателят твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и е необосновано, като съдът неправилно е интерпретирал фактите и доказателствата по делото, а това е довело до неправилни правни изводи, поради което моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи заведените от него искови претенции. Претендира разноски за процесуалния си представител адвокат М. по реда на чл. 38 от ЗА за въззивната инстанция.

Въззиваемият О. Л. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение и да потвърди решението на окръжния съд като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира направените 1 пред въззивната инстанция разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от С. С. П. чрез процесуалния му представител адвокат С. М. против О. Л. обективно кумулативно съединени искове по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че е племенник на Г. Д. Г., починал при ПТП, настъпило на 29.07.2018 г в с. В. п., О. Л., Хасковска област, на улица пред дома на В. Г., в този ден Г. Г. управлявал състав от пътни превозни средства трактор марка „И.“, модел ** **** с прикачено към него ремарке, натоварено с оборска тор, като причината за инцидента било съС.ието на пътната настилка, с изцяло изронено асфалтово покритие и с налична дупка, заемаща на ширина почти цялото пътно платно, която съществувала години преди инцидента и това водело до невъзможност за безопасно преминаване по улицата от каквито и да е МПС, а това налагало да бъде избиран друг маршрут за преминаване. В този ден Г. Г., управлявайки трактора с прикаченото към него ремарке, натоварено с оборска тор, предприел маневра, с която целял да преодолее огромната дупка, тракторът преминал през нея, а при преминаването на тегленото от трактора ремарке лявото му колело осъществило контакт с челния борд на дупката, това оказало допълнително съпротивление върху ППС-то и довело до преустановяване движението на теглещия го трактор. За да се опита да преодолее съпротивлението и ремаркето да премине през дупката, водачът на трактора потеглил повторно, но тракторът се преобърнал надлъжно върху предния край на ремаркето и водачът останал притиснат между него и превозвания в ремаркето товар, което довело до смъртта му. Според ищеца дупката на пътното платно съществувала от много дълго време и тя се разраснала до такива дълбочина и размери поради неизпълнение от страна на собственика на пътя на задълженията му по чл. 167, ал. 1 от ЗДП, ответната община не осъществила необходимия ремонт и поддръжка на общинската улица, в т.ч. не полагала системни грижи за 2 осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на същата и не сигнализирала за наличните препятствия. Починалият бил опитен водач на МПС, дълги години работел като шофьор на товарно МПС, но въпреки това при преминаване през процесното препятствие на пътя се стигнало до вредоносния резултат. В исковата молба се твърди, че О. Л. е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по исковете предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС във вр. с § 7, т.

4 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като процесната улица е в рамките на населеното място и не съставлява част от републиканската пътна мрежа, поради което представлява публична общинска собственост, която общината е длъжна да управлява в интерес на териториалната общност и с грижата на добър стопанин, а неизпълнение на тези й задължения са довели до възникване на процесния инцидент, като между тях има причинно-следствена връзка.

Ищецът твърди също, че от смъртта на Г. Г. за него са настъпили неимуществени вреди, тъй като починалият бил негов вуйчо /брат на майка му/ и отношенията им били изключително близки поради това, че Г. нямал свои деца, възприемал децата на сестра си като свои и се грижил за тях така, както би се грижил за свои деца, те живели заедно в С. като едно разширено семейство, взаимно се подкрепяли, събирали се заедно по празниците или на гости през почивните дни, като между П. и вуйчо му била изградена изключително силна и дълбока емоционална връзка, характеризираща се с изключителна обич, уважение и привързаност, а след смъртта му той загубил финансова и емоционална подкрепа и грижи, психичното му здраве се влошило, станал затворен, съкрушен и това съС.ие продължавало и до настоящия момент. Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди О. Л. да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 29.07.2018 г., причинило смъртта на вуйчо му Г. Г., в размер на 150 000 лв. и лихва за забавено плащане на главницата в размер на 47 160 лв. за периода 31.07.2020 г. - 31.07.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът О. Л. оспорва исковете по основание и размер и моли съда да ги отхвърли. Счита, че ищецът не е материалноправно легитимиран да предяви исковете, позовавайки се на задължителни актове на ВКС и факта, че между него и починалия не е имало близка емоционална връзка, която да 3 обосновава по изключение репарирането на претендираните вреди. Твърди, че настъпването на ПТП и последвалия вредоносен резултат се дължи изцяло и само на поведението на Г. Г. като водач на МПС и допуснатите от него груби нарушения на ЗДП, а от страна на общината не е налице виновно противоправно деяние, което е в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на Г.. Прави възражение за съпричиняване от загиналия на вредоносния резултат поради груби нарушения на ЗДП от негова страна, тъй като ако той беше спазил правилата за движение, не би настъпило произшествието, нарушенията се изразяват в това, че Г. нямал право да управлява трактора с прикаченото към него ремарке за лек автомобил, натоварено с оборска тор, те не били регистрирани и движението им по пътищата било забранено, били технически неизправни, без преглед, установяващ техническата им изправност, превозваният товар надвишавал допустимата максимална маса на трактора и ремаркето, а Г. управлявал МПС след употреба и под въздействието на алкохол - 0,26 промила в кръвта, което повлияло негативно върху способностите му на шофьор, довело до неправилна преценка, поемане на риск при шофирането и неправилни маневри, а починалият имал техническа възможност да възприеме вида и съС.ието на участъка от улицата в района на произшествието и да предотврати настъпването на произшествието, ако спазва правилата за движение, чрез избор на подходящ коридор за движение и подходящ скоростен режим, гарантиращ преодоляването на наклона на изкачване на пътя без превключване на предавки и спиране, още повече, че знаел, че при неправилно натоварване на трактора и прикаченото ремарке има опасност тракторът да се обърне при изкачване по наклона, в деня на инцидента няколко пъти минал със същите трактор и ремарке, натоварено с оборски тор, по същата улица и неравностите по нея, като всичко това мотивира извод за съпричиняване на вредоносния резултат с повече от 98 %. Ако съдът не възприеме доводите му и не отхвърли главния иск, моли размерът на обезщетението да бъде съобразен с критериите за справедливост и с приноса на загиналия водач. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

С обжалваното решение са отхвърлени предявените от С. П. против О.

Л. искове, а С. П. е осъден да заплати на О. Л. деловодни разноски в размер на 6 500 лв., както и да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Окръжен 4 съд - Хасково направените от бюджета на съда деловодни разноски в размер на 300 лв.

Решението е обжалвано от ищеца изцяло, поради което то е предмет на въззивното производство в своята цялост

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, като тя настъпва при наличие на няколко кумулативно действащи предпоставки: вреди, причинени на пострадалия /ищеца/, вредите да са причинени от действието на лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа, това действие да е противоправно, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, работникът да има вина за причинените вреди и да е налице пряка причинна връзка между действието и настъпилата вреда. В този смисъл са ППВС № 7/1958 г., ППВС № 9/1966 г. и ППВС № 4/1975 г., които са задължителни за органите на съдебната власт.

От представените материали на ДП № 369/2018 г. по описа на РУ-С., както и от приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице С. М., което съдът като компетентно изготвено възприема, се установява, че Г. Д. Г. е починал при пътно-транспортно произшествие, настъпило на .......... г. в с. В. п., О. Л., Хасковска област, Г. управлявал състав от пътни превозни средства - трактор марка „И.“, модел ** **** с прикачено към него ремарке, натоварено с прясна оборска тор, движил се нагоре по улица с надлъжен наклон на изкачване средно 20-22%, на места до 26-27%, с разрушена и липсваща асфалтова настилка, при изкачване по наклона тракторът преминал през дупка, разположена на платното за движение и при контакт с челния борд на дупката тракторът спрял. Водачът направил опит за потегляне от място по наклона, но 5 тракторът се преобърнал надлъжно, при завъртане на рамата около оста на задните колела Г. бил затиснат между трактора и ремаркето, кормилната уредба на трактора го притиснала в зоната на гръдния кош, а непосилната тежест на обърналото се върху него МПС довела до асфикция и смърт на водача.

С постановление от 19.09.2019 г. на прокурор от Окръжна прокуратура - Хасково наказателното производство по посоченото досъдебно производство е прекратено, като е прието, че настъпилото ПТП се дължи изцяло на действията на водача на трактора и няма фактическа и правна възможност да се търси отговорност от трето лице.

Един от основните спорни въпроси е дали ищецът е от кръга на правоимащите да получат обезщетение от настъпилия деликт, при който е настъпила смъртта на неговия вуйчо.

В ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. /т.е. съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете, включително осиновено или отглеждано дете, и родител, включително осиновител или отглеждащ/ и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, а обезщетение в тази хипотеза се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди, като в мотивите на тълкувателното решение е прието, че привързаността трябва да е много по-силна от характерната за традиционните за българското общество семейни отношения и смъртта на единия от родствениците трябва да е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.