Решение № 19988 от 05.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19988 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20241110170692 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 10, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД твърди, че бил сключил с ответницата А. А. А. договор за кредитна карта на физическо лице № ССIR-** от 10.04.2018 г. Размерът на кредитния лимит бил 500 лв., срокът на ползване на кредитния лимит – 30.04.2020 г., минимална погасителна вноска – не по-малко от 3% от кредитния лимит, като всеки календарен месец картодържателят можел да ползва кредит до размер на кредитния лимит.

Съгласно чл. 6.1 от договора банката можела едностранно, еднократно и автоматично да продължи срока на договора за период от още 24 месеца. Била уговорена и възнаградителна лихва. След прекратяване на договора били дължими: сумата от 455,86 лв., главница по договор за кредитна карта за физически лица № CCIR-**/10.04.2018 г., сумата от 12,91 лв., възнаградителна лихва за периода 17.12.2018 г.-26.01.2019 г., и сумата от 146,93 лв., мораторна лихва за периода 26.01.2019 г.-12.03.2020 г. и 14.05.2020 г.-14.10.2021 г. За събиране на посочените суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на 15.10.2021 г., по което било образувано ч.гр.д. № 59339/2021 г., СРС, 161-ви с-в, по което била издадена исканата заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на 21.10.2021 г. Препис от заповедта бил връчен на ответницата по реда на чл. 47 ГПК и на ищеца били дадени указания да предяви иск за установяване на вземанията си. С оглед горното ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи посочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от 15.10.2021 г. до окончателното изплащане, а в условията евентуалност – ако съдът приеме, че предсрочна изискуемост не е 1 обявена надлежно преди процеса – на осъди ответницата да му заплати посочените суми, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 27.11.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответницата А. А. А., чрез особения представител адв. Д. М., оспорва исковете.

Твърди, че дългът е погасен чрез плащане, а в условията на евентуалност – по давност.

Твърди, че изпълнителното дело е прекратено по право – с перемпция. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, чл. 10, ал. 2 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД

За да бъде уважен предявеният главен иск, необходимо ищецът да установи наличието на определените в закона предпоставки, а именно: 1) съществуване на валидно облигационно отношение по договор за издаване и ползване на кредитна карта; 2) реалното предаване на сумата, предмет на договора за кредит; 3) настъпване на изискуемостта на вземането; 4) размера на претендираното вземане, а с оглед възражението за давност – и обстоятелства, с които законът свързва спиране и прекъсване течението на давността. В тежест на ответницатаа е да установи, че е изпълнил поетите с договора задължения.

Съдът намира, а не се спори и между страните, че между банката и ответницата е сключен договор за кредитна карта на физическо лице № ССIR-** от 10.04.2018 г. Размерът на кредитния лимит е 500 лв., срокът на ползване на кредитния лимит – 30.04.2020 г., минимална погасителна вноска – не по-малко от 3% от кредитния лимит, като всеки календарен месец картодържателят може да ползва кредит до размер на кредитния лимит.

Съгласно чл. 6.1 от договора банката може едностранно, еднократно и автоматично да продължи срока на договора за период от още 24 месеца. Уговорена е и възнаградителна лихва. Съгласно чл. 8.2 от договора при просрочие повече от 62 дни задължението става предсрочно изискуемо. По чл. 10.3.5 от договора е уговорена възможност за обявяване предсрочната изискуемост на потребителя.

Процесният договор е сключен на 10.04.2018 г. и приложим е ЗПК от 2010 г.

Договорът за издаване и ползване на кредитна карта е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, въз основа на който кредиторът се задължава да издаде кредитна карта и предостави на потребителя кредит под формата на заем до уговорен кредитен лимит, а потребителят се задължава да върне сумата по предоставения кредит заедно с уговорена възнаградителна лихва. По своята правна същност този договор представлява револвиращ банков кредит, тъй като кредитополучателят може да упражнява правата по договора за банков кредит до размера на лимита. С кредитната карта на кредитополучателя се предоставен револвиращ кредит до лимит от 500 лв., като кредитополучателят има възможност да разполага с тези парични средства срещу задължение да погасява усвоените суми до определен падеж – 15-о число на месеца, и да заплаща ежемесечна възнаградителна лихва. Кредитополучателят е длъжен да плаща месечни погасителни вноски в различен 2 размер всеки месец, определен като процент от общата дължима сума по кредита.

Кредитополучателят дължи и различни такси, посочени в договора и общите условия.

Предвид това, съдът намира за установено, че задълженията на ответника са възникнали на валидно договорно основание и че сумата по сключения договор за издаване на кредитна карта е била реално предоставена и усвоена.

Съгласно заключението на ССчЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда, общо усвоените от потребителя суми са 523 лв., общо направените погасявания – 94,20 лв. С плащанията са погасени 67,22 лв. главница, 2 лева такси, 24,98 лв. възнаградителна лихва.

Непогасени чрез плащане остатъци са 455,86 лв. главница, 12,91 лв. възнаградителна лихва.

В отделни таблици са разбивки по месеци и по падежи на всяка вноска/вземане. Върху главницата в остатъчен размер 455,86 лв. е начислена мораторна лихва за периода 26.01.2019 г.-14.10.2021 г. – 150 лв. – дори по-голяма от претендираната по делото.

С оглед тези доказателства съдът намира претенциите за главница и възнаградителна лихва за доказани по основание и размер.

По отношение на претенцията за мораторна лихва следва да се съобрази, че мораторна лихва е начислена върху целия остатък от главницата при обявена предсрочна изискуемост, а такава е обявена чрез връчване на писмена покана на 01.12.2020 г. по чл. 47 ГПК. В поканата е даден 14-дн. срок за издължаване, поради което предсрочна изискуемост е налице от 15.12.2020 г. За периода 15.12.2020 г.- 14.10.2021 г. натрупаната лихва, изчислена по реда на чл. 162 ГПК от съда с помощта на онлайн калкулатор, е в размер на 38,49 лева.

До този размер и за периода 15.12.2020 г.- 14.10.2021 г. претенцията за мораторна лихва е основателна, а за разликата над 38,49 лв. до пълния предявен размер от 146,93 лв., и за периода 26.01.2019 г.- 12.03.2020 г. и 14.05.2020 г.-14.12.2020 г. – неоснователна.

Съдът намира за частично основателно и възражението за давност, заявено от ответницата.

Съгласно Тълкувателно решение от 24.11.2024 г. по тълк.д. № 3/2023 г., ОСГТК, при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост.

Същевременно, с Решение № 118 от 12.12.2019 г. по т.д. № 2288/2018 г., ВКС, II т.о., е прието, че при спазен едномесечен срок по чл. 415 ГПК за предявяване на иска по чл. 422 ГПК прекъсването на давността от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение възниква само ако изпълнението е предприето действително незабавно, респективно в разумен срок и при липса на бездействие от страна на кредитора. Разпоредбата на чл. 422, ал.1 ГПК предвижда фикция, че за дата на предявяване на иска се счита датата на подаване на заявлението, но това не фингира висящ 3 съдебен спор относно вземане през целия период, поради което между двата момента – издаване на заповед за изпълнение и последващо действие образуване на изпълнително производство, давността тече, като има хипотези в практиката, при които давността е иизтекла в този период. Веднъж изтекла, давността поражда материалноправните последици и не може да бъде прекъсвана, дори по силата на фикцията. В тази връзка следва да се посочи, че фикцията е едно изключение и в случая не включва в приложното си поле превръщане на едно вземане във вечно, тоест такова, което не се изсрочва никога по давност.

В този смисъл след като кредиторът може да получи изпълнитлен лист и може да действа, следва да образува изпълнително производство, но ако бездейства и едва на 6-а година поиска образуване на изпълнително производство, в рамките на което длъжникът възрази и се образува исково производство, то логично вземането на кредитора ще е погасено по давност, независимо от фикцията. Това е така защото чл. 113 ЗЗД е императивна материална разпордеба, която предвижда че страните не могат сами да удължават давностни срокове.

В този смисъл Решение № 50047 от 26.04.2023 г. по т.д. № 1927/2022 г. ВКС, I т.о., с което е прието, че има правно значение за прекъсване на давността, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, бездействието на кредитора за предприемане на изпълнение незабавно, респективно в разумен срок от издаването, респективно получаването, на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителния лист, независимо от спазването на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. В производствто относно иска по чл. 422 ГПК длъжникът има възможност да прави възражение за изтекла погасителна давност, което е настъпило в периода след издаване на изпълнителния лист и преди образуване на изпълнителното производство. В тази хипотеза възражението за погасителна давност ще е основателно и искът ще бъде отхвърлен, а издаденият в полза на кредитора изпълнителен лист ще следва да се обезсили. Ако парите междувременно са събрани, ще се издаде обратен изпълнителен лист.

Лайтмотивът на посочените актове на ВКС – Тълкувателното решение – задължително, двете решения на тричленни състави на ТК – незадължителна практика – е, че материалноправният ефект на вече изтеклата поради бездействие на кредитора давност не се засяга/унищожава от фикцията на чл. 422 ГПК. В крайна сметка, давност се прекъсва от кредитор било със съдебни действия по установяване със сила на пресъдено нещо на вземането, било с подаване на молба за извършване на изпълнителни действия – чл. 116, б.

„б“ и чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Именно последната норма – тази на чл. 116, б. „в“ ЗЗД – ясно сочи, че прекъсвателен ефект има предприемането на действия по принудително изпълнение, а, противно на приетото в двете цитирани решения на ТК, нито подаването на заявление по чл.

417 ГПК, нито издаването на изпълнителен лист, прекъсва давността. Давността се прекъсва с подаването на молба за образуване на изпълнително дело с конкретно посочен изпълнителен способ. Молба за образуване на изпълнително дело сама по себе си не 4 прекъсва давността по чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ – каквото възлагане е налице в случая). В този смисъл т. 10 и т. 14 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК.

В случая, покана за доброволно изпълнение с наложен запор на банкови сметки е изпратена до длъжницата от ЧСИ Стефан Петров по изп.д. № 31/2022 на 15.01.2022 г.