Решение № 2606 от 28.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2606 гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20241100103627 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Ц. С. Р., с която е предявен срещу Столична община, иск с правно основание чл.45, вр. с чл.30, ал.4 и чл.31 ЗП, за сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от увреда на здравето - счупване на горния край на раменната кост (хумерус), което е настъпило на 29.11.2023 г. Претендира законната лихва от датата на увреждането, както и направените разноски по делото.

Ищцата твърди, че на 29.11.2023 г. около 15:00 ч. на територията на Столична община, в гр. София, кв. Студентски, при движение по десния тротоар на ул. „Акад. Борис С.ов“, с посока на движение от супермаркет „Тмаркет“ към автобусната спирка на автобус №280, в района на №16 поради спъване в разбита тротоарна настилка е изгубила равновесие и е паднала на дясната си страна. На място е пристигнал екип на спешна медицинска помощ, откарана е в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД - гр. София, като след извършен преглед е установено, че има счупване на горния край на раменната кост (хумерус). Предписано й било консервативно лечение чрез имобилизация на увредения крайник и поставяне на ортезна шина и гипсова лонгета. Поради продължаващи болки била настанена във Военномедицинска академия МБАЛ София, където е взето решение за провеждане на консервативно лечение и е проведена антитромботична профилактика. След свалянето на имобилизацията е назначена и проведена физикална и рехабилитационна терапия. Твърди, че е претърпяла значителни болки и страдания, като болковият синдром се повлиявал трудно от обезболяващите медикаменти, които е приемала. Наложило се да бъде обслужвана и обгрижвана от своите 1 близки, от каквато грижа тя не е имала нужда преди инцидента. Това я накарало да се чувства непълноценна и в тежест на близките си, станала изключително напрегната, тревожна и неспокойна. Претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 29.11.2023 г., както и разноски по делото.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че Столична община не е материалноправно легитимирана да отговаря по иска, тъй като инцидентът не е настъпил в имот – общинска собственост – мястото е част от поземлени имоти с идентификатори по КККР *** - за второстепенна улица и *** - за търговски обект, комплекс, които не са изградени по регулация и същата не е приложена. Позовава се и на съпричиняване, като твърди, че инцидентът се дължи на невнимание от страна на ищцата.

Поддържа, че полученото счупване не е засегнало трайно организма на ищцата и не е довело до загуба на трудови и социални умения и навици или до изменения в личността. Оспорва и размера на претендираното обезщетение, като сочи, че същият е силно завишен и не е съобразен с принципа на справедливост, установен в чл.52 ЗЗД.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл. 49 ЗЗД:

Установява се от показанията на свидетеля А.А.К., в края на 2023 г. около 15.00-15.30 часа при светло и сухо време, се е придвижвал по десния тротоар към спирката на автобус №280 в ж.к. „Студентски град“, намираща се срещу Зимния дворец. Срещу него е вървяла ищцата, която към онзи момент не познавал лично, видял е да се спъва и пада, извикала за помощ. В тази зона тротоарът бил с циментова настолка, имал много дупки и неравности.

Помогнал на ищцата, събрали се и други хора, които извикали линейка.

Свидетелят останал при ищцата докато дойде линейката, а после тя го помолила да отиде с нея в „Пирогов“ и той се отзовал. По нейна молба се обадил по телефон на дъщеря й и след като дъщеря й дошла в „Пирогов“, си тръгнал. Свидетелят сочи, че ищцата паднала напред – „по очи“, носела багаж – две-три торби. При падането пострадало дясното й рамо.

Установява се от приложените по делото медицински документи и от съдебно-медицинската експертиза, че на 29.11.2023 г. в следствие на процесното събитие, ищцата Ц. С. Р. е получила многофрагментно спираловидно счупване на тялото на дясната раменна кост с разместване, което е довело до трайно ограничение на движенията на десния торен крайник за 4-5 месеца. Описаното травматично увреждане може да се получи по механизма, описан в исковата молба - спъване и падане на тротоара, при падане на земята от собствен ръст. Проведено е болнично и домашноамбулаторно лечение за срок от 1,2 година – от 29.11.2023 г. до 05.11.2024 г. На 2

29.11.2023 г ищцата е прегледана и установено счупване на тялото на дясната раменна кост. Предложено оперативно лечение, което тя е отказала. Тогава е предприето консервативно лечение - обездвижване на десния горен крайник с ортезна шина и гипсова лонгета. Впоследствие тези средства са заменени с брейс шина, която ищцата е носила до 02.02.2024 г. След това провеждала рехабилитация на крайника. Ищцата е претърпяла болки с голям интензитет за около 20 дни, болки с умерен интензитет за около 2 месеца, болки с помалък интензитет за около 2 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно. Вещото лице сочи, че с оглед вида, характера и местоположението на счупването, тя може да изпитва болки в десния горен крайник и и в бъдеще до около 3 години след произшествието. Налице са следните остатъчни явления – подутина в дясната мишница, ограничение на движенията на дясната раменна става с 30%, което се очаква да се запази и в бъдеще.

Установява се от показанията на свидетелката И.Х.Д., дъщеря на ищцата, че не ищцата е предложена операция, но тя била много скъпа, а и предвид възрастта на пострадалата, избрали лечение с временно обездвижване. Към момента на произшествието ищцата не е работела, а свидетелката й помагала вкъщи по време на оздравителния процес. Сочи, че въпреки проведената физиотерапия, движенията на ръката си остават ограничени – не може да вдига тежко с дясната ръка, не може да се храни, има затруднения в битовото си обслужване.

Съгласно чл. 30, ал. 4 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на тротоарите се организира от съответната община. От обстоятелството, че на тротоар на улица към момента на увреждането е неравност на настилката, се налага изводът, че длъжностни лица на служба при ответника не са изпълнили задължението си да поддържат земното платно (което съгласно пар. 2 от ДР на Закона за пътищата е част от обхвата на пътя) по такъв начин, че да е безопасно за преминаващите пешеходци. Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа, включително в случаите, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди (ППВС № 7/1959 г.). В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на настилката на тротоара в годно състояние за безопасно преминаване по него и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищцата, поради което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя - Столична община за обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от общината лица по арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се презюмира да е виновно. В тежест на ответника е вменено да докаже, че е изпълнил задължението си за поддръжка на тротоара в състояние за безопасното му използване от пешеходците, каквото доказване не е проведено. По делото ответникът не е ангажирал доказателства за състоянието на настилката на процесния тротоар, нито да е имало 3 сигнализация за неравността.

Неоснователни са възраженията на ответника, че инцидентът не е настъпил в имот – общинска собственост, тъй като мястото е част от поземлени имоти с идентификатори по КККР *** - за второстепенна улица и *** - за търговски обект, комплекс, които не са изградени по регулация и същата не е приложена. Установява се от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че мястото на събитието попада в зоната на ПИ *** и ПИ ***, по отношение на които регулацията не е приложена. По регулационния план западният тротоар на *** е предвиден с широчина 4,0 м, но в участъка на *** за тротоар се използват само около 1,5 м от предвидените 4,0 м. Тези около 1,5 м оставащи в реалния тротоар на улицата са разположени източно от изпълнената на място ограда и тази ивица с широчина около 1,5м е част от ПИ ***, който терен е публична общинска собственост с предназначение - за второстепенна улица. Остатъкът от предвидения по регулация 4,0 метров тротоар попада в ПИ *** и ПИ ***, но за тази негова част вещото лице е установило, че се намира зад изпълнена ограда с масивна бетонна основа и метална решетъчна надстройка. Така реалната – използваема широчина на тротоара остава около 1,5 м (1,50-1,55) по цялата дължина пред оградата на дворното място на ул.

„Акад. Борис С.ов“ №16, а частта от тротоара около 2,5м, която остава от западната на оградата и попада в частни имоти е в двора на ул. „Акад. Борис С.ов“ №16 и не е предвидена за достъп на пешеходци от улицата. Ето защо съдът приема, че произшествието е настъпило на реално използваемата част от тротоара, чиято широчина остава е от около 1,5 м и в която си част той попада в ПИ ***, който терен е публична общинска собственост с предназначение - за второстепенна улица.

Предвид изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за обезщетение за причинените неимуществени вреди. При определяне на размера на вземането и на основание чл. 52 ЗЗД следва да се съобрази, че уврежданията на ищцата се намират в областта дясната ръка, причинено й е трайно ограничение на движенията за срок от около 3 месец, което обективно води до дискомфорт и трудности в ежедневието й. Лечението не е включвало оперативна интервенция. Интензитетът на болката е бил найголям през първите 20 дни след инцидента, умерен за около 2 месеца, след което постепенно е намалявал. Към настоящия момент не е налице пълно възстановяване – ищцата има подутина в дясната мишница, ограничение на движенията на дясната раменна става с 30%, което се очаква да се запази и в бъдеще. Следва да се отчете и фактът, че ищцата е имала битови затруднения да се обслужва в продължителен период, тъй като е пострадала доминантната й ръка, а понастоящем затруднение да натоварва ръката. Поради изложеното и при преценка на събраните доказателства за характера на уврежданията, периода на лечение, настъпилите трайни последици за здравето на пострадалата и отнасяйки ги към възрастта и начина й на живот, както и 4 съобразявайки конкретните икономически условия и стандарт на живот към момента на настъпване на злополуката – 2023 г., съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 30 000 лв.

Основателно се явява направеното възражение за съпричиняване.

Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Възражение за съпричиняване от страна на ищеца е релевирано, своевременно с отговора на исковата молба. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения като обективен елемент от съпричиняването може да се изрази в действие или бездействие. Съобразно мотивите по Тълкувателно решение № 1/2021 г. по т.д.№ 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС пострадалият „не извършва непозволено увреждане, но съпричинява вредата тогава, когато е създал реална възможност за настъпването й или е превърнал създадената от делинквента реална опасност в действителност“. Пострадалият допринася за настъпване на вредата и в хипотезата, разгледана в т.7 от Тълкувателно решение №1/2014г. по тълкувателно дело №1/2014г. ОСТК на ВКС, когато не е допринесъл за настъпване на събитието, „но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата”. От показанията на свидетеля Караахмед се установява, че произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, при суха настилка, а съгласно описанието на неравността, същата е била видима, тъй като цялото платно на тротоара се състояло от неравна циментова настилка. Същото е видно и от представените към исковата молба снимки на тротоарната настилка, показващи наличие на неравности по цялата площ на тротоара. Ето защо съдът приема, че при преминаване през тротоара пешеходецът е могъл да възприеме състоянието му (наличието на неравности в настилката) и да се движи с повишено внимание, за да избегне спъване. Поради това следва да се приеме, че ищцата не е положила дължимата грижа към собственото си здраве да бъде внимателна към състоянието на пътя, по който преминава. Въз основа на изложеното и поради противоправно поведение на пострадалата – неполагане на дължима грижа да се движи с внимание и при съобразяване със състоянието на пътя, размерът на дължимите обезщетения за неимуществени вреди следва да бъде намален с 50% (1/2) – до сумата от 15 000 лв.