Решение № 64 от 13.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. София, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Десислава Алексиева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20211100507635 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20251101 от 13.11.2020 г. на СРС, Първо ГО, 38.ми състав по гр.д.№ 18724 по описа за 2017 г. се:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. В. П. дължи на „Т.С.“ ЕАД, за периода м.07.2013г. - м. 04.2014г - 210,61лв ведно със законната лихва от 29.08.2016год. до изплащане. ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до предявения размер на главницата от 454,63лв.; Осъжда М. В. П. да заплати на ищеца 25 лева разноски;

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. В. П. дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 454,63лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01.07.201Зг. - 30.04.2014г., ведно със законната лихва от 29.08.2016год. до изплащане. ОСЪЖДА В. В. П., действащ със съгласието на М. Н. А.. – П.а, да заплати 67 лева разноски на ищеца;

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Н. А. – П.а дължи сумата от 454,63лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна 1 енергия за периода 01.07.201Зг. - 30.04.2014г., ведно със законната лихва от 29.08.2016год. до изплащане. ОСЪЖДА М. Н. А.. – П.а да заплати 67 лева разноски на ищеца.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответниците пред СРС- М. В. П., В. В. П. и М. Н. А..

Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца срещу въззивниците /ответници/ с правно основание чл.422, ал.1 ГПК са уважени.

Излагат се доводи за недопустимост на съдебното решение в частта за сумата в размер на 711,57 лв., тъй като тази сума била изрично призната с възражението по чл.414 ГПК. За сумата в размер на 600 лв. се твърди, че претенцията на ищеца е неоснователна, а първоинстанционното решениенеправилно. Сочат, че сумата в размер на 600 лв. била заплатена от ответниците още на 28.10.2016 г. Искът по чл.422 ГПК бил предявен на 27.03.2017 г. Неправилно СРС бил приел, че плащането е сторено само от М.

В. П.. По делото били представени платежни нареждания за сторени плащания от всички ответници. В този смисъл интересът на ищеца от предявяване на иска бил отпаднал. Предявеният иск за сумата в размер на 375 лв. или по 125 лв. за всеки от ответниците, бил необоснован и недоказан. За тази сума било направено възражение за липса на облигационно отношение.

За част от процесния период бил налице облигационен ползвател.

Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в частта, в която са уважени претенциите на ищеца /пред СРС/ срещу всеки един въззивник /ответник/ и да постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен.

Претендират разноски.

От въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД е постъпил отговор, в който се излага становище, че въззивната жалба е неоснователна. Претенциите му били доказани. Претендират се разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не взема становище по жалбата.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение всеки въззивник е бил уведомен на 17.11. 2020 2 г . Въззивна жалба е подадена на 01.12.2020 г.; следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

В частта, в която с първоинстанционното решение са отхвърлени претенциите на ищеца, решението като необжалвано е влязло в сила.

С определение № 20062386 от 09.03.2021 г. решението е изменено в частта за разноските като същите по реда на чл.38 от ЗАДв. са присъдени в полза на адв.Николай Илчев.

С определение № 20062355 от 09.03.2021 г. е оставена без уважение молбата, вх.№ 25177842 за присъждане на разноски в полза на ответниците за заповедното производство.

Горните определения не са били обжалвани.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

По въпроса дали обжалваното решение е постановено в допустим процес:

Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.09.2016 г. , издадено по ч.гр.д.№ 48733по описа за 2016 г. е съобщена на длъжника В. В. П. на 24.10.2016 г. ; на същата дата е съобщена и на М. П., както и на М. А..

Възраженията по чл.414, ал.1 ГПК са подадени на 03.11.2016 г. от М.

П., М. П.а и В. П..

Длъжницата Десислава П.а не е подала възражение по чл.414 ГПК и СРС е разпоредил издаване на изпълнителен лист срещу нея.

Видно от съдържанието на възраженията длъжниците са оспорили задълженията за които е била издадена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, както следва:

1- М. П. е оспорил главницата в размер на 345 лв. Същевременно е признато вземане от този длъжник в общ размер на 217,19 лв., от които 3 главница – 109,63 лв. за периода от 01.07.2013 г. до 30.04.2014 г. /при издадена заповед за изпълнение в размер на по 454,63 лв. за всеки един от длъжниците/ и 107,56 лв. лихва за забава за периода от 30.04.2013 г. до 23.08.2016 г./или в пълен размер относно това вземане/;

2- М. П.а е оспорила главница в размер на 325 лв.

Същевременно е признато вземане в размер на 237,19 лв., от които 129,63 лв. за главница и 107,56 лв. за лихва като периодите са идентични с тези по възражението на М. П.;

3- В. П. е оспорил главница в размер на 305 лв.

Същевременно е признато вземане в размер на 237,19 лв., от които 129,63 лв. за главница и 107,56 лв. за лихва като периодите са идентични с тези по възражението на М. П.;

СРС е разпоредил издаване на изпълнителен лист срещу всеки един от длъжниците относно лихвата за забава. Това разпореждане не е било обжалвано и е влязло в сила.

Указано е на заявителя, че следва в 1-месечен срок от получаване на разпореждането да ангажира доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията си срещу тримата ответници, подали възражение по чл.414 ГПК относно главницата.

Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на заявителя на 27.02.2017 г.

Исковата молба е предявена на 27. 03.2017 г., т.е. в срок. Видно от петитума на същата претендира се сума в размер на по 454,63 лв.главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.07.2013 г.- м.04.2014 г.

В частта в която вземанията са признати от длъжниците СРС е прекратил производството по делото с определение от 12.11.2020 г. за което липсват данни да е било обжалвано.

Ето защо Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно.

По дължимостта на предявените за установяване вземания:

4

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че страните са обвързани от облигационно отношение- ответниците били оттеглили възраженията си относно извършената доставка на енергия и нейната стойност. Възражението за „липса на облигационни отношения“ без посочване на период и при частично признание на задължението било логически и правно несъстоятелно.

Относно представените платежни документи СРС е приел, че три документа касаят плащане по дълга на М. П. в размер на 440 лв. при издадена заповед за изпълнение срещу него за задължения в общ размер на 650, 61 лв. Стореното плащане покривало разноските, лихвата и част от главницата като нямало доказателства за плащане на сума в размер на 210,61 лв. За тази сума претенцията на ищеца срещу този ответник е била уважена.

По отношение на останалите ответници не били представени доказателства за плащане и затова претенциите са били уважени в размер на по 454,63 лв.- главница, представляваща стойност на ТЕ за периода м.07.2013 г. до м.04.2014 г.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

С оглед уточнението на исковата молба, направено на 20.11.2017 г. предмет на установяване по делото са задълженията на всеки един от ответниците за главница в размер на по 454,63 лв., представляващи стойност на доставена и потребена топлинна енергия или общо 1363,89 лв.

Доколкото ответниците не са ангажирали доказателства относно наличието на ползувател за суми равни на по 125 лв. за всеки от тях, то това възражение е неоснователно. Видно от първото по делото /пред СРС/ публично съдебно заседание същите са признали, че са универсални правоприемници на В. Д. П., който е придобил чрез продажба процесния топлоснабден имот на 06.05.1992 г. Самите ответници са се противопоставили на събиране на доказателства в този смисъл.

Относно доводите за извършено плащане:

С отговора по исковата молба ответникът М. П. е представил платежно нареждане за заплащане на сумата в размер на 220 лв.-главница, което е с дата 28.10.2016 г./л.55 по делото пред СРС/, т.е. плащането е сторено преди подаване на възражението по чл.414 ГПК, но след издаване 5 на заповедта за изпълнение от 07.09.2016 г. Представени са и още две платежни нареждания, съответно от 13.02.2017 г. за сумата 110 лв.

/главница и лихви/, л.54 и от 16.11.2017 г. за сумата от 100 лв. /главница и лихви/, л.56, т.е. общо в размер на 430 лв. с посочен вносител М. П.а. С оглед отразеното плащането е сторено за погасяване на дълга на М. П..