Решение № 628 от 14.08.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 628 гр. Казанлък, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20245510103297 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Ищецът твърди, че на *** г. сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит №***, по силата на който получил сумата от 500.00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 0.00 % и ГПР в размер на 0.00% при срок на кредита от 30 дни. Паралелно с това, следвало да заплати и такса за експресно разглеждане в размер на 110.00 лева. Размерът на вноската за такса разглеждане се кумулирал в падежната вноска по кредита. Сочи, че всеки съд бил длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулирали правния спор. Ответникът бил финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 ЗКИ, поради което можел да отпуска заеми със средства, които не били набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства и имал качеството на К.р, а той като физическо лице при сключване на договора, имал качеството на потребител. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важали изискванията на специалния закон ЗПК в релевантната за периода редакция. Счита договора за потребителски кредит №***, сключен с “К.“ ООД, за нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като не били спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 от ЗПК. поради което договорът за потребителски кредит бил недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. В сключения договор за потребителски кредит №*** бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да било условия за прилагането му. Погасителеният 1 план не отговарял на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. В него липсвала задължителната информация по ЗПК. Договорът не отговарял и на изискваният на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК т.к. не съдържал годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Сумата за такса за разглеждане следвало да бъде включена в ГПР. В Стандартния европейски формуляр към договора било посочено, че ГПР бил 0.00%, но не било ясно същия от какво се формира. В общата сума не била включена таксата за експресно разглеждане в размер на 110.00лв. С включването й, ГПР щяло да се промени многократно. Тази сума несъмнено следвало да бъде включена в ГПР, тъй като била разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. При сключването на процесния договор за потребителски кредит и заплащането на такса за разглеждане на кредита било свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, като била заобиколена императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Затова посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответствали на действително уговорените такива, налице била неяснота при определяне на ГПР, което водило до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/. В договора било записано, че К.получателят дължал еднократна такса за експресно разглеждане, дължима в деня на подписване на договора. Тази такса била във фиксиран размер. Тя водела единствено до неоснователно обогатяване за К.ра, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък водило до нарушаване принципа за добросъвестност при сключване на договорите, като било и в нарушение на добрите нрави. Въпросната такса за разглеждане представлявала услуга, която по естеството си била свързана с усвояването на кредита. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност била дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т.н., но това били все действия, които били част от дейността по кредитиране и разходите за тях следвало да са включени в цената на услугата.Макар формално процесният договор да покривал изискуеми реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК, вписаните параметри на ГПР не кореспондирали на изискуемото съдържание по т.10 годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Затова процесният договор за кредит следвало да бъде обявен, на основание чл.22 ЗПК, за недействителен, поради противоречие със закона (разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК). В случая не била приложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславяла недействителността на целия договор. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между Д. М. М., с ЕГН- ********** и “К.“ ООД, с ЕИК:***, че сключеният Договор за потребителски кредит №***/*** г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска. Заявява, че сумата за експресно разглеждане не следвало да се счита за годишен разход. Сумата за експресно разглеждане на 2 кредита била уговорена между страните като твърда сума по тарифа и се дължала въз основа на желанието на заемополучателя да усвои веднага кредита, а не да изчака до 20 дни за разглеждане на заявлението му /стр.5 от договора/. В т.2.2 на стр.8 от договора К.рът давал право на К.получателя изрично да заяви получаването на допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатури за кредит, която гарантирала експресно разглеждане на искането за кредит от К.получателя. Експресното разглеждане на искането за кредит гарантирало получаването на отговор до 20 (двадесет) минути от изпращането му. Услугата се предоставяла изцяло и без забавяне, веднага след получаването на Искането за отпускане на кредит, което ставало изцяло по избор на кандидатстващия чрез натискане на бутон за експресно разглеждане или неговото пропускане. Избирането на тази опция ставало чрез натискането на бутон от самия К.искател или пропуска натискането му като през цялото време има табло, отчитащо сумите, които дължи. В т.2.5. на стр.8 За допълнителната незадължителна услуга за експресно разглеждане на искането за кредит, К.получателят дължал „такса за експресно разглеждане.“. Общата дължима сума за допълнителната незадължителна услуга била видима на сайта на К.ра и била описана в Условията и Параметрите на Договора за кредит. В т.2.6. и т.2.7 на стр.9 страните уговорили в договора, че таксата за експресно разглеждане на кандидатури по т. 2.5 се дължи от К.получателя само в случаите, когато кредитът бъде одобрен и не се дължи от К.получателя, ако искането за отпускане на кредит бъдело отхвърлено. Тя не била задължително условие за получаване на кредит и не повишавала шансовете на К.получателя да получи кредит. Европейският съд постановявал, че всички разходи, свързани с кредит, които били задължителни за потребителя, трябвало да бъдат включени в ГПР, като подчертавал значението на прозрачността и правото на потребителя да бъде информиран за всички такси и условия. / Дело C - 453/10 от Европейския съд/. Експресното разглеждане не било задължително, а била опционална и не следвало да се включва в ГПР. Такса експресно разглеждане била опционална, като при предоставянето й били изпълнили изискването клиентът да бъде ясно информиран за нея и да поиска изричното й предоставяне след прочитане на информационното съобщение, преди да се вземе решение, което установявали с предоставения документ и договорът не следвало да бъде обявяван за нищожен на това основание. Освен това били спазени изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК, тъй като договорът бил сключен от разстояние в писмена форма, на траен носител, клаузите били изписани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Използваният формат за изготвяне на договора била Montserrat 12 –като за прегледност били използвани функциите на WORDBold, Italic, Underline за по-голяма четливост каквато била целта на закона.

Счита предявения иск за недопустим и неоснователен и моли същия да бъде отхвърлен. Претендира съдебни разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Не е спорно между страните, а и от приети по делото заверени копия на Стандартен Европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на преддоговорна 3 информация, индивидуален договор за потребителски кредит №***/*** г., Приложение №1 – погасителен план, разписка за извършено плащане №***/*** г., разпечатка от имейл за потвърждаване на искане за кредит, справка по индивидуален кредит №*** от *** г., справка за платежна сметка с дебитна карта с титуляр Д. М. М., справка от НАП за изчисляване на лихва, скрийншот за опция експресно разглеждане, разпечатка от имейл кореспонденция за извършен превод, се установява, че по процесния договор, сключен между “К.” ООД и Д. М. М., на последния е предоставен кредит в размер на 500, за срок от 30 дни, брой погасителни вноски-1, дата на падеж 16.10.2024 г., ГЛП- 0 % и ГПР- 0 %, такса експресно разглеждане- 110 лв. и обща стойност на плащанията по кредита- 610 лв. Ответникът е получил кредитната сума. В т.2.1 на договора е посочено, че К.рът се задължава да даде отговор на К.получателя дали искането за отпускане на кредит изпратено от К.получателя е одобрено в срок от 20 (двадесет) работни дни, считано от получаването му като се свърже с К.получателя и му даде изричен отговор, а съгласно т.2.2. на договора, К.рът дава право на К.получателя изрично да заяви получаването на допълнителна, незадължителна услуга, за експресно разглеждане на кандидатури за кредит, която гарантира експресно разглеждане на искането за кредит от К.получателя. експресното разглеждане на искането за кредит гарантира получаването на отговор до 20 (двадесет) минути от изпращането му. Услугата се предоставя изцяло и без забавяне, веднага след получаването на искането за отпускане на кредит. За допълнителната незадължителна услуга за експресно разглеждане на искането за кредит, К.получателят дължи такса експресно разглеждане.

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за нищожност е допустим тъй като страните са страни по договорното правоотношение, и при наличие на правен интерес от търсената искова защита, доколкото при положително съдебно решение, правните последици ще рефлектират благоприятно върху патримониума на ищеца.

Между страните е възникнало заемно правоотношение, основано на сключения индивидуален договор за потребителски кредит №***/*** г.

Ответникът “К.“ ООД е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, а ищецът Д. М. М. е физическо лице и при сключването на процесния договор е действал именно като ФЛ, поради което страните по договора имат качествата на К.р съгласно на чл.9, ал.4 от ЗПК и на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, а по своята правна характеристика и съдържание процесният договор е потребителски съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което за валидността и последиците му важат и изискванията на ЗПК и ЗЗП. С оглед на това, съдът дължи служебна проверка относно действителността на договора, съобразно изискванията на ЗПК и ЗЗП, както и съответствието на договорните клаузи с правилата на добрите нрави в изпълнение на вменените с чл.7, ал.3 от ГПК задължения да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. При установено несъответствие на договорните клаузи с повелителните законови норми, уреждащи потребителските договори, съдът е задължен да приеме, че 4 уговорките, сключени в нарушение на закона, не са породили правно действие.