Определение № 2755 от 21.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2755 гр. София, 21.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110147978 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по предявен от Е. Д. А. - Улева срещу Д.

Т. А., М. В. А. – Г. и К. В. А. иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следните недвижими имоти, а именно:

1/ Еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, съгласно КККР на гр. София, общ. Столична, обл. София, одобрени със Заповед № РД – 18 – 3/11.01.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес на сградата: гр.****, р-н ****, кв.****, ул.****, със застроена площ от 86 кв.метра, изградена на два етажа, сутерен и таван, представляваща западен близнак, с вертикално пространствено разпределение както следва: на сутеренния етаж два гаража; на първия етаж - дневна, кухня, антре и сервизни помещения, на втория етаж - три спални и сервизни помещения; на таванския етаж - две спални и два тавана, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор № ***, заедно с правото на строеж върху поземления имот, в който е изградена сградата, представляващ частна общинска собственост;

2/ Еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, съгласно КККР на гр. София, общ. Столична, обл. София, одобрени със Заповед № РД – 18 – 3/11.01.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес на сградата: гр.

***, р-н ****, кв. ****, ул. „****, със застроена площ от 78 кв.метра, изградена на два етажа, сутерен и таван, представляваща източен близнак, с вертикално пространствено разпределение както следва: на сутеренния етаж два гаража; на първия етаж - дневна, спалня, кухня, сервизни помещения и входно антре, на втория етаж - дневна, кухня, сервизни помещения и входно антре; на таванския етаж - две спални, два тавана и сервизни помещения, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор № ***, заедно с правото на строеж върху поземления имот с идентификатор № ***, в който е изградена сградата, представляващ частна общинска собственост.

1

При квоти както следва:

1/ за Е. Д. А. – 3/6 идеални части;

2/ за Д. Т. А. – 1/6 идеална части;

3/ за М. В. А. - Г. – 1/6 идеална част; и

4/ за К. В. А. – 1/6 идеална част.

Сочи се в исковата молба, че съсобствеността между страните върху описаните по-горе еднофамилни жилищни сгради се основава на настъпило наследствено правоприемство вследствие на смъртта на общи за страните наследодатели.

Твърди се, че по силата на Договор за продажба на недвижим имот № 9 от 24.03.1994 г., т. XXXII, н.д. № 6213/1994 г. на I – ви Нотариус при СНС към СРС, Д. Т. А. и М. Н. А. са придобили в режим на СИО – чрез договор за покупко-продажба, сключен по време на брака им, процесната жилищна сграда близнак, състояща се от източен и западен близнак.

Твърди се, че на 10.03.2011 г. почива Д. Т. А., като същият оставя за свои наследници по закон: съпруга – М. Н. А., син В. Д. А. и ищцата Е. Д. А. – дъщеря. Сочи, че на 02.09.2022 г. почива М. Н. А., като оставя за свои наследници по закон ищцата и нейния брат В. Д. А. /праводател на ответниците/. Сочи, че В. А. починал на 06.03.2023 г. като оставил за наследници по закон ответниците по спора - Д. Т. А. – съпруга, М. В. А. - Г. – дъщеря, и К. В. А. – дъщеря.

Намира, че квотите на страните в съсобствеността на описаните погоре еднофамилни жилищни сгради са както следва: за Е. Д. А. – 3/6 идеална част; за Д. Т. А. – 1/6 идеална част; за М. В. А. - Г. – 1/6 идеални части; и за К.

В. А. – 1/6 идеални части.

С оглед на обстоятелството, че към настоящия момент съсобствениците на могат да постигнат доброволно уреждане на отношенията си, отправя искане за допускане на съдебна делба на описаните сгради при описаните по-горе квоти.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Д. Т. А. подава отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на иска за съдебна делба, поради липса на съсобственост, тъй като имотите са придобити по давност от нея вследствие на упражнявано, съвместно с починалия й съпруг В. А., давностно владение за период по-дълъг от 10 години.

Твърди, че на 05.09.1985 г. в полза на Р. Б. М. и О. Б. М. – П. било отстъпено право на строеж за построяване на вилна сграда върху държавно урегулирано място, съставляващо парцел XVIII – 5, кв. 44, местност „****“, целият с площ от 720 кв.м., който имот понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор ***.

След смъртта на суперфициарите, с влязло в сила решение на 19.12.1989 г., отстъпеното право на строеж било поставено в общ дял на наследниците им по закон П. Р. М. и И. Р. М.

През 1991 г. В. Д. А. се съгласил да извърши построяването на 2 разрешената сграда – близнак, съобразно утвърдения архитектурен проект, като от своя страна П. Р. М. и И. Р. М. се задължили да му прехвърлят правото на собственост върху построения западен близнак.

След като процесната сграда – близнак била построена в груб строеж, през 1993 г. П. Р. М. уведомил В. Д.А., че ще му прехвърли и собствеността върху източния близнак.

Сочи, че по това време ищцата и съпругът й били ангажирани с постоянни пътувания и пребиваване в чужбина, което препятствало изповядването на сделката по прехвърляне на построените сгради – източен и западен близнак. Поради това, съпругът й В. Д. А. помолил майка си М. Н. А. да се яви вместо него на сделката, като придобие имота на нейно име, а продажната цена той заплатил преди прехвърлянето на собствеността, заедно с всички дължими такси и разноски.

Излага, че заедно с починалия си съпруг са вложили собствени средства, труд и материали за изграждането на делбените имоти, като считано от м.12.1992 г. е осъществявано необезпокоявано и непрекъснато владение от съпруга й и нея, а към настоящ момент – само от нея.

Сочи, че в отношенията между починалия й съпруг В. А. /от една страна/ и родителите му /от друга страна/, процесните имоти винаги са се считали за лична собственост на В. А. и съпругата му Д. А., като изтъква, че купувача на имота М. А. дори не го е посещавала.

Уточнява, че след извършената покупко – продажба на сградата – близнак през 1994 г., ответницата и съпруга й са демонстрирали намерението си за своене на имота, като в т.ч. са извършили и множество строително – монтажни дейности. Излага, че осъществяваното от тях владение на сградата – близнак е било явно и необезпокоявано през целия период от изграждането на строежа през 1991 г. до момента на предявяване на исковата молба от ищцата. Твърди, че в полза на нея и на съпруга й е изтекла десетгодишната придобивна давност, тъй като са осъществявали явно и необезпокоявано владение от 1992/1993 г. до 11.12.2023 г., когато ответницата се е сдобила с Костативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка.

В срок по чл. 131 ГПК ответниците М. В. А. - Г. и К. В. А. не подават отговор на исковата молба.

На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между страните се разпределя както следва:

По предявения иск за съдебна делба, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на съсобственост между страните по отношение на имоти, които съставляват годен обект за съдебна делба.

По възражението за изтекла придобивна давност: При съобразяване с дадените в последния абзац на Тълкувателно решение № 11/2012 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС разяснения, доколкото ищцата се легитимира като собственик на имота на основание нотариален акт за сделка, купувач по която е нейният пряк наследодател, в тежест на ответника Д. Т. А., е да докаже твърдението си, че в нейна полза е изтекла десетгодишна придобивна давност, 3 обуславяща придобиването на жилищната сграда – близнак на оригинерно правно основание, т.е. да установи, че е упражнявала с намерение за своене /съвместно с покойния си съпруг/ непрекъсната явна фактическата власт върху процесния недвижимия имот, спокойно и без прекъсване за период подълъг от 6 месеца, в период от поне 10 години, считано от установяването на владението.

По доказателствените искания:

Страните са представили към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени документи, които са относими и необходими за правилното решаване на спора, поради което събирането им следва да бъде допуснато.

Искането на ответника за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в доказателствените искания от отговора на исковата молба обстоятелства, следва да бъде уважено. Искането за разпит и на трети свидетел за същите обстоятелства следва да бъде оставено без уважение по реда на чл. 159, ал. 2 ГПК.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, които да бъдат приканени да разрешат правния спор, предмет на делото, по доброволен път.

Така мотивиран, на основание чл. 140, вр. с чл. 146 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 19.02.2026 г. от 15:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение.

ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част на определението, като им УКАЗВА, че могат да вземат становище по същия най-късно в първото открито съдебно заседание, в което следва да изчерпят исканията си по чл. 342 и 343 ГПК ДОПУСКА като писмени доказателства по делото представените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени документи.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства по почин на ответника чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в доказателствените искания от отговора на исковата молба обстоятелства, касаещи изграждането на процесните имоти и упражняването на давностно владение, КАТО оставя оставя без уважение искането за разпит и на трети свидетел за същите обстоятелства на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

4

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора, при условията на бързина и ефективност, може да бъде използван способът медиация.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5