Определение № 48 от 14.02.2024, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48 гр. Габрово, 14.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно наказателно дело № 20244200600032 по описа за 2024 година

Производството е по глава XXII от НПК. Образувано е по частна жалба от тъжителя К. Г. Т. против Разпореждане № 24 от 01.02.2024 г. по НЧХД № 7/2024 г. по описа на Дряновски районен съд, с което е прекратено наказателното производството по делото.

В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на разпореждането за прекратяване на наказателното производство. Твърди се, че разпореждането е недопустимо и неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довели до неправилно прилагане на процесуалния и материалния закон, при нарушаване на логическите и емперичните правила за изграждане на съжденията. Първоинстанционният съд лишил жалбоподателя от възможност да защити своите законни права и свободи в разрез с конституционното му право на достъп до правосъдие на най-ранен етап, като прекратил съдебното производство по делото, без значение дали ще упражни правото си по чл. 2 8 7 от НПК. Първоинстанционният съд не спазил изискванията на процесуалния закон за изясняване на спора в хода на съдебното дирене относно дадената правна квалификация, в разрез с чл. 47 от Харта на основните права на европейския съюз - „Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес" и „Всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия".

Претендира се окръжният съд да отмени разпореждането на ДРС и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Окръжен съд Габрово обсъди доводите във въззивната частна жалба и след като провери правилността на атакуваното определение, констатира следното:

Въззивната частна жалба е подадена в срока и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Наказателното производство е образувано с подаване на тъжба до Районен съд Дряново от частния тъжител К. Г. Т. от гр. Елена срещу адв. М. А. М., с адрес на адвокатската кантора в гр. Велико Търново. В тъжбата се сочи, че вследствие на подадена от К. Г. Т. искова молба с Вх. № 3246 от 21.12.2023 г. било образувано производството по Гр. дело № 413/2023 г. по описа на Районен съд Дряново /Европейски идентификатор за съдебна практика - ЕСLI:20234220100413/. В подадения отговор на исковата молба с Вх. № 1 4 о т 02.01.2024 година, извън срока по чл. 131, а л . 1 от ГПК, адвокат М. А. М. от Адвокатска колегия - Велико Търново, действащ в качеството си на адвоката, без представено пълномощно за процесуално представителство и защита по делото, взел становище по основателността и допустимостта на производството, в което били изложени позорни за тъжителя обстоятелства, които били извън предмета на правния спор по делото, а именно: „Лицето Т. прави това искане с цел да възпрепятства водени срещу 1 него дисциплинарни производства от Адвокатска колегия - Велико Търново , председател на Дисциплинарния съд, към която е адвокат Б.Н.Н., опитвайки се да го привлече в някакво качество по спора, в които участва и самия той“. Безспорно било в доктрината и съдебната практика, че позорното обстоятелство по смисъла на чл. 1 4 7 от НК е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, отнасящ се до минали или настоящи прояви от личния му живот или неговата професионална реализация /брачна изневяра, побой, тормоз над близките, отсъствие от работа, немарливо изпълнение на служебните задължения/, укорим от гледна точка на общопризнатите морални норми или отразяващ отрицателни качества на субекта, характеризиращи го негативно /мързелив, корумпиран, страдащ от алкохолизъм, наркомания/, който е от естество на накърни доброто име в обществото, да компрометира честта и достойнството.

Изискването за конкретизирано съдържание на твърдението за позорното обстоятелство, включващо информация за времевите му и пространствени параметри, за лицата, които са негов адресат, и всички релевантни детайли, било предпоставено от необходимостта за установяване на неговата достоверност, подлежаща на доказване в наказателния процес.

Логическо следствие от това било заключението, че предположенията, създаването на различни версии и аналогии, изводите, интерпретациите и други проявления на субективна психическа и интелектуална дейност, които се правят от прочетеното или чутото, изказаните мнения, съждения, оценки и внушения консумирали престъпния състав на клеветата. Тези критичните за тъжителя изказвания имали негативно влияние за автори‐ тета на личността му и не бивало да бъдат изключвани. Те имали различен характер от гледище на своята насоченост и предназначение и не следвало да бъдат третирани различно, като несъмнено границите на приемливата критика по отношение на лицата, упражняващи дадена професия и техните права, можели при определени обстоятелства да бъдат по-широки, отколкото спрямо частни лица. Не следвало да се игнорират и обстоятелствата дали изявлението на лицето, упражняващо свободата на словото, има своята фактическа и обективна база и субектът действа със съзнанието, че изпълнява професионален и/или граждански дълг, съобразно Решение на ЕСПЧ по делото „Торгеф Торгейрсон срещу Исландия; Решение на ЕСПЧ по делото „Де X. и Г. срещу Белгия;

Решение на ЕСПЧ по делото „Хендисайд срещу Обединеното кралство; Решение на ЕСПЧ по делото „Обзървър и Г. срещу Обединеното кралство; Решение на ЕСПЧ по делото ,,Я. срещу България; Решение на ЕСПЧ по делото „Р. срещу България "; Решение на ЕСПЧ по делото ,,Л. срещу Австрия" и Решение № 7 о т 04.06.1996 г. по к.д. № 1 на КС на РБ.

Тъжителят счита, че по особената норма на чл. 147, ал. 1 от НК криминализираната форма на изпълнителното деяние на престъплението клевета се изразявала в умишлено разгласяване на позорни обстоятелства за К. Т., което било доведено до знанието на трето/и лице по друг начин на определени позорни обстоятелство, което деецът свързвал с личността му.

Тъжителят претендира да бъде образувано наказателно дело от частен характер и да се даде ход на тъжбата, и след като се установят от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав, визиран в разпоредбата на чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 147 ал. 1 от Наказателния кодекс, съдът да постанови присъда, с която да признае подсъдимия адв. М. А. М., вписан в регистъра при Адвокатска колегия Велико Търново с ЛHA: 1500039650 /ЕГН ***/ и адрес на адвокатската кантора: гр.

Велико Търново 5000, ***А, Община и Област В. Търново, за виновен в това, че на дата 02.01.2024 година в 15,35 часа по електронен път, използвайки като средство служебната си ел. пощенска кутия е -mail с инициали: [email protected], изпратил едновременно електронно съобщение в електронна форма, подписано от него с личния му КЕП на официалните електронно пощенски кутии на Районен съд Дряново dryanovo-rs(a)justice.bg и [email protected], което е регистрирано, обработено и входирано като документ по Гр. дело № 413/2023 година по описа на Районен съд Дряново като отговор с вх. рег. № 14/02.01.2024 г., в който умишлено са изразени позорни обстоятелства за К. Г. Т., станали достояние на непределен кръг лица и да му бъде наложено подходящо наказание, което в максимална степен да изпълни принципите на генералната и индивидуалната превенция, прокламирани в разпоредбата на чл. 3 6 от Наказателния кодекс.

С обжалваното Разпореждане № 24 от 01.02.2024 г. по НЧХД № 7/2024 г.

Дряновски районен съд е прекратил на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК наказателното производство по НЧХД № 7/2024 г. по описа на Дряновски районен съд, образувано по тъжба от К. Г. Т., с ЕГН **********, от гр. Елена, ***А против адв. М. А.

2

М., с адрес на адвокатска кантора гр. Велико Търново, ***А, за престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. В разпореждането се излага, че клеветата е накърняване на обществените отношения, гарантиращи спазването на конституционната забрана за накърняване на достойнството на човешката личност, която стои в основата на самоосъзнаването на личността като пълноценна и свободна. За да е осъществен престъпният състав е необходимо, деецът съзнателно да съобщи на друго/други лица неистинни позорящи обстоятелства, свързани с личността на пострадалия. Престъплението е формално и то е довършено от момента, в който друго лице възприеме и осъзнае предадената му от дееца позорна информация за пострадалия. Поведението на дееца е от естество да засегне споменатите неимуществени блага на личността, респ. обществените отношения, които ги защитават, само ако се разпространяват твърдения, които проверено са неистинни и деецът осъзнава това, като зад паравана на свободата на изразяване той цели злепоставяне на пострадалия. Сочи се, че в конкретния случай тъжителят е инкриминирал израза „Лицето Т. прави това искане с цел да възпрепятства водени срещу него дисциплинарни производства от Адвокатска колегия Велико Търново, председател на Дисциплинарния съд, към която е адвокат Б.Н.Н., опитвайки се да го привлече в някакво качество по спора, в който участва и самия той".

Според съда, от изложеното в тъжбата става ясно, че съобщеното поведение на адв. М. М., по начина по който е описано, се изразява в употребен от него израз в отговора на исковата молба по Гр. дело № 413/2023 г. по описа на Районен съд Дряново, като не става ясно поради нередовната тъжба - липсата на допълнителни уточнения, какво е било направеното по делото искане във връзка, с което е използван инкриминирания израз. В съдебната практика, както и в правната доктрина, безпротиворечиво и последователно се приема, че твърдения, направени в жалби или показания пред властите, не могат да се разглеждат като "разгласяване", тъй като техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, до които се отнасят, а целят да упражнят гарантираното от Конституцията на Република България право да подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ от страна па властите. Според съда, в конкретният случай адв. М. М., в качеството си на адвокат е упражнил права, гарантирани му от Конституцията на Република България и Закона за адвокатурата - да изрази становище по направени в исковата молба искания. Съдът е намерил, че в инкриминирания израз не се съдържа позорно обстоятелство по отношение на тъжителя, нито му е приписано престъпление, доколкото всяко лице има право да се защитава или да препятства водени срещу него дисциплинарни или др. производства. От начина, по който се твърди, че адв. М. е отправил инкриминирания израз - в писмен отговор на искова молба по Гр. дело № 413/2023 г. по описа на Районен съд Дряново, не може да се приеме, че същият е оповестен публично. По изложените съображения ДРС е намерил, че описаното в тъжбата не съставлява престъпление, поради което е прекратил наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК.

Въззивната жалба е неоснователна.

В принципен план, за да сезира валидно съда, съгласно изрично разписаните изисквания в чл. 81, ал. 1 от НПК, тъжбата, освен че трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, следва да описва и обстоятелствата на престъплението. Повдигането на обвинение за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, както и възникването на фигурата на подсъдимия, допълнително обуславят необходимостта да се извърши преценка, твърди ли се в тъжбата престъпление и какво е то.

В случай, че описаното в тъжбата деяние не съставлява престъпление, съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК съдът следва да прекрати наказателното производство. В случая, въззивният съд изцяло споделя извода на първата инстанция, че в съдържанието на отговора на искова молба с вх. рег. № 14/02.01.2024 г. по Гр. дело № 413/2023 г. по описа на ДРС не се съдържат изрази, които да се възприемат като обидни или позорящи личността на тъжителя. Клеветата е накърняване на обществените отношения, гарантиращи спазването на конституционната забрана за накърняване на достойнството на човешката личност, която стои в основата на самоосъзнаването на личността като пълноценна и свободна. За да е осъществен престъпният състав е необходимо деецът съзнателно да съобщи на друго/други лица неистинни позорящи обстоятелства, свързани с личността на пострадалия. Престъплението е формално и то е довършено от момента, в който друго лице възприеме и осъзнае предадената му от дееца позорна информация за пострадалия. Подобно деяние е в достатъчна степен общественоопасно по смисъла на чл. 10 ЕКПЧ само поради обективната си годност да застраши нечия репутация и добро име, обекти на защита на лични абсолютни субективни права. Поведението на дееца е от естество 3 да засегне споменатите неимуществени блага на личността, респ. обществените отношения, които ги защитават, само ако се разпространяват твърдения, които проверено са неистинни и деецът осъзнава това, като зад паравана на свободата на изразяване той цели злепоставяне на пострадалия. В съдебната практика, както и в правната доктрина, безпротиворечиво и последователно се приема, че предмет на клевета могат да бъдат единствено твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определени обстоятелства, време, място, лице (явление от миналото и настоящето). Тези обстоятелства следва да бъдат позорни, т. е недостойни от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото или в частност да представляват приписване на престъпление. Съобразявайки горното, районният съд правилно е достигнал до извод, че изложеното в отговор на искова молба не може да се възприема като разгласяване на позорно обстоятелство. Участието в съдения процес е право, което се гарантира на страните от Конституцията на Република България. Съгласно разпоредбите на ГПК и Закона за адвокатурата, процесуалният представител /адвокат/ на ответника по искова молба има право да изрази становище по направените в исковата молба искания и дори е желателно да го стори, за да защити по най-добрия начин ответника, съобразно договора за адвокатска услуга, сключен по между им. Нещо повече, съгласно чл. 131, ал. 1 от ГПК, този отговор се дава по изрично указание на съда, като неупражняването на това право води до негативни последици за ответника, ограничаващи възможностите за защита срещу твърденията на ищеца. Съдържанието на отговора също е посочено в закона.