Решение № 243 от 29.07.2024, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. гр. Червен бряг, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20234440101003 по описа за 2023 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.127а, ал.2 от СК и чл. 45, ал. 1 и чл.76, т. 9 от ЗБЛД

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от Ц. Г. М., с ЕГН ********** от с. *** в качеството му на баща и законен представител на Л. Ц. Г., с ЕГН ********** и Г. Ц. М. с ЕГН ********** срещу С. М. Е., с ЕГН ********** от с. ***, с която на основание 127а, ал.2 от СК се иска от съда да постанови решение и даде разрешение за издаване и преиздаване на задграничен паспорт и лична карта на децата и свободното им пътуване в чужбина, с всички произтичащи от това законни последици. С молбата са представени писмени доказателства.

Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я намери за редовна и с разпореждане на назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответницата – адв. П. К. от ПлАК, е връчено съобщение, като му е даден едномесечен срок за възражение. В дадения от съда срок е постъпил такъв, с който се изразява становище за допустимост на иска.

С молбата са представени писмени доказателства. Твърди се в исковата молба, че с Решение № 340/23.05.2014 г. постановено по гр.д. № 7/2014 г. са предоставени на него родителските права над Л. и Г. и определено местоживеенето им при него, определен е режим на лични контакти с другия родител и последната е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в минимален размер. Твърди се още, че с Решение № 295/2017 г. постановено по гр.д. № 613/2017 г. е дадено разрешение, заместващо съгласието на майката за подаване на заявление за издаване на задгранични паспорти на децата. От тогава обаче, са изминали повече от 6 години и се налага преиздаването им, като в ОД на МВР са отказали, тъй като в 1 предишното решение не е посочено това. Моли на основание чл.127а, ал.2 от СК съда да постанови решение и даде заместващо съгласието на другия родител за издаване, преиздаване и получаване на задграничен паспорт и лични карти на децата, както и да се разреши свободното им пътуване в чужбина. Не претендира съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ищеца – редовно призован не се явява лично, за него адв. Ц. А. от ПлАК, който от името надоверителя си поддържа предявените обективно и субективно съединени искове. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

Ответницата – редовно призована не се явява лично, за нея назначения й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адв. П. К. от ПлАК.

Заинтересована страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Червен бряг – редовно призовани, не се явяват. Представили са социален доклад, в който считат иска за основателен и изцяло в интерес на децата.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводи на страните, по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното: Видно от представените 2 бр. удостоверение за раждане на дете е, че страните по делото са родители на Л. Ц. Г., с ЕГН ********** и Г. Ц. М. с ЕГН **********.

По делото е безспорен факта, че с Решение № 340/23.05.2014 г. постановено по гр.д. № 7/2014 г. на бащата са предоставени упражняването на родителските права над Л. и Г. и е определено местоживеенето им при него, определен е режим на лични контакти с ответницата в настоящето производство и последната е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в минимален размер. Не се спори и, че с Решение № 295/2017 г. постановено по гр.д. № 613/2017 г. е дадено разрешение, заместващо съгласието на майката за подаване на заявление за издаване на задгранични паспорти на децата. От тогава обаче, са изминали повече от 6 години и се налага преиздаването им, като в ОД на МВР са отказали, тъй като в предишното решение не е посочено това.

При така установеното съдът прави следните правни изводи: Безспорно е, че страните по делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и въпроса за местоживеенето на розените от съвместното им съжителство деца и упражняване на родителските права е уреден помежду им по силата на Решение № 340/23.05.2014 г. постановено по гр.д. № 7/2014 г. на ЧРС.

По основателността на иска по чл.127а, ал.2 от СК вр. чл. 76, т. 9 от ЗБЛД:

Предявено е искане за разрешаване на разногласие между родителите относно снабдяване на родените от съвместното им съжителство непълнолетни деца с документ за самоличност, а именно – задграничен паспорт и лична карта и възможността за пътуване на децата в чужбина. За осъществяване на това законодателят изисква общото съгласие и на двамата родители, като при липса на съгласие на единия, единствената правна възможност да бъде преодоляно разногласието е решението на съда по чл.127а, ал.2 от СК. Поради това правото да се иска решение заместващо съгласието на родителя за снабдяване на родените от съвместното им съжителство непълнолетни деца с документ за самоличност, а именно – задграничен паспорт и лична карта и възможността за пътуване на децата в чужбина, е независимо от упражняването на родителските права, след като дори и да има възлагане на 2 родителски права в полза на единия родител, той не би могъл самостоятелно да вземе решение за това, без да е необходимо да се преодолява несъгласието на другия родител по реда на чл.127а от СК. Наличието на несъгласие за даване разрешение за снабдяване на родените от съвместното им съжителство непълнолетни деца с документ за самоличност, а именно – задграничен паспорт и лична карта и възможността за пътуване на децата в чужбина се установи по категоричен начин в настоящото производство. Следователно налице е възникнал спор и този спор следва да бъде разрешено от Районния съд. При това положение производството във връзка с отправеното от ищеца искане се явява допустимо.

При решаване на спора по чл.127а, ал.2 от СК, съдът следва да прецени какъв е интереса на детето. Изискването на закона за съвместното решаване на родителските права по този въпрос представлява по-висока степен на закрила на детето. Ето защо Съдът намира, че следва да даде възможност на бащата да се снабди с документ за самоличност – задграничен паспорт и лична карта за децата, поради нежеланието на майката в подходящата форма /декларация и пълномощно с нотариална заверка на подписа/ да даде съгласие за това. Това съгласие по силата на разпоредбата на чл.123 СК следва да бъде заместено с решение на Съда. По изложените съображения, съдът счита този обективно съединен иск за основателен и като такъв, следва да бъде уважен, като се разреши на бащата да подаде необходимите документи за издаване на задграничен паспорт и лична карта на Л. Ц. Г., с ЕГН ********** и Г. Ц. М. с ЕГН ********** и да получи същите след издаването му, без да е необходимо за целта съгласието на майката. По второто искане – да се разреши на детето да пътува до страните от Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия и ЕС без съгласието на майката до навършване на 18 годишна възраст. При обсъждане на настоящия казус, Съдът следва да вземе предвид решение на Европейския съд по правата на човека по делото "Пенчеви срещу България". С него е прието, че отказът на ВКС на Р. България да разреши неограничено извеждане от страната за период от 1 година на малолетно дете от майка му, без съгласието на бащата, е намеса в правото на защита на семейния живот на майката и детето по чл. 8 от ЕКЗПЧОС, а позоваването от страна на българския съдебен състав на константната практика, според която съдът не може да разреши неограничено пътуване в чужбина на дете без съгласие на единия родител, е определено от магистратите в Страсбург като "прекалено формалистичен подход". При това положение и съобразявайки обстоятелството, че правото на свободно предвижване е регламентирано и в Конституцията на Република България, настоящия състав счита, че уважаването на такова искане ще бъде гаранция за правилното физическо и психическо развитие на непълнолетните Л. и Г.. При тези данни, съдът намира молбата с правно основание чл. 127а, ал.2 от СК за основателна.

От събраните по делото доказателства Съдът намира, че решението, уважаващо иска по чл.127а, ал. 2 от СК, вр. чл. 76, т. 9 от ЗБЛД е изцяло в интерес на децата, тъй като липсата на такова решение би ограничило правата им като български граждани да влиза и излиза от страната с паспорт – чл. 33, ал. 1 от ЗБЛД, като в случая не са налице предвидените в чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД ограничения. Ето защо съдът намира, че следва да даде възможност на децата да пътуват свободно зад граница, придружени от бащата или изрично упълномощено от него лице. Поради нежеланието на майката в подходящата форма /декларация и пълномощно с 3 нотариална заверка на подписа/ да даде съгласие за издаване на международен паспорт и децата да пътуват извън пределите на страната, това съгласие по силата на разпоредбата на чл.127а от СК следва да бъде заместено с решение на Съда.

По разноските: Ищеца не претендира разноски и с оглед изхода на делото съдът не дължи произнасяне. По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ЗАМЕСТВА липсващото съгласие на майката С. М. Е., с ЕГН ********** от с. ***, за попълване и подаване на заявление за издаване, преиздаване и снабдяване със задграничен паспорт и лични карти на децата Л. Ц. Г., с ЕГН ********** и Г. Ц. М. с ЕГН **********, представлявани от своя баща и законен представител Ц. Г. М., с ЕГН ********** от с. *** както и за получаване на същите.

РАЗРЕШАВА на основание чл.123 от СК, във вр. чл.76 ал.1, т.9 от ЗБДС и във вр. с чл. 11, ал.8, т.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност да се издаде, преиздаде паспорт за задгранично пътуване и лични карти на децата Л. Ц. Г., с ЕГН ********** и Г. Ц. М. с ЕГН **********, без да е необходимо за целта съгласието на майката С. М. Е., с ЕГН ********** от с. ***.

РАЗРЕШАВА на децата Л. Ц. Г., с ЕГН ********** и Г. Ц. М. с ЕГН ********** да пътуват извън пределите на Република България многократно, без съгласието на майката до навършване на 18 годишна възраст придружавани от баща си Ц. Г. М., с ЕГН ********** от с. Глава, обл. Плевен, ул. "Ал. Стамболийски" № 37 или от изрично упълномощено от него лице.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.127, ал.4 от СК предварително изпълнение на решението в частта му относно попълване и подаване на заявление от Ц. Г. М., с ЕГН ********** от с. Глава, обл. Плевен, ул. "Ал. Стамболийски" № 37 за издаване, преиздаване на задграничен паспорт и лични карти на децата Л. Ц. Г., с ЕГН ********** и Г. Ц. М. с ЕГН ********** и получаване на същите.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

4