Протокол № 240 от 09.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 240 гр. Благоевград, 08.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров при участието на секретаря Герасим Ангушев

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело № 20231200900050 по опИ. за 2023 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Ищците З. П. О., П. З. О. и Е. З. О. – уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явяват. За тях се явява адв. Г. М., с пълномощно по делото.

За ответника Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, уведомен за датата на съдебното заседание, се явява адв. И. Ц., с пълномощно по делото.

Третото лице-помагач Р. А. А., уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява. Не се явява и негов процесуален пълномощник.

Свидетелят А. Т. Р., редовно призован, се явява лично.

Свидетелят Е. Е. М., редовно призован, не се явява.

Вещото лице И. В. А., редовно призована, се явява лично.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ОТСТРАНЯВА от съдебната зала свидетеля А. Т. Р..

ДОКЛАДВА се постъпила по делото на 18.06.2024 година съдебно1 психологична експертиза.

АДВ. М.: Нямам възражения да се изслуша вещото лице.

АДВ. Ц.: Не възразявам да се изслуша вещото лице.

Съдът счита, че експертизата е своевременно депозирана, в изискуемата от закона форма, експертът И. В. А. се явява лично, поради което следва да бъде извършен разпит на същата.

По изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА се към изслушване на заключението на вещото лице по съдебно-психологичната експертиза.

СНЕМА се самоличността на същото:

** И. В. А. – ****.

Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК, обещава да даде заключение по съвест и разбиране.

В. Л. И. А.: Поддържам представеното заключение. Нямам добавки и уточнения по същото.

На въпрос от адв. М.:

В. Л. И. А.: След като съм извършила събеседване с П. и Е., дали може да се каже, че между тях и починалата В. е съществувало отношение на обич и доверие, както и била ли е изградена трайна и дълбока емоционална връзка – категорично да; начинът им на живот го предполага, те са една много сплотена общност, имали са силна емоционална връзка, разчитали са един на друг, тя е била с функцията почти на грижещ се възрастен за тях.

На уточняващи въпроси от съда:

В. Л. И. А.: Дали има посттравматично разстройство – улавят се посттравматични симптоми от сорта на флашбекове, най-вече при брата, който е видял снимки на момичето и в момента всъщност от време на време има тези флашове да си спомня образите от снимките, и това всъщност го поддържа, но типично установено посттравматично няма, те са в процес на преживяване на травмата. Каква е прогнозата ми за затишие – прогнозата е добра, във времето, разбира се, както са казали хората – майка жали чак до гроба, но в крайна сметка идва един момент, в който човек свиква да живее с 2 мъката и с липсата на този човек. По литературни данни обикновено се казва, че пикът на острата стресова реакция е до месец – два, съответно до шест месеца са острите прояви на разстройството на адаптацията. Има и индивидуални различия, но те не мърдат много.

АДВ. М.: Нямам други въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.

АДВ. Ц.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.

Съдът счита, че експертното заключение на вещото лице И. В. А. следва да се приеме, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА експертното заключение на вещото лице И. В. А., депозирано по делото на 18.06.2024 година.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на експерта И. В. А. в размер на 890 /осемстотин и деветдесет/ лЕ., платими от бюджета на съда, доколкото ищцовата страна е освободена от такси и разноски в настоящото производство.

ОСВОБОЖДАВА вещото лице И. В. А. от участие в заседанието в 14:22 часа.

ПРИСТЪПВА се към разпит на явилия се свидетел.

СНЕМА се самоличността на същия:

А. Т. Р. – ***.

Свидетелят беше предупреден за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК, като същият обеща да каже истината.

СВИД. А. Р.: Не мога да си спомня много от нещата, защото това си е бая време. Не знам точно месеца, когато стана инцидентът, но датата беше 27 – 28 някъде, 2022 година. Мястото беше на пътя между с. Д. и Ф. – ние така викаме на с. Х., беше вечерта, тъмничко беше вече, може да е било към 6:30 – 7:00 часа, зимата беше. Аз шофирах моята кола, която е беемве. Колата ми е в КАТ, не й помня номера. Не й помня номера, защото аз тъкмо си я купих, даже още не я бях прехвърлил, тя се води на друг човек. В колата бяхме аз и моят братовчед А.. Имената му са А. М., но фамилията му я забравих. Имаше и жена с нас – В., починалата. Пътувахме за Х. да вземем братовчеда А., той е от Г.. Аз пътувах с нея за Х., не бях сам в колата. Нея я взех от нашата махала в Г. и пътувахме да вземем братовчеда. Той ми звънна да го докарам в нашата махала, за да се разкара, да се види там с братовчеди и с други хора. Нея я бях 3 взех с мен, защото ние бяхме гаджета. Отидохме и взехме братовчеда. Като взехме А., той седна до мен на предната седалка, а тя беше отзад. Обърнахме колата и тръгнахме за Г.. Докато се движехме братовчедът говореше по телефона с едно момче от Х., по месинджъра говореха. Това момче, с което той говореше, може да са имали някакви отношения с В. преди ние да станем гаджета с нея. Тя ми каза да спра колата, ядоса се нещо, че братовчедът говори с това момче. Аз спрях колата отстрани и тя каза, че ще си ходи пеш, викам:

„защо да си ходиш пеш“,: „защото говори с това момче“ вика, викам й: „те са си приятели“. Тя се разсърди и слезе от колата. Виках я да се качи в колата, но не се качваше, и вместо да тръгне за Г., да си идва към нас, тя се обърна за Х., обратно надолу. Аз обърнах колата и спрях отстрани вдясно, пуснах аварийни и отидох при нея, питах я: „защо правиш така, защо се ядосваш от нищото, айде да си вървим“, а тя се дърпа, вика: „няма да се кача“. Не сме се скарали, само спорехме – „качи се в колата“, „няма да се кача“. Не сме се сдърпали, аз само я хванах за ръцете и й казах: „хайде да се качиш“, а тя: „не, не, пусни ме“ и се обръща да върви нагоре пак, обратно пък за Г.. И тя като върви, аз пуснах колата настрани вдясно на аварийни, тя върви, а аз пак: „айде, айде“, но тя неще, отиде вече на не знам колко крачки нагоре, на мен колата ми беше малко по-напред и си викам, че докато обърна колата за една – две минути, на нея ще й мина ядът, ще я кача и ще си тръгнем. Аз докато обърна колата, видях, че отдолу идва една кола, видях само светлините, бързичко караше. Отдолу – от Х. идваше кола, караше доста бързо, но видях светлините. Аз нямах никаква представа, че нещо ще стане. Аз си ходех и като доближих до моята кола, тъкмо да я отворя и да се кача в нея, чух удар. След като се обърнах, тя вече беше на земята, но колата избяга – нито спря, нито нищо. Не е падала на земята преди да дойде колата. Не съм я плеснал, тя като си отиде нагоре, аз се обърнах и по едно време чух удара, изтичах до нея, но тя беше на земята вече когато мина колата. Аз като я оставих, за да си ида към колата, тя си ходеше, беше си права, но аз бях с гръб вече, обърнах се към моята кола. Аз не знаех, че ще стане това нещо, аз вървях към моята кола, за да я обърна, но докато стигна до нея и чух удар, изтичах до нея, но видях кръв там. Дойде и братовчедът, взехме да викаме там, да се плашим, и той взе, че избяга. Той избяга, вика: „айде да бягаме, да бягаме“, вкара ме още повече в паника, и аз като видях толкова много кръв там, то почна кръвта да върви по земята, не знам какво стана с мен – паникьосах се, краката ми започнаха да се скосяват, 4 едвам се качих в колата, и се върнахме. Върнахме се през Х., там има едно село, и през * се върнахме. Не бяхме пили – аз въобще не пия, никакви работи – нито дрога, нито цигари, нито кафе, А. пуши цигари, а тя също нищо не използва – нито кафе, нито цигари, нищо. Тя беше на 17 – 18 години. С нея бяхме гаджета от година – година и нещо. С нея нямахме никакви проблеми.

Аз бях с гръб и само чух удара, нищо не съм видял. А. през това време беше до моята кола, май беше вътре в кола. Не знам дали той е видял какво се е случило зад мен, може и да е видял, може и да не е видял. А. може и да е видял, не знам, той беше или в колата, или до колата беше. Него го разпитваха на наказателното. Аз първи пристигнах до нея, а след това и той дойде там и взе да цика, аз също взех да цикам. Той започна да ме дърпа и да ми вика:

„айде да бягаме“, взе да плаче. Не звъннахме на полицията, аз се уплаших.

Като обърнах през * видях полиция, исках да спра, обаче се уплашихме много.

Звъннах на едни братовчеди, но и те ме уплашиха. Аз като видях по земята толкова много кръв, все едно вода се сипваше, и се уплаших, очите ми напълно почерняха. Тя лежеше на асфалта. Тя си ходеше права, аз никога не съм си мислел, че това ще стане, и аз както си ходех, чух удара и се обърнах, но тя вече беше на земята, а колата си отиде, не можах нито номера да й видя, нито нищо. Не съм видял удара, само го чух. Тя лежеше на асфалта – в дясно ли беше, в ляво ли, на самия асфалт някъде. Тя беше легнала на земята. Аз не съм видял удара, само го чух, затова се и обърнах, обаче беше късно, той я беше ударил.

На въпроси от адв. Ц.:

СВИД. А. Р.: След удара тя лежеше на пътя в посока за Г., нагоре. Тя когато слезе, се обърна нагоре, може и да е пресякла от другата страна да върви нататък, обаче аз бях вече в гръб, не съм видял какво става, само чух удара. Тя беше или по вдясно, или по вляво, не беше точно в центъра на пътя. След като беше прегазена тя беше май повече в платното за Д.. Тя беше облечена със светли дрехи – с една жилетка и един клин или анцуг, не мога да кажа точно.

В нещо светло беше облечена, но не знам какъв цвят. Беше обута май с чехли.

Колата караше много силно, аз докато взема моята, тя мина, нямах време да й кажа нещо, нямах представа, че ще стане нещо. Аз гледам, че идва колата, ама не знам, че ще стане нещо. Колата се движеше бързично, не съм видял нито мярка, нито номера, нито цвят – нищо, то беше тъмно. Колата беше в тъмен цвят, но не знам какъв.

5

На въпроси от адв. М.:

СВИД. А. Р.: Тя като слезе от колата ми и тръгна надолу, отиде на 50 метра, аз пуснах моята кола настрани и пуснах аварийните, доближих я, говорих й да се качи в моята кола и тя се качи от дясната врата, обаче като се качи и пак си слезе от лявата врата. Тя като слезе и тръгна обратно, аз се върнах да я взема, спрях до нея и й казах да се качи, тя се качи през задна дясна врата, но докато аз отида до шофьорското място тя пак реши и слезе от лявата врата. Тя се качи от дясната врата и слезе от другата врата, от лявата, т.е. вече излезе на пътя, а аз бях встрани вдясно. Слезе и тръгна да се връща за Д. нагоре, това е първият път. Вторият път слезе пак от вратата и си продължи нагоре за Д., от дясната врата се качи, а от лявата слезе. Пак излезе на платното, и вторият път. Пак си говорехме, викам й: „защо слизаш“. Аз тогава бях извън колата, бях отзад на колата. Колата си беше на място, не беше в движение, тя слезе и вика: „ще си вървя пеш“, викам й: „немой“, и тя като тръгна нагоре, аз се обърнах надолу, за да обърна колата, и тогава виждам, че отдолу идва друга кола. Идва друга кола, обаче аз не съм си мислел, че ще стане нещо. Тя сигурно е пресичала, не знам, ама само чух удара и се обърнах. Не съм видял покрай нас да минава снегопочистваща кола, опесъчаваща пътя, с жълти лампи. Пътят не беше нито мръсен, нито заледен, нито нищо.

На въпроси от съда:

СВИД. А. Р.: Асфалтът си беше чист, нямаше сняг. Студ имаше. Пътят не беше заледен, асфалт си беше. По тъмно време беше. Не си спомням дали е било ясно, или облачно.

На въпроси от адв. М.: