Определение № 2172 от 12.11.2019, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1714/2019
- Вид
- Определение № 2172
- Подписан
- 12.11.2019
- В сила
- 12.11.2019
- Състав
- КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ, КРЕМЕНА ИЛИЕВА ЛАЗАРОВА, ЙОРДАНКА ГЕОРГИЕВА МАЙСКА
Цитирани разпоредби
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№2172 ,
12.11.2019 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен състав в закритото заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Кремена Лазарова Членове: Йорданка Майска мл. съдия Красен Вълев като разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№ 1714 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 121, вр. чл. 274 – 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Крис Травел“ ЕООД с
ЕИК ********* срещу Определение №860 от 30.07.2019 г.по гр.д. №251/2019 г. на РС – Несебър, в частта в която е оставено без уважение искането на ответника за изпращане на делото по подсъдност на РС - Самоков и РС - Бургас. Иска се отмяна на атакуваното определение като незаконосъобразно, прекратяване на производството пред РС - Несебър и изпращане по компетентност на РС - Самоков или алтернативно на РС - Бургас.
Твърди се, че в представения с исковата молба трудов договор №2 от 10.05.2018 г. като месторабота е посочено населено място гр.
Самоков, като това налага извод, че обичайното място на полагане на труд на работника е гр. Самоков. Представен е договор за наем, по силата на който дружеството жалбоподател наема гараж и сервиз в гр, Самоков от „Родопа форест“ ЕООД. Приложени са и договор за счетоводно обслужване и лиценз за международен автобусен превоз.
Против частната жалба е подаден отговор от К.К.А., с
ЕГН **********, с който се иска да бъде оставена без разглеждане частната жалба, евентуално тя да бъде отхвърлена. Твърди се, че съдът правилно е определил подсъдността на основание чл. 114 от ГПК , като е приел представените 8 броя пътни листи, спрямо които началният и краен момент на работата е Община Несебър. Сочи се, че представените договор за наем на гараж и лиценз на фирмата не оборват, че работата се е осъществявала в гр. Несебър съобразно зададения маршрут.
Съдът, след преценка на изложените в частната жалба и отговора съображения и материалите по гр. д. № 251/2019 г. по описа на РС - Несебър, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на К.К.А., ЕГН ********** -работник по трудов спор с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК срещу ответника-работодател “КРИС ТРАВЕЛ” ЕООД, ЕИК *********. За да постанови обжалваното определение Районен съд - Несебър е приел, че ищецът е упражнил правото си на избор по чл. 114 ГПК, като е предявил иска пред Районен съд - Несебър по мястото, на което е полагал труд, за което е представил съответни доказателства, които ответникът оспорва.
Исковете на работника срещу работодателя по мястото, където работникът обичайно полага своя труд се определя от действителното място, в което се осъществяват трудовите правоотношения, предмет на делото. В трудовия договор може да бъде определено мястото на работа по обвързващ страните начин, но подсъдността по чл. 114 ГПК не е по уговореното място на работа, а по мястото, където работникът обичайно полага своя труд в действителност. Фактите, обуславящи подсъдността на делото са процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск, те подлежат на доказване, като в тежест на ищеца е да докаже абсолютните процесуални предпоставки, а в тежест на ответника е да докаже относителните. Местната подсъдност е относителна процесуална предпоставка, тъй като съдът следи за нея по отвод на ответника, следователно в негова тежест е да я докаже. Ако ищецът е злоупотребил с правото си и посочените от него факти, обуславящи местната подсъдност се окажат неверни, той отговаря за вреди на основание чл. 3 ГПК. / в т.см. Определение № 4 от 4.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4770/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков/.
Правилно Районен съд - Несебър е приел, че предявеният с иска спор е трудов. Също правилно съдът е приел, че подсъдността по чл. 114 ГПК е изборна и ищецът е упражнил правото си на избор, което следва да бъде зачетено, доколкото от представените от него доказателства – пътни листи №№ 754101/ 19.05.2018г., 754102/ 21.05.2018г., 754103/28.05.2018г., 754104/30.05.2018г., 754105/02.06.2018г., 754107/05.06.2018 г., 754108/08.06.2018 г., 754109/09.06.2018 г. , е видно че работникът е извършвал превози с начална и крайна точка са -селища в района на Община Несебър. Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че въпросните пътни листи са издавани за периода от 19.05.2018 г. до 09.06.2018 г. , трудовият договор носи дата 10.05.2018 г., с дата на постъпване на работа 11.05.2018 г., а заповедта за прекратяване на същия е с дата 11.06.2018 г., на която се твърди и че е преустановено престирането на труд от страна на ищеца, като е заключил, че всичко това налага извода, че обичайно А. е полагал труд в района на РС- Несебър.
Следва да се отбележи, че действително седалището на работодателя е в гр.
Самоков, посочената месторабота в трудовия договор на ищеца е в гр. Самоков. От приложените писмени доказателства( договор за наем на гараж, договор за счетоводно обслужване и лиценз на фирмата) е видно, че мястото на икономическа дейност на “КРИС ТРАВЕЛ” ЕООД е в гр. Самоков.
Мястото на полагане на труд по смисъла на чл. 114 от ГПК има различно значение от местоработата, седалището на дружеството и мястото на икономическа дейност. Разпоредбата дава възможност на работника да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд, когато то е различно от управлението или седалището на работодателя, какъвто е и процесния случай.
Като е съобразил изложеното Районен съд- Несебър е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №860 от 30.07.2019 г.по гр.д. №251/2019 г. на РС – Несебър, в частта в която е оставено без уважение искането на ответника за изпращане на делото по подсъдност на РС - Самоков и РС - Бургас.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.