Решение № 1467 от 13.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1467 гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветина Костадинова при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100503730 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20098017 от 20.07.2023 г. по гр.д. № 58217/2019 г.

Софийски районен съд, 123 състав: Отхвърлил предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Г. Ж. И., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 634.07 лв. – 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, абонатен № 156955, цялата в общ размер на 3 268.15 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 08.11.2016 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 63469/2016 г. на Софийски районен съд, 123 състав, до изплащане на вземането, и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т.

1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата от 71.04 лв. – 1/2 част от стойността на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.10.2015 г. до 17.10.2016 г., цялото в размер 1 на 142.08 лв.; Отхвърлил предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу В. Р. И., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 634.07 лв. – 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.

05.2014 г. до м. 04.2016 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

София, ж.к. ****, абонатен № 156955, цялата в общ размер на 3 268.15 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 08.11.2016 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 63469/2016 г. на Софийски районен съд, 123 състав, до изплащане на вземането, и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 124, ал.

1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата от 71.04 лв. – 1/2 част от стойността на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.10.2015 г. до 17.10.2016 г., цялото в размер на 142.08 лв. На основание чл. 38, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА ищецът е осъден да заплати на пълномощника на ответниците адв. Н.К., личен № ****, с адрес: гр. София, ул. ****, офис 2, общата сума от 800 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана по делото безплатна адвокатска помощ на ответниците. Решението е постановено при участието на „МХ ЕЛВЕКО“ ООД, ЕИК 130532985, като трето лице – помагач на ищеца.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изводът на СРС за недоказаност на реално доставеното количество топлинна енергия не съответствал на събрания в хода на първоинстанционното производство доказателствен материал. По делото било доказано по безспорен начин наличието на облигационно правоотношение между страните по продажба на топлинна енергия при общи условия. Вещото лице от СТЕ установило, че топлинната енергия е отчитана в съответствие с приложимата нормативна уредба и че се касае за задължения, определени по реален отчет на показанията. В правомощията на районния съд било да констатира непълнотата на предоставена на вещото лице информация и да допусне назначаване на допълнителна експертиза или да задължи ищеца да окаже съдействие. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и 2 вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното, първоинстанционното и въззивното производство.

Въззиваемите страни Г. Ж. И. и В. Р. И. с отговор по реда на чл. 263, ал.

1 ГПК оспорват жалбата. Ищецът не ангажирал безспорни доказателства, от които да се направи извод, че са потребители на топлинна енергия, въпреки изричното оспорване на този факт. Партидата се водела на едно лице, което се явявало вещен ползвател. Ищецът не ангажирал доказателства освен изходящи от него. Молят съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Пълномощникът им адв. Кръстева претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА.

Третото лице помагач на ищеца – „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО“ ЕООД, ЕИК 130532985 (преди „МХ ЕЛВЕКО“ ООД, промените в наименованието и правноорганизационната форма вписани в ТРРЮЛНЦ на 16.01.2024 г.), не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно и субективно пасивно съединени положителни установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК:

- с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за сумата от общо 3 268.15 лв. - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за битови нужди в периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. ****, абонатен № 156955, като от всеки от ответниците се претендира по 1/2, или по 1 634.07 лв., и

- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 142.08 лв. лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода 15.10.2015 г. – 17.10.2016 г., като от всеки от ответниците се претендира по 1/2, или по 71.04 лв.

Претендирана е и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.11.2016 г., до окончателното плащане. Твърди се за вземанията да е издадена заповед за изпълнение на парично задължение 3 по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63469/2016 г. на Софийски районен съд, 123 състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с който са оспорили предявените искове по основание и размер. Релевирали са възражения, че не е доказано да са били собственици на топлоснабдения имот в процесния период и съответно – да са били потребители на топлинна енергия; Оспорили са дължимост на суми за топлинна енергия поради липса на доказателства за реален отчет, респ. за неосигурен достъп, както и за изправност на уредите, отчитащи топлинната енергия. Оспорили са и исковете за лихви като недоказани предвид липсата на доказателства за публикуване на фактурите на интернет страницата на продавача. С депозираните възражения срещу заповедта по чл. 410 ГПК са релевирали и възражение за погасителна давност. Искали са от съда да отхвърли исковете.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, но въззивният съд го намира за частично недопустимо.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 63469/2016 г. на Софийски районен съд, 123 състав, заповед за изпълнение е издадена за главница за топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г. в общ размер 3 254.23 лв., от която всеки от длъжниците дължи по 1/2, или по 1 627.11 лв., и за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.10.2015 г. 17.10.2016 г., в размер на 140.06 лв., от която всеки от длъжниците дължи по 1/2, или по 70.03 лв. всеки. Заповед е издадена и за главница за дялово разпределение и за лихви за забава върху тази главница, но с исковата молба ищецът не е претендирал да се установи дължимостта им, а е претендирал да се установи дължимостта само на главница за топлинна енергия в общ размер 3 268.15 лв., по 1 634.07 лв. всеки ответник, и лихви за забава върху главницата за топлинна енергия в общ размер 142.08 лв., по 71.04 лв. всеки ответник. Заповед за изпълнение за суми за топлинна енергия за разликата над 4

3 254.23 лв. до 3 268.15 лв. и за лихви за забава върху тази главница за разликата над 140.06 лв. до 142.08 лв. не е издадена. Поради това предявените установителни искове за тези разлики са недопустими, тъй като правен интерес от установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е налице само при издадена заповед за изпълнение за вземането – предмет на установителния иск. Ето защо на основание чл. 270, ал. 3 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в частта му за разликите над 1 627.11 лв. до 1 634.07 лв. по всеки от субективно съединените искове за главница за топлинна енергия, и в частта му за разликите над 70.03. лв. до 71.04 лв. - по всеки от субективно съединените искове за лихви за забава, а производството по делото в същите части следва да бъде прекратено.

В останалата част първоинстанционното решение е допустимо, но въззивният съд го намира за частично неправилно по следните съображения:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 .

Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на 5 заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.