Решение № 106 от 10.06.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Варна, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20263000500177 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 177/2026 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по две въззивни жалби, от всяка от страните срещу различни части на решение № 47/26.02.2026 г., постановено по гр.д. № 539/2025 г. по описа на Добричкия окръжен съд, както следва:

- По въззивна жалба на П. Д. М., подадена чрез адв. В. К., против решение № 47/26.02.2026 г., постановено по гр.д. № 539/2025 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е отхвърлен, предявения от него срещу Прокуратурата на Република България иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на неоснователно повдигнато спрямо ищеца обвинение по ДП пр. №10019/2017 г. по описа на Специализирано звено „Антикорупция“ към Софийска градска прокуратура, преобразувано в ДП №38/2018 г. по описа на ОСлО при ОП - Добрич, пр.

№1386/2018 г. по описа на Районна прокуратура-гр.Добрич, което наказателно производство е прекратено от прокурора, за горницата над 6 135,50 евро до пълния му предявен размер от 51 129,19 евро.

Въззивникът е настоявал, че първоинстанционното решение в отхвърлителната му част е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и на процесуалния закон, водещи до необоснованост на размера на обезщетението

- немотивираното му занижаване, като е молил за отмяната му в тази част и уважаване на иска до 1 пълния предявен размер. Изложил е, че макар фактическата обстановка да е била установена и възприета правилно от първоинстанционния съд, същият не отчел значението на изложените обективно проявени и установени по делото обстоятелства, които предполагали по-висок размер на обезщетението, а именно: - увредената психика на ищеца, въздействието на незаконния акт върху здравето му, субективните му психически, негативни преживявания и отражението на незаконния акт върху личната му свобода и социалната му сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията със семейството и близките му; - невъзможността за пълно възстановяване на психичното му състояние и за отзвучаване на всички симптоми; - личността му -известен и уважаван в обществото и негативното отражение на наказателното производство на дейността и бизнеса му в сферата на туризма; ограничаването на правото му на свободно придвижване и за напускане пределите на страната чрез наложената мярка за неотклонение „подписка“ в продължителен период; - броят и тежестта на повдигнатите обвинения (три обвинения за тежки престъпления) и неразумната продължителност на наказателното производство от четири години и девет месеца; - широкото разгласяване от ответника на повдигнатите обвинения в средствата за масова информация и липсата на оповестяване на прекратяването на производството.

Прокуратурата на РБългария не е подала отговор на въззивната жалба.

- По въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена чрез зам.окръжен прокурор на ОП гр.Добрич, против решение № 47/26.02.2026 г., постановено по гр.д. № 539/2025 г. по описа на Добричкия окръжен съд, в частите, с които Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати: - на осн. чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ на П. Д. М. сумата 6135,50 евро, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на неоснователно повдигнато спрямо ищеца обвинение по ДП пр.

№10019/2017 г. по описа на Специализирано звено „Антикорупция“ към Софийска градска прокуратура, преобразувано в ДП №38/2018 г. по описа на ОСлО при ОП - Добрич, пр. №1386/2018 г. по описа на Районна прокуратурагр.Добрич, което наказателно производство е прекратено от прокурора, ведно със законната лихва върху сумата 6 135,50 евро, считано от 23.09.2022 г. до окончателното погасяване на главното задължение; - на П. Д. М. сумата 5,11 евро, платена държавна такса за исковата молба; - по сметка на Окръжен съд Добрич сумата 781,56 евро, разноски за възнаграждения на вещи лица.

Въззивникът е сочил, че решението в обжалваната му осъдителната част е неправилно – постановено при нарушения на процесуалния закон, в противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД и е необосновано. Изложил е, че окръжният съд присъдил обезщетението за неимуществени вреди, при липсата на успешно проведено от ищеца пълно доказване на твърдяните вреди и причинната връзка с незаконното обвинение, както и че размерът на обезщетението бил завишен - определен в разрез с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Молил е за отмяна на решението в осъдителната част за сумата от 6135,50 евро, ведно с лихвите и отхвърляне на иска.

2

Ищецът П. М. не е подал отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция всяка от страните ищецът - чрез адв. К., а ответникът Прокуратурата на РБ - чрез прокурор Георгиева, са поддържали въззивните си жалби, като ищецът е претендирал разноски за платената държавна такса във възивното производство.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Добричкия окръжен съд е било образувано по искова молба на П. Д. М. срещу Прокуратурата на Република България за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на неоснователно повдигнато спрямо ищеца обвинение по ДП-пр.пр.

№10019/2017 г. по описа на Специализирано звено „Антикорупция“ към Софийска градска прокуратура, преобразувано впоследствие в ДП №39/2018 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура-гр.Добрич, пр.пр.№1387/2018 г. по описа на Районна прокуратура-гр.Добрич, за извършени престъпления по чл.293 ал.2 вр. ал.1 от НК, по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК и по чл.143 ал.1 от НК, прекратено с влязло в сила постановление на Районна прокуратура гр.Добрич поради това, че деянията не са били извършени и не съставляват престъпления, ведно със законната лихва за забава върху главното парично задължение, считано от 22.09.2022 г. до окончателното му погасяване.

Прокуратурата на Република България е оспорила иска и е настоявала за отхвърлянето му.

Установено е със събраните по делото доказателства (и по тези факти няма спор между страните), че с постановление от 24.07.2017 г. на прокурор при Специализирано звено „Антикорупция“ 01 група при Софийска градска прокуратура по прокурорска преписка №10019/2017 г. е образувано досъдебно производство срещу Ж. И. М. от гр.Добрич, по което производство, с постановление от 28.12.2017 г., в качеството на обвиняем по три обвинения за тежки престъпления е привлечен и настоящият ищец П. Д. М.. Обвиненията срещу ищеца са: по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК – за това, че на неустановена дата през м.ноември 2017 г. в гр.Добрич се заканил с убийство на Т. Т. А., като заканването е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му; по чл.143 ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК – за това, че на неустановена дата през м.ноември 2017 г. в гр.Добрич направил опит да принуди Л. К. Г. да извърши нещо противно на волята му, като употребил заплашване - престъпление; - и по по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК – за това, че на 29.11.2017 г. в гр.Добрич се заканил с убийство на В. Н. К., като заканването е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. В същия ден на ищеца е наложена мярка за неотклонение „подписка“, отменена на 29.08.2019 г. На 10.04.2018 г. досъдебното производство е изпратено по компетентност на

3

Специализираната прокуратура, където е образувано под №543/2018 г. На 02.07.2018 г. наказателното производство е разделено и материалите по повдигнатите срещу П. Д. М. обвинения са изпратени по компетентност на Районна прокуратура – Добрич, където на 13.07.2018 г. е образувано досъдебно производство №38/2018 г. по описа на ОСлО при ОП - Добрич, пр.

№ 1386/2018 г. по описа на Районна прокуратура - Добрич. Ищеът е разпитван по досъдебното производство общо 6 пъти, съответно - при привличането му на 28.12.2017 г., на 20.12.2018 г., на 09.01.2019 г., на 13.02.2019 г., на 01.07.2020 г. и на 16.11.2020 г. На 15.09.2022 г., наказателното производство срещу М. е прекратено на осн. чл.243 ал.1 т.2 от НПК, поради недоказаност на обвинението, като постановлението за прекратяване не е обжалвано и е влязло в сила на 23.09.2022 г. Наказателното производство срещу ищеца е продължило общо 4 години и 9 месеца.

Установено е също така по делото, че към датата на повдигане на обвинението, ищецът е бил на ** г., занимавал се е с хотелиерска и ресторантьорска дейност, имал заведения и персонал. По договори от 01.07.2017 г. и от 01.07.2018 г., сключени с кметство с.Кр., в периодите от 01.07. до 31.08. на съответната година, дружеството на ищеца „Е.“ ЕООД осигурявало хотел, подслон и храна за 16 полицаи, командировани в РУ – Албена. Ищецът е осъждан веднъж, за престъпление от общ характер (по нохд №325/1987 г. на ДРС, с влязла в сила присъда на 02.09.1987 г.), но това е станало преди тридесет години, в младежка възраст и е реабилитиран, като оттогава не е имал никакво противообществено поведение. Затова, към момента на повдигане на незаконното обвинение може да се приеме, че той е лице с чисто съдебно минало.

Привличането на ищеца като обвиняем е предизвикало голям медиен интерес и негативен отзвук, тъй като преди отделянето на материалите за него, първоначално е бил привлечен наред с други обвиняеми по дело с обществен интерес - делото „С.“. Привличането му е отразено в няколко статии в електронни медии от 28.12.2017 г., с огласяване на имената му, публикуване на негови снимки, с изнасяне на подробности за повдигнатите му обвинения и за действията на прокуратурата в тази връзка, както и с данни, че информацията е достоверна и почерпена от сайта на Прокуратурата на РБ и от официални изявления. Това означава, че Прокуратурата не само е повдигнала незаконното обвинение, но и е предоставила общодостъпна и подробна информация за него и така е способствала за разгласяване на обвинението и за негативното обсъждане на ищеца в обществото и за притесненията, неудобствата и стреса му от това. От друга страна, следва да се вземе предвид, че данните за медийно разгласяване са само за привличането на ищеца като обвиняем и всички представени статии по делото са от 28.12.2017 г., като няма доказателства за широко медийно разгласяване на наказателното производство срещу ищеца за периода след отделянето му от знаковото дело и за целия останал период на воденето му. Вредите от медийното разгласяване на обвинението подлежат на репариране, а липсата на оповестяване на 4 прекратяването на производството не съставлява част от тези вреди и няма отношение към размера на обезщетението.

Негативните емоционални преживявания на ищеца, са доказани с показанията на свидетелите С. Б. Я. (живее на съпружески начала с ищеца от двадесет и пет години), Т. Х. Ж. (дългогодишен служител в предприятието на ищеца) и Р. П. Н. (приятел на ищеца и кмет на с.Кр.). Според свидетелката С.

Б. Я., след привличането му като обвиняем ищецът се променил, животът му се преобърнал, той се чувствал в безизходица и неадекватен, страдал, че името му е опозорено. Не можел да спи добре, будел се в пот, стоял нощем на тъмно и гледал в една точка. Затворил се в себе си, не искал да контактува с никого, стоял си в стаята, нямал апетит. Започнал да вдига кръвно и вземал лекарства.

От много години ищецът се занимавал с хотелиерство и ресторантьорство, държал на бизнеса си, на отношенията с хората, но след привличането му като обвиняем това спряло да е на дневен ред за него, спрял да се интересува от работата и от работниците, налагало се синът му и свидетелката да помагат за работата. Срамувал се от хората, от семейството, от внуците си и смятал, че всички го одумват и сочат с пръст за неща, които не е извършил, а интернет бил пълен с клевети за него. И понастоящем се страхувал да не бъде набеден и обвинен за нещо, което не е сторил. Консултирал се с психиатър, но тайно, защото се срамувал и се притеснявал хората да не помислят, че е „мръднал“.