Решение № 12677 от 25.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12677 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. А.АНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. А.АНДРОВА Гражданско дело № 20251110126598 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от И. Д. И., ЕГН **********, с която са предявени субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 86 ЗЗД против Я. Д. И., ЕГН ********** и С. П. И., ЕГН ********** за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумите, както следва:

Я. Д. И. – сумата от 1 500,00 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 01.06.2022 г. до 16.09.2024 г., начислена върху ½ от наемната цена в общ размер на 7 674,00 лева, изплатена в периода 01.05.2022г. – 30.09.2024г.;

С. П. И. – сумата от 1 000,00 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 01.06.2022 г. до 16.09.2024 г., начислена върху ½ от наемната цена в общ размер на 5 622,00 лева, изплатена в периода 01.05.2022г. – 31.12.2023г.;

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът Я. Д. И. са наследници по закон при равни квоти по 1/2 идеална част за всеки на поземлен имот с идентификатор **********, с площ по скица от 428 кв.м, находящ се в *************, ведно с построената в него сграда с идентификатор **********.1, на три етажа, със застроена площ от 176 кв.м.

Сочи, че посоченият недвижим имот е придобит от майка им И. Е. В.а, починала на 16.04.2021 г. Дворното място било нейна лична собственост, придобита по наследство, а сградата върху нея била построена по време на брака й с баща им в режим на съпружеска имуществена общност. На 21.08.2021 г. починал и баща им Д. И. В.. Ищецът твърди, че за притежаваната от него идеална част от имота е съставен констативен нотариален акт за собственост върху недвижими имоти по писмени доказателства на осн. чл. 587, ал. 1 от ГПК № 83, том VI, рег. № 12968, дело № 967/2021 г. на нотариус СтИ. Т., с рег. № 065 към НК.

Сочи, че с Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имоти № 27, том 7, рег.№ 14455, дело 1093/2021 г. на нотариус СтИ. Т., с рег.№ 065 на НК, вписан под № 122, том 248, дело № 73704/10.12.2021 г. на СВ-София, дарил своята 1/2 идеална част на съпругата си К. Й. И., като си запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху нея.

Излага, че имотът представлява търговска сграда на три етажа, на първия бил 1 разположен магазин за хранителни стоки, за който, още приживе, наследодателите им сключили договор за наем с търговско дружество **********. Твърди, че договорът за наем е сключен на 29.12.2020 г. от Я. Д. И. и С. П. И., в качеството им на наемодатели, упълномощени от родителите на ищеца и ответника И., с пълномощно рег. № 8503/04.09.2020 г. на нотариус А. С.. Уговорената в договора наемна цена за магазина била в размер на 1 200,00 лева месечно. Въз основа на наемния договор от 29.12.2020 г., ответниците получавали всички наемни суми от отдадения под наем магазин в общ размер на 1 200 лева месечно (по 600 лв. всеки ответник), като твърди, че за периода 01.05.2022г. до 31.12.2023г. всеки от тях получил по 11 244,00 лева. Твърди, че на 03.12.2021г. в кантората на нот. С. М., рег. № 785 към НК била връчена нотариална покана на Я. И., в присъствието на съпругата му С. И., за осигуряване възможността на ищеца да ползва имотите, респ. заплащане на съответната му част от получените наемни суми. Сочи, че на 20.12.2023г. бил сключен нов договор само между ответника И. в качеството му на наемодател и същото търговско дружество, при уговорена наемна цена от 1 200,00 лева месечно и срок от 5 години. Сочи, че за периода от 01.01.2024г. до 30.09.2024г. ответникът И. получил 4 104,00 лева или по 546,00 лева месечно.

Излага, че между страните били водени различни искови производства по отношение на същите имоти, като в хода на гр.д. № 33858/2022г. по описа на СРС, 118 с-в, за заплащане на основание чл. 30, ал. 3 ЗС на припадащите му се части от получаваните наемни вноски периода от 01.09.2020 до 01.06.2022 г., ответникът заплатил на ищеца сумата от 2 548,00 лева.

Сочи, че освен сумите за наемни вноски, с които ответниците се обогатили неоснователно, представляващи предмет на гр.д. № 33858/2022г. по описа на СРС, 118 с-в, и гр.д. № 55195/2024г. по описа на СРС, 175 с-в, на ищеца се дължала и законна лихва за забава върху всяка неплатена вноска от получените месечни наеми. С оглед на това претендира заплащане на сумата от 1 500,00 лева от Я. И., представляваща законна лихва за забава за периода от 01.06.2022г. до 16.09.2024г., начислена върху ½ от наемната цена в общ размер на 7 674,00 лева, изплатена в периода 01.05.2022г. – 30.09.2024г. и на сумата от 1 000,00 лева от С. П. И., представляваща законна лихва за забава за периода от 01.06.2022г. до 16.09.2024г., начислена върху ½ от наемната цена в общ размер на 5 622,00 лева, изплатена в периода 01.05.2022г. – 31.12.2023г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба, с който ответниците оспорват основателността на предявените искове. Сочат, че наследодателите на ищеца и единия ответник - И. Е. В.а и Д. И. В., притежавали множество недвижими имоти, сред които и процесиите два (земя и сграда), като поземленият имот бил индивидуална собственост на майката, а сградата обща собственост, строена по време на брака. Твърдят, че през 2020 г. предоставили на ответниците правото да управляват и стопанисват двата имота, в това число да ги отдават под наем и получават доходите, с нотариално заверено пълномощно рег.№ 8503/04.09.2020 г. на нотариус А. С.. Въз основа на това пълномощно бил сключен договор за наем с наемател ********** и наемодатели Я. Д. И. и С. П. И., за срок от 3 години при наемна цена от 1 200 лв. месечно. След смъртта на И. В.а собствеността по отношение на сградата се формирала при квоти 4/6 ид. ч. за Д. В. и по 1/6 ид.ч. за Я. И. и И. И.. На 20.08.2021 г. между Д. В. и Я. И. бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на 4/6 ид.ч. от сградата и на 1/3 ид.ч. от поземления имот, като на 21.08.2021г. Д. В. починал. Твърдят, че на 09.12.2021 г. Я. И. предявил искова молба пред СГС по чл.19, ал. 3 ЗЗД срещу И. И., по която било образувано гр.д. № 14794/2021 г. по описа на СГС. Сочат, че на 10.12.2021 г., ищецът отчуждил безвъзмездно 1/2 ид.ч. от двата имота с дарение на съпругата си К. И., запазвайки си пожизнено право на ползване, която сделка увреждала купувача по предварителния договор, поради което Я. И. предявил иск по чл. 135 ЗЗД по гр.д. № 5784/2022г. по описа на СГС, 1-6 състав. Същевременно ищецът и съпругата му, заедно и поотделно завели множество съдебни дела за имота с имуществени претенции.

Оспорват претенциите на ищеца, като твърдят, че на 03.12.2021 г. ищецът отправил 2 до ответника покана за заплащане на 18 750,00 лева, представляващи ½ от наемите за периода от 16.04.2021 г. до 01.12.2021 г. Сочат, че на 06.12.2021 г. ищецът отправил покана до **********, с която изразил волята си занапред да му се заплаща половината от дължимия наем. Твърдят, че на 21.06.2024 г. ищецът отправил поредна покана до дружеството за заплащане на наемна цена, както и било поискано търговецът да предаде ключовете от обекта, както и било поискано разваляне на наемния договор. По отношение на претенцията спрямо ответницата С. И., сочат, че не била настъпила забава, доколкото ищецът не бил отправил покана за изпълнение. Твърдят, че ищецът разбрал, че ответницата била страна по наемния договор едва в хода на производството по гр.д. № 33858/2022г., тоест след датата, в която ищецът твърди да е отправил поканата до ответника. Оспорват, че не бил предоставян достъп до имота на ищеца, като излагат твърдения, че винаги същият е искал само наемните вноски.

В срока за отговор на исковата молба е постъпила и насрещна искова молба, депозиран от Я. Д. И., ЕГН ********** срещу И. Д. И., ЕГН **********, в която е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 3 ГПК за обезщетяване на причинени вреди в размер на 2 250,00 лева, вследствие на отхвърлен иск по допуснато обезпечение, извън хипотезите на специалната отговорност и срока по чл. 403 ГПК, което се основава на установена злоупотреба с права. Ищецът по насрещния иск твърди, че по искова молба на И.

И. било образувано гр.д. № 33858/2022г. по описа на СРС, 118 състав, в което била предявена претенция за заплащане на припадащите му се части от наем на магазин от **********. Искът бил предявен на 23.06.2022г., като преди това ответникът по насрещният иск подал молба по чл. 390 ГПК, въз основа на която било образувано ч.гр.д. № 31002/2022г. по описа на СРС, 176 състав, и било допуснато обезпечение на бъдещ иск в размер на 13 500,00 лева, чрез налагане на запор върху вземането по наемната цена. Твърди, че била издадена обезпечителна заповед на 17.06.2022г. Сочи, че въз основа на заповедта било образувано изпълнително дело обезпечение № 966/2022г. по описа на ЧСИ Р.М. по което в периода 09.08.2022 г. до 10.05.2023 г. постъпили суми в общ размер на 10 952,00 лева.

Твърди, че на 24.06.2022 г. платил на И. И. сумата от 2 548,00 лева. Сочи, че от 12.10.2023 г. ответникът по насрещния иск разполагал с наемния договор, респ. знаел действителната наемна цена, с оглед на което бил наясно, че няма вземане в размер на 13 500 лева.

Излага твърдения, че с решение от 08.08.2024 г., постановено по гр.д. № 33858/2022г. по описа на СРС, 118 състав, влязло в сила на 03.09.2024 г., съдът приел, че дължимата част на И. И. от наемната цена била 2 457,00 лева, а искът бил отхвърлен поради плащане.

Твърди, че след влизане в сила на решението ответникът по насрещния иск не поискал от съдебния изпълнител да освободи сумата от 10 952,00 лева, върху която бил наложен запор, а на 06.01.2025г. поискал от съда да му възстанови внесената гаранция. Сочи, че И. И. е действал недобросъвестно, като по изп. дело в периода 13.10.2023 г. – 13.04.2025 г. била задържана сумата от 10 952,00 лева, както и поддържал неправомерна претенция в производството, във връзка с което било допуснато обезпечението.

С оглед на това моли съда да осъди ответника по насрещния иск да му заплати обезщетение в размер на 2 250,00 лева, представляващо законната лихва върху задържаната сума от 10 952,00 лева за периода 13.10.2023 г. 13.04.2025 г., ведно със законна лихва от 04.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещната искова молба, с която предявеният насрещен иск се оспорва като неоснователен. Счита, че не са налице законоуредените предпоставки за основателност на иска по чл. 45 ЗЗД, доколкото ответникът по насрещния иск не е злоупотребил с права, а е упражнил свое процесуално право 5 добросъвестно, като е подал искане за допускане на обезпечение до съда. Сочи, че действията му са правомерни, доколкото същият бил признат за съсобственик на ½ ид.ч. на процесния имот, съответни със запазено право на ползване върху нея след прехвърляне на правото на собственост в полза на неговата съпруга. Твърди, че е била налице обезпечителна нужда и след плащането на 2 548,00 лева, направено в хода на гр.д. № 33858/2022 г. по описа на СРС, 118 с-в, доколкото в хода на процеса се е домогвал да докаже 3 размера на предявената от него претенция. Твърди, че не било налице противоправно поведение от негова страна. Сочи, че ищецът по насрещния иск не е претърпял вреди в резултат на обезпечението. Твърди, че независимо от наложения запор върху вземането и внасянето на посочените наемни вноски по сметка на ЧСИ Р.М. по изп. дело № 966/2022 г. ищецът по насрещния иск и съпругата му са получили изцяло наемните суми от наемателя.

Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

С протоколно определение от 01.06.2026 г. съдът на осн. чл. 214 ГПК е допуснал изменение в размера на предявените искове чрез тяхното увеличение, като същите се считат предявени, както следва: срещу Я. Д. И. – за сумата от 2 563,20 лева, равняваща се на 1 310,74 евро, вместо първоначално заявената сума от 1 500 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 01.06.2022 г. до 29.08.2025 г., начислена върху ½ от наемната цена в общ размер на 546,00 лева месечно, изплатена в периода 01.06.2022 г. – 30.09.2024 г. срещу С. П. И. – за сумата от 1 543,51 лева, равняваща се на 789,18 евро, представляваща законна лихва за забава за периода от 01.06.2022 г. до 29.08.2025 г., начислена върху получените и непредадените на ищеца месечни наемни суми в размер на 546 лв., за периода 01.06.2022 г. – 19.12.2023 г.