Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 360 от 05.08.2026, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 1722/2025
Вид
Решение № 360
Подписан
05.08.2026
В сила
02.09.2026
Състав
ЦВЕТОМИРА ГЕОРГИЕВА ВЕЛЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. Ловеч, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря ИРИНА ЦВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20254310101722 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД против А. Г. К. за установяване на вземания по главница и договорна лихва по договор за потребителски кредит.

Ищецът твърди, че между „Юте Кредит България“ ЕООД и ответника е постигнато съгласие и е сключен договора, по силата на който на К. е предоставен кредит в размер на 2 500,00 лв., при фиксирана годишна лихва от 22 %. Изпълнението по договора е уговорено на части.

По договорната връзка кредиторът е предложил изпълнение и предоставил сума в уговорения размер, но ответникът не е изпълнил задължението си за връщането й.

Вземанията по договорната връзка са прехвърлени в полза на ищеца с договор от 23.08.2024 г. До длъжника е изпратено уведомление за прехвърлянето на вземанията от ищеца, действащ като пълномощник на „Юте Кредит България“ ЕООД.

Непогасените вземания в размер на 2 235,52 лв. - главница и 126,19 лв. договорна лихва, са заявени за присъждане в рамките на заповедно производството, образувано пред РС Тополовград, а издадената заповед е връчена чрез залепване на уведомление.

Търси се установяване на вземанията по заповедта - 2 235,52 лв. главница и 126,19 лв. - договорна лихва и присъждане на сторените разноски.

Ответникът не ангажира отговор по молбата.

В хода на производството ищецът не участва чрез свой представител и не излага становище по съществото на спора.

Ответникът не участва лично или чрез свой представител в хода на 1 производството и не излага становище по съществото на спора.

При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на подадено заявление от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е образувано ч. гр. д. № 435/2026 г. по описа на РС Тополовград, в рамките на което в полза на заявителя („ЕОС МАТРИКС“ ЕООД) е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено на А. Г. К. да заплати сумите от 2 235,52 лв.

- главница за периода от 28.09.2023 г. до 15.07.2025 г., ведно със законна лихва за период от 22.08.2025 г. до изплащане на вземането, 126,19 лв. - договорна лихва за периода от 28.09.2023 г. до 28.12.2023 г., както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на 40,15 лв. Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление.

Между „ЮтеКредит България“ ЕООД и А. Г. К. е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който първият се е задължил да предостави (отпусне) на втория кредит в размер на 2 500,00 евро, при такса за разглеждане на кредита в размер на 894,47 лв. К. се е задължил да върне предоставената му сума в срок от 30 месеца, при фиксирана лихва от 22 % за срока на действие на договора, с годишен процент на разходите (ГПР) от 54,49 % или общо сумата от 4 160,00 лв. В договора е уговорено, че сумата от 1 442,07 лв. ще бъде предоставена на клиента чрез банков превод или на каса на Easy Pay, а с 1 057,93 лв. ще се погаси друго парично задължение, както е уговорено в договор. Таксата за разглеждане на кредита се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор и се възстановява на месечни вноски съгласно погасителния план. При предсрочно прекратяване на кредита таксата се дължи изцяло. При избор на плащане от страна на клиента на договорно възнаграждение той не дължи такса за разглеждане и договорна лихва. В договора е посочено, че той е неразделна част от Рамково споразумение № 880717746, а средствата по кредита ще бъдат ползвани за потребителски цели.

Към договора е приложен погасителен план, в която е посочен размера на месечните вноски и компонентните от които те са формирани – главница, договорна лихва и такса и общия размер на вземанията по пера за срока на действие на договора.

Между „Юте Кредит България“ ЕООД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който първият прехвърля на втория, срещу заплащане на уговорена цена, свои вземания по договори за потребителски кредити, сключени в физически лица, посочени в приложение към договора, неразделна част от него.

В приложение към договора, под № 71, е вписано задължението на А. К.

Г., по договор за кредит от 01.06.2023 г., с размер на отпуснатите средства от 2 500,00 лв. и размер на задължението към 23.08.2023 г. 3 690,50 лв., от които главница 2 235,52 лв. и 126,19 лв. – договорна лихва.

„Юте Кредит България“ ЕООД е овластил „ЕОС Матрикс“ ЕООД с правата да уведоми, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, всички длъжници за сключения на 23.08.2024 г. договор за цесия.

„Юте Кредит България“ ЕООД, чрез пълномощника си „ЕОС Матрикс“ ЕООД е отправил изявление до А. К., че всички задължения, произтичащи от 2 договор за потребителски паричен заем от 01.06.2023 г. са прехвърлени от „Юте Кредит България“ ЕООД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, а изпълнение по тях се дължи в срок от 15 дни от получаване на поканата, по посочена сметка.

Според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза ответникът има открита партида при „Юте Кредит България“ ЕООД и при ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като партидата при първия е заверена със сумата от 2 500,00 лв. (с част от нея е погасено задължение по предходен договор за кредит с посочен номер в размер на 1 057,93 лв., а разликата от 1 442,07 лв. е предоставена на ответника на 01.06.2023 г. чрез Еasy Pay), а при втория с 3 690,50 лв. (2 235,52 лв. - главница, 126,19 лв. – договорна лихва, 553,60 – неустойки/такси за уведомление и 775,19 лв. – еднократна такса). Кредитоспособността на потребителя е оценена чрез проверка в масивите на НАП и НОИ относно трудова ангажираност, заплатени осигуровки за задължение в ЦКР. Информация за определяне личен кредитен лимит на потребителя не е предоставена в хода на изготвяне на заключението. По договорната връзка е предложено изпълнение за сумата от 637,02 лв., с която е погасено вземане по главница в размер на 264,48 лв.

164,54 лв. – договорна лихва, 119,28 лв. – такса за разглеждане, 0,72 лв. – обезщетение за забава и 88,00 лв. – такса за уведомления. Счетоводството и на двамата кредитори относно кредита е водено редовно.

Съдът основана изводите си по фактите на обсъдени по-горе писмени доказателства и на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което не са оспорени от страните. Изводите на вещото лице се базират на счетоводни записвания, за които са налични първични счетоводни документи, с оглед извода за редовно водене счетоводството на кредиторите.

Тези записвания не са оспорени от страните. Наред с това, съдът дава вяра на заключението на вещото лице, тъй като изводите му кореспондират с констатациите, а те са в съответствие с доказателствата относно договорната връзка и същественото й съдържание.

При установените факти съдът прави следните изводи от правна стана:

Предявени са искове за установяване на вземания по главница и договорна лихва по договор за потребителски кредит, предмет на издадена заповед за изпълнение, с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, т. 2 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД.

Между „Юте Кредит България“ ЕООД и ответника К. е постигнато съгласие и сключен на договор за кредит. Договорът е потребителски, тъй като страните по него са потребител (физическо лице, което използва заемните средства за лични нужди) и небанкова финансова институция – търговец. По делото няма данни при сключването на договора ответникът да е действал в рамките на своята професионална или търговска дейност, което би изключило качеството му на потребител по договорната връзка.

Договорът е сключен в изискуемата от закона писмена форма, на ясен и разбираме език.

От външна страната съдът приема, че договорната връзка отговаря на изисквания на Закона за потребителския кредит. На длъжника е предоставена информация, въз основа на която той да вземе решението преди сключването на договора относно разходите във връзка с кредита. Всички разходи са 3 отчетени при формиране годишния процент на разходите, а размера им е в рамките на разписания в закона.

По договорната връзка кредиторът е предложил изпълнение за сумата от 2 500,00 лв., като с част от нея е погасил задължения на К. по друга договорна връзка, а разликата му я е превел.

Уговорено е изпълнение на части за връщане на дадените в заем средства за период от 30 месеца. Ответникът е предложил изпълнение, с което са погасени част от вземанията по главница и договорно възнаграждение, а непогасени са останали те в търсените в производството размери.

Вземанията, за които се търси установяване са прехвърлени в полза на ищеца. За прехвърлянето ответникът е уведомен с писмо, връчено му в рамките на образуваната исковата процедура за установяването им.

При съобразяване на изложеното, съдът намира, че претенцията за присъждане на предоставена в заем сума и възнаграждение за ползването й е основателна в заявените размери.

Направено е искане за присъждане на разноски от ищеца, но не е ангажиран списък на сторените. В заповедното производство заявителят е сторил разноски с размер на 40,15 лв. В исковата процедура той е заплатил такса за образуването му в размер на 99,99 лв. и 5,28 евро за възпроизводството на исковата молба и приложенията към нея и разноски в размер на 335,00 евро за изготвяне на заключение от вещо лице. Общо размера на сторените разноски е 409,35 евро, които, при изхода на спора, следва да се възложат за заплащане в тежест на ответника.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на А. Г.а К., с ЕГН **********, с адрес: г****, че дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **** сумата от 2 235,52 лв. (две хиляди двеста тридесет и пет лева и петдесет и две стотинки), равняващи се на 1 143,00 евро – главница по договор за кредит № L324123/01.06.2023 г., ведно със законната лихва от 22.08.2025 г. до изплащане на вземането, 126,19 лв.

(сто двадесет и шест лева и деветнадесет стотинки), равняващи се на 64,52 евро – договорна лихва за периода 28.09.2023 г. до 15.07.2023 г., предмет на издадена Заповед № 322/25.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 435/2025 г. на Районен съд Тополовград.

ОСЪЖДА А. Г.а К., с ЕГН **********, с адрес: г**** да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

**** сумата от 409,35 евро (четиристотин и девет евро тридесет и пет евроцента) – разноски в заповедната и в исковата процедура.

Решението може да бъде обжалвано в 2–седмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Ловеч.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________ 4

5