Определение № 1231 от 06.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1231 г.В., 06.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500250 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал.1 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.

Подадена е частна жалба от „България Еър“ АД, ЕИК 000633828, със седалище гр.София, против заповед за изпълнение на парично задължение №6312/08.11.2024г. по ч.гр.дело №14052/2024г. в частта за разноските .

В частната жалба се навеждат твърдения за незаконосъобразност на издадената заповед в обжалваната част, като се твърди, че в тежест на длъжника по заповедното производство не следва да се възлагат разноски, тъй като не е станал повод за предявяване на вземането. Излагат се аргументи за липсата на проведено рекламационно производство, което се сочи като задължителна предпоставка за ангажиране отговорността на въздушния превозвач по смисъла на Регламент (ЕО) №261/2004г. Моли да бъде обезсилена издадената заповед в частта за разноските.

В отговора на частната жалба заявителят Р. Н. В., чрез адв.С. К., изразява становище за неоснователност, като сочи, че провеждането на рекламационно производство не е задължителна предпоставка за предявяване на иск по Регламент (ЕО) №261/2004г., както и че превозвачът е изпаднал в забава от момента на събитието, представляващо основание за обезщетение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна с оглед въведените твърдения по чл. 78, ал.2 и ал.5 от ГПК, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

С разпореждане № 46072/08.11.2024г. по ч.гр.дело №20243110114052 по описа на ВРС е уважено заявление по чл.410 от ГПК и е издадена заповед за изпълнение на парично 1 задължение в полза на заявителя Р. Н. В., ЕГН **********, срещу „България Еър“ АД, ЕИК 000633828, за сума в размер на 250 евро, представляваща обезщетение по чл. 7, §1, б. „а“, вр. чл. 6 от Регламент (ЕО) №261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) №295/91 за закъснение с повече от три часа на полет № FB6746, предназначен за изпълнение на 20.10.2024 г. в 13:35 ч. от летище Анталия до летище Варна, ведно със законната лихва, считано от 05.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 21,25 лв., представляваща сторени в заповедното производство разноски за държавна такса и сума в размер на 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Спорният въпрос по настоящата частна жалба е дали с поведението си въздушният превозвач е дал повод за предявяване на вземането по смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК. С извършеното след подаване на заявлението плащане длъжникът е признал дължимостта на претендираното вземане, представляващо обезщетение за закъснял полет в размера, посочен в чл. 7, пар.1, б.А на Регламент 261/2004.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, пар.3 от Регламента, обезщетението, посочено в параграф 1, се изплаща в брой, чрез електронен банков превод, банкови ордери или банкови чекове или, с подписано съгласие на пътника, в пътнически ваучери и/или други услуги.

Следователно предпоставка за изпълнение задължението на превозвача е предоставяне от страна на пътника на необходимите за извършване на плащането данни, включително банкови сметки и други. В случая не се твърди и не се представят доказателства, че пътникът е сезирал превозвача с отправяне на претенция и данни относно начина на плащане. Действително падежът на задължението настъпва в момента на осъществяване на закъснението на полета, но правоимащото лице дължи необходимото съдействие по предоставяне на данни във връзка с избрания от него начин на плащане.

Препоръка в същия смисъл е отправена с Тълкувателните насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за Регламент (ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия (C/2024/5687), а именно: „Пътниците следва първо да подадат жалба до въздушния превозвач. Пътниците следва да подадат жалба до национален правоприлагащ орган единствено, ако не са съгласни с отговора на въздушния превозвач или при отсъствие на задоволителен отговор от превозвача. Комисията препоръчва въздушният превозвач да предоставя отговор в срок от 2 месеца...“

Аргумент в тази насока се извежда и от разпоредбите на чл. 123 и сл. от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ), се предвижда съставяне на констативен протокол в случаите, когато са налице обстоятелства, пораждащи отговорност за превозвача, сред които попада и настоящия случай на осъществено закъснение при изпълнение на полет по вина на въздушния превозвач и при отсъствие на извънредни обстоятелства по смисъла на т.15 от 2

Преамбюла на Регламента. В следващите разпоредби в конкретика е уредена процедурата по провеждане на рекламационно производство при загуба и повреда на багаж, но видно от чл.

123 б.А приложното поле на закона включва всички случаи, при които се поражда отговорност за превозвача. Това е видно и от разпоредбата на чл. 135 от ЗГВ, която урежда в ал. 3 правото на предявяване на претенция за получаване на обезщетение от пълномощници на лицата, притежаващи права, произтичащи от Регламент (ЕО) № 261/2004, което се доказва пред превозвача и/или пред Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" с оригинал на пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя.

Поради изложените по-горе съображения настоящият състав приема, че са налице предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК, а именно длъжникът е признал вземането, като същевременно не е станал повод за завеждане на производството. С оглед липсата на отправено изявление от правоимащото лице не може да се направи извод, че с поведението си превозвачът е застрашил правата на кредитора, което би обусловило необходимостта от търсене на съдебна защита. Доколкото кредиторът не е положил грижа за извънсъдебно сезиране на въздушния превозвач с претенция по Регламента и съответно предоставяне на данни за плащане, не може да се приеме, че е упражнил правата си добросъвестно, поради което и с оглед формирания извод за наличие на предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК сторените от него разноски не следва да бъдат възлагани в тежест на длъжника.

Въз основа на изложените съображения заповедта в частта за разноските по отношение присъденото адвокатско възнаграждение в полза на заявителя следва да бъде отменена.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задължение №6312/08.11.2024г., издадена по ч.гр.дело №14052/2024г., в частта, с която е разпоредено на „България Еър“ АД, ЕИК 000633828, гр. София да заплати на Р. Н. В., ЕГН **********, с адрес г.В. сумата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева разноски за процесуално представителство в заповедното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване /т.9 от ТР №4/2014г. по тълк.дело №4/2013г./

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4