Решение № 1130 от 07.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1130 гр. София, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20221100102970 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по искова молба от Ю.Б. АД, с която са предявени срещу А. Д. А., искове както следва: с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 37238,13 лв., представляваща неплатена част от заетата сума по договор за банков кредит от 07.08.2020 г.; с правно основание чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 1709,26 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 07.04.2021 г. – 01.11.2021 г., с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2884,84 лв., представляваща лихва за забава за периода 07.04.2021 г. – 10.03.2022 г., с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 72 лв., представляваща заемни такси.

Претендира законната лихва и разноски.

Ищецът твърди, че по силата на Договор за банков кредит от 07.08.2020 г. е предоставил на ответника сумата от 40000 лв., като средствата са усвоени изцяло, а ответникът се е задължил да върне заетата сума с възнаградителна лихва в размер и за срок – съгласно уговорките в договора. Твърди, че от 07.04.2021 г. са спрели плащанията по договора и с покана, връчена на 1

01.11.2021 г. задълженията по договора са обявени за предсрочно изискуеми.

Претендира непогасената част от главницата в размер на 37238,13 лв., както и възнаградителни и мораторни лихви и заемни такси.

Ответникът оспорва иска, позовава се на неистинност на договора за потребителски кредит и придружаващите го документи, като твърди, че не е подписвал договор с банката, не е упълномощавал друго лице с такива права, не е откривал сам или чрез пълномощник банкова сметка при ищеца и не е усвоил сумата по банковия кредит. Твърди, че в деня на подписване на договора е ползвал платен отпуск и се е намирал извън София. Твърди, че в периода 06.08.2020 г. – 06.10.2020 г. неправомерно са използвани личните му данни и са усвоени кредити от няколко кредитни институции на обща стойност 188800 лв., за което е подал сигнали в Комисията за защита на личните данни и в полицията и по който повод е образувано и висящо досъдебно производство - ДП №513, ЗМИП 5079/2021 по описа на СДВР, във вр. с чл. 209 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Представен е по делото Договор за банков кредит от 07.08.2020 г., сключен между у „Ю.Б. ” АД и А. Д. А., с който банката се задължава да предостави на кредитополучателя я кредит в размер на 40 000 лв., а кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на договора.

Документът, заедно със съпътстващите го документи, е оспорен от ответника относно неговата автентичност и на основание чл.193 ГПК съдът е открил производство по проверка на истинността на документите, представляващи Договор за потребителския кредит № FL1109619 и Искане за отпускане на банков кредит.

Установява се от приетата съдебно-графическа експертиза, че при изследваните от вещото лице документи, представляващи Договор за потребителски кредит от 07.08.2020 г., Методология за определяне на референтен лихвен процент - Приложение 1 към договор и Погасителен план, съдържащи подпис за А. Д. А., се установяват различия в общите графически 2 признаци (транскрипция, размер, степен на разтегливост) и в по-характерните частни признаци като (графична форма при изписване на елементите на подписите, направление на движенията при изписване на началните елементи, количество на движения при изписване на елементите и др.).

Вещото лице приема, че установените различия са съществени, индивидуални и по обем достатъчни за извода, че изследваните подписи за „Кредитополучател“ в процесните документи и образците от подписа на А. Д.

А. не са положени от едно и също лице. Въз основа на изложеното дава заключение, че подписите за „Кредитополучател“ в Договор за потребителски кредит от 07.08.2020 г.., между „Ю.Б.“ АД и А. Д. А. и в приложените към него Методология за определяне на референтен лихвен процент и Погасителен план не са положени от ответника А. Д. А.. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че в изследваните обекти няма признаци, свидетелстващи за имитация – стремеж за възпроизвеждане на общия признак като структура, буквени, безбуквени елементи. В оспорените документи подписите са произволно положени подписи, без директно наблюдение и старание за възпроизвеждане на конкретен подпис. Вещото лице изключва възможността подписите да са положени от ответника, но със старание за различен почерк, например с нетипична ръка, като посочва, че не са налични обичайните признаци за това - затруднения, скованост, треперене, без изписване на елементите с необходимата динамика, каквато динамика се наблюдава в изследваните подписи. Съдът кредитира приетата експертиза като обоснована, подробно и убедително аргументирана.

С оглед изложеното съдът приема, че се доказва по делото неавтентичността на документите, представляващи Договор за потребителски кредит от 07.08.2020 г.., между „Ю.Б.“ АД и А. Д. А. и приложените към него Методология за определяне на референтен лихвен процент и Погасителен план – относно изявлението на ответника. Ето защо по силата на така представените документи не се установява валидно да е възникнало правоотношение между ищеца и ответника по договор за банков кредит.

Поради това не се доказва в тежест на ответника да са възникнали договорни задължения, съответно – в полза на ищеца да се възникнали претендирани на договорно основание вземания. Предявените искове за главницата и за акцесорните вземания – възнаградителна и мораторна лихва и такси, са неоснователни и следва да се отхвърлят.

3

По разноските:

С оглед искането по чл.78, ал.3 ГПК и изхода на делото на ответника следва да се присъдят направените разноски за експертиза – за сумата от 300 лв.

По изложените съображения Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю.Б. АД, ЕИК:*******, срещу А. Д. А., ЕГН: **********, искове както следва: с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 37238,13 лв., представляваща неплатена част от заетата сума по договор за банков кредит от 07.08.2020 г.; с правно основание чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 1709,26 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 07.04.2021 г. – 01.11.2021 г., с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2884,84 лв., представляваща лихва за забава за периода 07.04.2021 г. – 10.03.2022 г. и с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 72 лв., представляваща заемни такси.

ОСЪЖДА Ю.Б. АД, ЕИК:*******, да заплати на А. Д. А., ЕГН:

**********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 300 лв., представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4