Определение № 1148 от 24.09.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1148 гр. Стара Загора, 24.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20265500500607 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „С.К.“ ООД, ЕИК ***, подадена чрез адв. Х. М. от САК, против определение № 290/22.06.2026 г. по гр. д. № 3/2026 г. на Районен съд - Раднево, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба, съдържаща искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 44/12.05.2026 г. по гр. д. № 3/2026 г. на Районен съд – Раднево в частта му за разноските.

Жалбоподателят /ответник по делото/ твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че представеният от ищеца договор за правна защита и съдействие не представлява доказателство за извършени разноски в настоящото съдебно производство, тъй като същият е бил представен и по друго дело със същите страни, като въз основа на него вече е било присъдено адвокатско възнаграждение. Навежда довод, че ищецът не е материално затруднено лице, поради което в случая не е налице основанието за оказване на безплатна правна помощ в исковото производство, респ. възнаграждение на процесуалния представител на ищцата не се дължи. Излага съображения,че ищецът е подал пред Районен съд – Раднево две искови молби срещу дружеството, имащи идентично съдържание, като това е сторено чрез един и същ процесуален представител. В тази връзка жалбоподателят сочи, че ищецът е целял възлагане в тежест на ответника задължения за разноски в прекомерен размер, поради което в случая е налице и злоупотреба с процесуално право. Твърди, че размерът на адвокатското възнаграждение е завишен и същият не е съобразен с практиката на СЕС, обективирана в решение по дело С-438/22. Предвид изложеното, моли обжалваното 1 определение да бъде отменено, а молбата за изменение постановеното по делото първоинстанционно решение в частта за разноските – да бъде уважена.

С жалбата си жалбоподателят прави следните доказателствени искания:

Във връзка с установяване на твърденията им за злоупотреба с правото на разноски по чл. 38, ал. 2 от ЗАДв. във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро ЗАдв. на молят да се извърши служебна справка в ЕИСС или да се изискат договорите за правна помощ от изброените по-горе граждански дела.

Под страх от наказателна отговорност по чл. 313 НК да се задължи Г. В.

С. да декларира с нарочна декларация близките си отношения с процесуалния си представител.

Доколкото сключването на договора за безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАДв. се явява изключение от правилото за авансово заплащане на адвокатските възнаграждения съгласно Закона за адвокатурата, както и с оглед на естеството на безплатната правна помощ, която има за цел да гарантира достъпа до правосъдие на лицата с финансови затруднения, както и да освободи от авансово плащане на хонорари близките, роднините и колегите на адвоката, следва да се съблюдава действителното наличие на тези изключения и да не се допуска злоупотреба с правото на разноски на посочените основания. В посочените от закона хипотези са налице морални, емоционални или етични правила и норми, които изключват чисто професионалните отношения между клиент и адвокат, и имат личен елемент. Именно по тези причини законът дава възможност участниците в тези отношения да уредят финансовия аспект на предоставяната услуга по начин, който да изключва възможността доверителят да заплаща услугата при възлагането на работата, а заплащането да бъде извършено при успешен изход от съдебния спор от другата страна по делото. Цитираните разпоредби защитават личния интерес на участниците в тези конкретни хипотези на професионални отношения със силно присъстващ личен елемент. Тяхната цел обаче не е да се заобикалят процесуалните норми за възлагане на съдебноделоводни разноски, които са подчинени на основното привило, че само действително извършените разноски за производствата подлежат на възстановяване.

С постановяването на Решение по гр. д. № 9010/2025 г. по описа на Софийски районен съд е преустановена практиката, превърнала се в последно убежище на нередовната безплатна правна помощ. Решаващият състав по делото не е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение по представения по делото Договор за правна защита, сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗАдв., като се е аргументирал с това, че представителството на десетки ищци от различни райони в страната при условията на безплатна правна помощ в качеството им на близки лица, представлява злоупотреба с права и не следва да се толерира. Съдът ясно и недвусмислено обосновава извода си, като се позовава на практика на Висшия дисциплинарен съд на Адвокатурата.

Прилагат за сведение горецитираното съдебно решение на Софийски районен съд, което намирам за относимо към настоящата фактическа обстановка и 2 предявена претенция за разноски по чл. 38, ал. 2 ЗАДв. във вр. чл. 38, ал. 1 ,т.

3, пр. 2-ро ЗАдв.

Молят да се изискат и приложат по настоящото дело исковите молби, с които са образувани горепосочените дела, както и представените по всяко от тях списъци по чл. 80 ГПК, за да се оцени общия икономически интерес на ищцовата страна при съпоставка с размера на присъдените/претендираните разноски по всяко от делата поотделно, както и в тяхната съвкупност.

Намират за релевантна практиката на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД /Определение от 11.02.2025 г. по в.ч.гр.д. №1056/2025 г., Определение от 24.01.2025 г. по в.ч.гр.д. 155/2024 г. и Определение №15334 от 03.10.2024 г. по в.гр.д. 259/2024 г., както и ОКРЪЖЕН СЪД - ГР. СМОЛЯН в редица негови определения от 2024 г. по въззивни частни граждански дела като №282/2024 г., №363/2024 г., №364/2024 г., №383/2024 г., които за пръв път въвеждат ефективния и съответстващ на принципа за добросъвестност по чл. 3 ГПК подход в правораздаването по подобни на настоящия спорове: въз основа на общия материален интерес по всички еднакви дела, следва да се калкулира едно общо адвокатско възнаграждение, което да се присъди само веднъж, а претенциите за разноски по всички останали дела следва да бъдат оставени без уважение.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Г. В. С., представляван от адв.Д. М. от САК, в който се твърди, че жалбата е неоснователна. Адв. Д. М. моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата за разглеждането й държавна такса.

Ето защо жалбата е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С решение № 44/12.05.2026 г. по гр. д. № 3/2026 г. на Районен съд – Раднево, съдът е уважил предявените от Г. В. С. срещу „С.К.“ ООД обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1/ на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 24 ЗПК съдът е признал за недействителен/нищожен договора за обезпечен потребителски кредит с № 1370294/29.08.2025 г., сключен между Г. В. С. и „С.К.“ ООД; 2/ на основание чл. 78, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е осъдил „С.К.“ ООД да заплати на Г. В.

С. сумата от 40,90 лева, представляваща недължимите разноски по делото, както и сумата от 204.52 евро с дължимия ДДС в полза на адв. Д. М.

/процесуален представител на ищеца/ за указаната безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Със същото решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищеца е осъден да заплати в полза на ответника 508,69 евро непогасената чиста стойност по 3 договора за обезпечен потребителски кредит с № 1370294/29.08.2025 г., сключен между Г. В. С. и „С.К.“ ООД; както и разноските по делото, възлизащи на 25,56 евро.

С молба вх. № 3398/11.06.2026 г. ответникът е поискал така постановеното решение да бъде изменено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта му за разноските, а направеното от ищцовата страна искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да бъде оставено без уважение.

В обжалваното определение № 290/22.06.2026 г., с което молбата по чл.

248, ал. 1 ГПК е оставена без уважение, първоинстанционният съд е приел, че процесуалният представител на ищеца вече е осъществил действията по защита на страната, поради което същият има И СЪОТВЕТНОТО право да получи възнаграждение за труда си. В случая същото не следва да бъде намалявано под пазарните нива, тъй като това би противоречало на правилата, уреждащи свободната и лоялна конкуренция. Сочи, че доводите за злоупотреба с право са неоснователни, тъй като наличието на множество идентични договори между страните, съдържащи една и съща клауза за неустойка, предполага и завеждане на отделни искове по всеки договор.

Изложени са съображения, че доводите относно материалното състояние на ищеца са недоказани, а и проверка на предпоставките по чл. 38 ЗАдв. не може да бъде извършена от съда, тъй като се касае за отношения между доверител и адвокат.

Обжалваното определение е правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросът дали процесният договор за правна помощ може да послужи като доказателство за извършени от страната разноски за адвокат пред Районен съд - Раднево е неотносим към предмета на настоящото частно прозводство, касаещ наличието на предпоставките за присъждане по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите на предоставена безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. При оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски /по своята правна същност обезщетение/ на спечелилата делото страна по чл. 78 ГПК. Разпоредбата на чл. 78 от ГПК регламентира случаите, при които страната е заплатила възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, а разпоредбата на чл. 38 ЗАдв. урежда хипотезата, при която се предоставя безплатна правна помощ. В хипотезата по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар, като предпоставка за неговото заплащане съгласно т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Меродавен за определяне размера на възнаграждението по чл. 38, ал.

2 ЗАдв. е принципът за възмездност на адвокатския труд, установен с 4 разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗАдв. /в този смисъл - определение № 7/17.01.2022 г. по ч. т. д. № 339/2021 г. на ВКС, І т. о.; определение № 129/06.04.2022 г. по ч. гр. д. № 4237/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др./.

Съгласно, и друго Определение с № 365/17.07.2017г. постановено по ч. т. дело № 894/ 2017г. на Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, Определение с № 95/19.02.2015г. постановено по ч. т. дело № 1451/ 2014г. на Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение:

Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение съдът присъжда на адвоката. В чл. 38 ал. 1 от ЗА са изброени пет категории лица, които могат да се ползват от правото да получат безплатна адвокатска помощ, като няма легална дефиниция на употребения термин „близки” и за разлика от останалите четири групи, принадлежността към категорията ”близки”, не може да се установява с писмени доказателства и на преценката на адвоката принадлежи правото да определи кои лица се включват в тази категория. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 пр. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък приятел на адвоката.