Решение № 9452 от 20.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9452 гр. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110160943 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от м срещу а осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В исковата молба и уточняващa молбa към нея ищецът м твърди, че е заплатил на ответника без основание сума в размер на 0,61 лева без включен ДДС или 0,73 лева с включен ДДС, като претендира връщането й. Сочи, че е потребител на мобилни електронни съобщителни услуги, съгласно Договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., при ответника а. Твърди, че ответникът е издал фактура № 0442397275 с период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) за предоствени мобилни услуги чрез мобилен телефонен номер *** в общ размер на 11,49 лева без включен ДДС или 13,79 лева с включен ДДС. Твърди, че е заплатил сумите по фактурата, както и че е надплатил сума, представляваща сбор на МАТ, различни от договорените, в размер на 0,61 лева без включен ДДС или 0,73 лева с включен ДДС. По фактурата било издадено и кредитно известие с № 652959179, с който акт ответникът бил признал, че е надвзел посочената сума. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 0,73 лева с включен ДДС, равняваща се на 0,37 евро, платена без основание от ищеца в полза на ответника. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника а, в който се изразява становище за неоснователност на претенцията. Не оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните по Договор № 503554975 и приложения към него, както и факта на издаване на фактура № 0442397275 за предоставени мобилни услуги чрез мобилен телефонен номер ***, и на кредитно известие № 652959179/31.01.2022 г. Твърди, че в процесната фактура е било отчетено предоговаряне на тарифния план за услугите, като предходните били уговорени съгласно Приложение № 1 Активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга A1 М клас от 14.10.2019г. и Приложение № 1 Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга от 14.10.2019г. В този смисъл намира, че всички суми в процесната фактура са били правилно 1 начислени при съобразяване предоговарянето на тарифния план за услугите. Оспорва, че ищецът е заплатил цената на процесната фактура, включително и претендираната сума. Посочва, че видно от изложеното в исковата молба, договорът между страните е бил сключен за предоставянето на 2161 услуги. Също така, от исковата молба ставало ясно, че ищецът е с персонал по-малък от 10 души, от което извежда извод, че ищцовото дружество не било ползвател на всичките 2161 услуги, предмет на договор, а услугите са били ползвани от лица, които не са били служители и/или не са били свързани по някакъв начин с ищеца. В тази връзка, извежда извод, че процесната сума била заплатена в брой от такова лице в качеството му на ползвател на услугата и ако имало нещо неправомерно начислено във процесната фактура, то следвало надплатеното да се възстанови на платилото я лице, а не на ищеца, тъй като по този начин ищцовото дружество би се обогатило неоснователно за сметка на лицето, платило цената на фактурата. Признава издаването на предходна фактура № 440571752/02.12.2021г., в която били начислени суми за месечни абонаментни такси с период на потребление, следващ този на фактурата, но тези суми били взети предвид при издаването на процесната фактура. При тези доводи моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) сумата, чието възстановяване се иска, да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е извършено без правно основание.

Съобразно правилата, предписани в чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил реално на ответника сумата, чието връщане претендира, а ответника следва да установи, че е налице годно (валидно) правно основание за получаване, респ. за задържане на претендираната сума.

С проектодокладва по делото, обективиран в постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение от 04.03.2026 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК са обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните правнорелевантни обстоятелства, а именно: 1) наличие на договорни отношения между а в качеството му на мобилен оператор и м в качеството му на клиент относно електронно съобщителни услуги, предмет на договор № 503554975, ведно с Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги; 2) че във връзка с предоставените с договора мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *** ответното дружество е издало фактура № 0442397275 с период на фактуриране 20.12.2021 г. – 27.01.2022 г. за сумата от 11,49 лева без включен ДДС или 13,79 лева с включен ДДС; 3) че сумата по процесната фактура, част от която е исковата сума, е платена; 4) че по процесната фактура ответникът е издал кредитно известие № 652959179/31.01.2022 г. за сумата от 0,61 лева без включен ДДС, или 0,73 лева с включен ДДС с получател ищцовото дружество; 5) че по предходно издадена фактура № 440571752/02.12.2021г., са били начислени суми за месечни абонаментни такси с период на потребление на услугите 28.11.2021 г. 27.12.2021 г.

С постановено в проведеното на 20.04.2026 г. открито съдебно заседание е отменено на основание чл. 253 ГПК определението от 04.03.2026 г. в частта, в която е 2 отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че сумата по процесната фактура, част от която е исковата сума, е платена, с оглед изрично направено от процесуалния представител на ответника възражение по проектодоклада на съда в частта относно наличието на посочения факт. Действително на 2 стр., 4 абзац, ред 1-2, ответното търговско дружество изрично е оспорило факта на плащане на цената на процесната фактура, както и претендираната сума.

При гореизложеното, спорът между страните се концентрира върху обстоятелството, дали ответникът е получил плащане по процесната фактура в пълен обем, обосноваващо и връщане на намаления размер на данъчната основа по фактурираната сума с издаденото кредитно известие.

Видно от приетото като писмено доказателство по делото Приложение № 1 към Договор № 503554975/03.12.2021 г., месечната абонаментна такса за тарифен план „А1 М клас S“ е в размер на 6,51 лева без ДДС.

По делото е представено приложение № 2 към Договор № 503554975, съдържащо списък на телефонни номера, активирани към приложение № 1 към договора, тарифни планове/пакети, активирани към тях, от което се установява, че за номер на услуга *** е сключен договор за пакет „А1 М клас S“, с допълнителен пакет Add-on mobile internet 5GB at maximum speed promo.

Представена е фактура № 0442397275/10.01.2022 г. за период на фактуриране от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. за договор № М3324075 на стойност 176,17 лева, платима до 09.02.2022 г. От представената обща информация към фактурата и приложение № А към нея е видно, че за номер на услуга *** е начислена сума в общ размер на 11,49 лева без ДДС.

По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Разпределението на доказателствената тежест в процеса въз основа на исканията и възраженията на страните е обусловено от претендираното материално право, чиято защита ищецът търси чрез предявения иск, или от възраженията на ответника, целящи отричане на съществуването на правото на ищеца, тъй като не е валидно възникнало, погасило се е или ответникът разполага със свое право, противопоставимо на претенцията на ищеца. По иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ГПК разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, както повелява ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/79 г.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за недоказано от страна на ищеца плащане на ответника на суми в претендирания размер. Установяването на това обстоятелство по делото е в тежест на ищеца /чл. 154, ал. 1 ГПК / и с оглед липсата на доказателства за плащането, то е недоказано. Не е налице получаване при начална липса на основание по смисъла начл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, респективно не се дължи връщане на процесните суми. Ето защо предявеният иск подлежи на отхвърляне

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален размер от 102,26 евро /200 лева/, 3 което следва да се възложи в тежест на ищеца.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от м, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, срещу а, ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление: **, осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 0,73 лева с включен ДДС, представляваща платена без основание сума по фактура № 0442397275/10.01.2022 г., издадена за периода от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г.

ОСЪЖДА м, ЕИК **, да заплати на а, ЕИК 131468980, на основание чл. 78, ал.

3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., сумата от 102,26 евро /200 лева/, представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4