Решение № 310 от 05.08.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Перник, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20241720200483 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1158-002908 от 17.11.2023г. (НП), издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР Перник, с което Т. Й. К., ЕГН ********** е санкциониран за извършени на 15.10.2023г., в 23:20 часа в гр. Перник, на ул.

„Рашо Д.” две нарушения както следва:

1. на чл.150, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за което на основание чл.177, ал.1, т.2 от същия закон му е наложено наказание глоба в размер на 300 лв;

2. на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, за което на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3-то от същия закон му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.

Жалбоподателят Т. Й. К., чрез пълномощника си адв. Б. Д. В. от КАК, чрез изложени в жалбата доводи, моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Иска присъждане на направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство, в което не се явява и упълномощения му защитник.

Административнонаказващият орган началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР Перник-редовно призован, не изпраща представител за съдебно заседание. В придружителното писмо, с което е изпратена

1 административнонаказателната преписка в съда е изразено становище за неоснователност на жалбата и се моли оспореното НП да бъде потвърдено.

Прави се възражение по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред компетентния съд и в законоустановения срок, за което са изложени подробни съображения в приложеното по делото Разпореждане № 1240 от 17.06.2024г., които съдът намира, че не е необходимо да преповтаря.

Предвид изложеното жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 15.10.2023г., около 23:30 часа в гр. Перник, по ул. „Рашо Д.”, с посока на движение към ул. „Рига” жалбоподателят Т. Й. К., управлявайки лек автомобил „БМВ Х 5” с рег. № *******, изгубил контрол върху автомобила, при което реализирал пътнотранспортно произшествие във фризьорски салон „Бюти Плейс”. Мястото било посетено от полицейски автопатрул в състава на който бил св. Д. И. Ч.-на длъжност „младши автоконтрольор” в сектор „ПП” при ОД на МВР Перник.

На място бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия G A № 1025679 от 16.10.2023г. за извършени от жалбоподателя нарушения на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, чл. 150 от ЗДвП, чл.174, ал.3, пр.1-во от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. При предявяването на акта нарушителят не направил възражения по констатациите, но отказал да го подпише и да получи препис от него, което е удостоверено с подписа на един свидетел, чийто имена и адрес са отбелязани в документа.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП, с което жалбоподателят е санкциониран за две нарушения както следва : на чл. 150 от ЗДвП, за което е на основание чл.177, ал.1, т.2 от същия закон му е наложено наказание глоба в размер на 300 лв и на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, за което на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3-то от същия закон му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:

АУАН серия G A № 1025679 от 16.10.2023г., справка за нарушител/водач, представляваща извлечение от информационната система на МВР относно правоспособността на водачи на МПС и наложени им наказания за 2 извършени от тях нарушения и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, които кореспондират с показанията на св.

Д. И. Ч.. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни и подробни. Те са обективни, тъй като полицейският служител непосредствено е възприел жалбоподателя, който е бил посочен като водач на самокатастрофиралия автомобил от очевидец, който е помогнал на К. да излезе от автомобила след пътния инцидент. Няма основания да се счита, че показанията на полицейския служител не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина. Не е налице индиция за негова заинтересованост, тъй като няма данни да се е познавал или да се е намирал в особени отношения с жалбоподателя, които да го мотивират да го уличи в нарушения, които не е извършил. Дадената от св. Ч. информация е обективна, логически последователна и без наличие на вътрешни противоречия.

От правна страна:

НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 189, ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, която са делегирани права на АНО по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН, като е спазена процедурата за издаването му. Посочената заповед определя в т.2.1, вр. чл. 1.3.1 и компетентността на лицето, съставило АУАН, предвид заеманата длъжност от актосъставителя.

При извършената дължима проверка относно правилното приложение на процесуалния закон съдът установи, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени императивните изисквания, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на обжалваното НП.

По отношение на нарушението на чл. 150 от ЗДвП:

Съгласно чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4.

Безспорно установено е, че на посочените в НП дата и час К. е бил неправоспособен водач, тъй като не е притежавал валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство. Това обстоятелство се установява както от показанията на св. Д. И. Ч., така и от представената по делото справка за нарушител/водач, представляваща извлечение от информационната система на МВР относно правоспособността на водачи на МПС и наложени им наказания за извършени от тях нарушения, приложени 3 принудителни административни мерки и съставени актове за установени административни нарушения. Видно от съдържанието на последната на името на жалбоподателя не е издадено валидно СУМПС, т.е. същият не е притежавал такова, поради което е неправоспособен водач, което не се и оспорва от санкционираното лице. Изложеното в съдържанието на атакуваното НП е достатъчно, за да обоснове ясно изпълнението на фактическия състав на нарушението по чл. 150 от ЗДвП, както правилно е било квалифицирано от АНО.

Съгласно чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, който управлява МПС без да е правоспособен водач се наказва с глоба от 100 до 300 лева. В случая АНО е наложил глоба в максимален размер, който съдът намира за съответен на нарушението. Този извод се налага, предвид отразените обективни данни в справката за нарушител, които по категоричен начин установяват, че жалбоподателят е наказван многократно по ЗДвП, включително и с влезли в сила НП за нарушения от същия вид, поради което се налага констатацията, че той е личност с висока степен на обществена опасност. По тези съображения, съдът приема, че налагането на глоба в размер на 300 лв е справедливо и съотносително на извършеното деяние, за да се постигнат целите на наказанието, предвидени в чл. 27 от ЗАНН.

Съобразявайки изложеното, съдът счита, че обжалваното НП в тази му част следва да бъде потвърдено.

По отношение на нарушението по ч.100, ал.1, т.2 от ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал.1 от ЗДвП водачът на МПС е длъжен да носи набор от документи, а именно съгласно т.2 свидетелство за регистрация на МПС, което управлява и на тегленото от него ремарке.

Нарушенията по чл. 100, ал.1 от ЗДвП формални, на просто извършване и с факта на тяхното установяване законът свързва настъпването на определени неблагоприятни за нарушителя правни последици.

От доказателствата по делото а именно съставения АУАН серия GA № 1025679 от 16.10.2023г. ползващ се с презумптивна доказателствена сила по смисъла на чл. 189, ал.2 от ЗДвП безспорно се установява, че при проверката жалбоподателят не е представил СРМПС което е управлявал. При несъгласие с горното, логично би било да бъде направено възражение още при съставяне на АУАН, като се посочат конкретни обстоятелства. Такива не са отбелязани.

Възражения в тази насока не са реализирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не се съдържат и в депозираната пред съда жалба, с която е оспореното процесното НП. Същевременно свидетелските показания на Д. Ч. безспорно установяват, че жалбоподателят не е носил СРМПС което е управлявал, поради което и законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност и наказан за вмененото му нарушение.

По отношение на санкционната норма съгласно чл.183, ал.1, т.1, пр.3-то от ЗДвП, на водач на МПС, който не носи СРМПС се налага 4 административно наказание глоба в размер на 10 лева. Административното наказание е правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв, който е и фиксиран и поради което НП в тази му част съдът намира че следва да потвърди като правилно.

По разноските:

При този изход на спора - потвърждаване на обжалваното НП, съдът намира за неоснователно своевременно направеното искане от пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото производство, представляващи адвокатско възнаграждение, поради което и същото следва да се остави без уважение.

От страна на АНО, който не е бил представляван от юрисконсулт, не се претендират разноски.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1158-002908 от 17.11.2023г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Перник, с което Т. Й. К., ЕГН ********** е санкциониран за извършени на 15.10.2023г., в 23:20 часа в гр. Перник, на ул. „Рашо Д.” две нарушения както следва:

1. на чл.150, ал.1 от Закона за движението по пътищата, за което на основание чл.177, ал.1, т.2 от същия закон му е наложено наказание глоба в размер на 300 лв;

2. на чл.100, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата, за което на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3-то от същия закон му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 5