Определение № 3532 от 11.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3532 гр. София, 11.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20258002901840 по описа за 2025 година,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на А. Д. А. ЕГН: ********** срещу решение №146 от 17.06.2025 г. на Великотърновски апелативен съд по в.гр.д. №43/25 г. , В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение Решение № 484 от 19.11.2024 г., постановено по гр. д. № 80/2024 г. на Окръжен съд- Русе в частта, с която е б и л отхвърлен предявеният срещу ЗАД“ ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД- гр.

София, ЕИК 121265177 иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 4900 лв. до размер на сумата от 30 000 лв.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в насока, че въззивният съд не е анализирал в съвкупност всички обстоятелства, релевантни за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се, че приетият за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 14000 лв. е занижен.

Оспорва се изводът на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Неправилно е прието, наличие на съпричиняване, изразяващо се в нарушение на правилото водачът на ИЕПС-ищец да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. Сочи се, че определеният процент – 65 % съпричиняване е завишен и необоснован.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в 1 противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

За да постанови въззивното решение, въззивният съд е изложил следните съображения:

От приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 01.09.2023 г., показанията на разпитания свидетел-делинквент , както и от заключението на съдебно- автотехническата експертиза, се установява, че на 31.08.2023 г., около 21,30 часа, през тъмната част на денонощието в гр. Русе, по ул. „Казанлък“ се движел л.а. Мерцедес, управляван от делинквента в посока към бул. Христо Ботев. В района на разклона за магазините Кауфланд и Практикер, гледано по посока на автомобила, модачът на автомобила възприел дупка в пътната настилка, като решил да я заобиколи. В този район, след разклона, в дясната част на платното за движение е имало паркиран камион ТИР. Като навлязъл в лентата, предназначена за насрещно движение, последвал удар между странична лява част на автомобила със странична лява част на насрещно движещото се ИЕПС, управлявано от пострадалия ищец А.

Д. А.. В момента на съприкосновението, скоростта на автомобила и на ИЕПС е била около 16 км/ч, а началната скорост в момента, в който са се възприели – около 25 км/ч. В района на местопроизшествието няма изградена или обособена велоалея. Широчината на улицата е 7 м, като се състои от две пътни ленти, по една за всяка посока. В момента на огледа на мястото е имало работещи улични лампи, както и работещи лампи на паркинга на магазин Кауфланд, като улицата в посоката от където се е движил ИЕПС е отделена от паркингите с жив плет с височина около 1,20 – 1,50 м. Според показанията на делинквена, разпитан като свидетел, в момента, когато е предприел заобикаляне на дупката, не видял срещу него да идва друго МПС, поради което започнал да се изнася в лявата лента. При изнасянето забелязал, че идва някакъв вид превозно средство, може би на около 20 м, и веднага започнал да се прибира в дясната лента. Мъжът с тротинетката се опитал да избегне удара, поднесла му задната гума, което според вещото лице може да настъпил вследствие от прекомерна употреба на задна спирачка. Тротинетката се ударила в лявата страна на автомобила, в шофьорската врата. По време на удара, предната част на автомобила частично вече се е намирала в дясната лента. Веднага след удара спрял, видял човека, който лежал от лявата страна на автомобила, помогнал му да се премести, преместили и тротинетката, както и автомобила и откарал пострадалия до болницата. Участъкът е прав, без маркировка, няма велоалеи. Пред лентата, в която се движел л.а. , имало спрял камион ТИР. Превозното средство, управлявано от пострадалия, което се приближавало към свидетеля, имало някаква светлина, вероятно фар, но не 2 светела достатъчно силно като мотор или кола, водачът нямал светлоотразителни елементи. Според свидетеля превозното средство се движело в средата на неговата лента, след удара намерил водача на пътното платно, по-скоро по средата на неговата лента. След като оказали първа помощ на пострадалия, се върнали на местопроизшествието с полицаи и съставили констативния протокол. По асфалта имало една две драскотини и те видели къде тротинетката се е опряла в земята. При извършения оглед на ИЕПС се установява работещ преден фар. Според свидетелските показания, установените следи и задирания по пътната настилка и от уврежданията на превозните средства, вещото лице е направило извод, че съприкосновението е настъпило на около 1,95 м вляво от дясната граница на платното за движение, гледано към кв. Дружба. Ударът е настъпил изцяло в частта от платното за движение, полагащо се на ИЕПС. Възприемането на тротинетката от водача на автомобила на около 20 м съответства на дължината на осветената зона от къси светлини. Вещото лице е изготвило експертизата с вариант на намалена видимост, ограничена от осветената зона на къси светлини, в който случай произшествието не е било предотвратимо чрез спиране. При вариант на неограничена видимост, поради работещите лампи, всеки от водачите е могъл да спре управляваното от него средство преди мястото на удара. Вещото лице е изчислило, като е съобразило спрелия ТИР в дясната лента, широчината на автомобила и на тротинетката, че е съществувала възможност за безпрепятствено разминаване между превозните средства при спазване на разстояние от 0,66 м между тях. Според вещото лице, ако водачът на ИЕПС се е движел с включени по-ясни светлини отпред и е бил облечен със светлоотразителна жилетка, възможността да бъде забелязан от другите участници в движението би била по-голяма. В съдебно заседание вещото лице пояснило, че няма мерна единица за яснота на фарове, но според вещото лице видимостта и силата на светлината са били достатъчно големи, за да се възприемат обектите. По случая е образувано досъдебно производство, към момента неприключено, без привлечен обвиняем.

От приложените по делото медицински документи и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-медицинска експертиза, според въззивния съд, се установява, че ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване на лявата ключица, разкъсно-контузна рана на левия лакът с оток, охлузвания в областта на левия лакът, лявото коляно, лявата хълбочна област и дясна седалищна област. Направена имобилизация на счупването на ключицата и шев на раната. Според вещото лице изразени болки е имало след травмата, по време на манипулациите, при раздвижването, като техният интензитет е намалявал в рамките на възстановителния период.

Възстановителният период при такива счупвания на ключицата е около два – три месеца. Според вещото лице тези травматични увреждания са в пряка причинно – следствена връзка с описаното произшествие. При извършения преглед от вещото лице на 23.10.2024 г. ищецът е съобщил, че има болки в областта на лява раменна става, при изправено положение изкривява тялото си наляво, има изтръпване на трети и четвърти пръсти на лявата ръка, които не може да разгъне напълно, съобщава, че няма добро зарастване на счупването.

3

Вещото лице е установило, че в областта на счупването при опипване има натрупване на костно вещество и лек оток. Вижда се контрактура на трапецовидния мускул вляво, има стара деформация на пети пръст на лявата ръка, която е от стара травма. В медицинската документация няма данни за неправилно зарастване на счупването на лява ключица, както и за увреждане на периферните нерви. Оплакванията от изтръпване на пръстите според вещото лице не са в причинна връзка с произшествието. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че имобилизацията при такива увреждания е максимум за 4 седмици, а по данни на съпругата те са поставяли превръзки около 6 месеца. Това е предпоставка за трудно раздвижване на ръката впоследствие. Неправилно поставената имобилизация се отразява на възстановителния период, имобилизацията и превръзките трябва да се извършват от лекар или от компетентно медицинско лице, в случая те не са извършени според медицинските стандарти. Според експерта хватателната функция е възстановена, но ограничените движения в раменната става, от които се оплакал ищецът, могат да се дължат на неправилно проведеното лечение. Това, че той не е ходил при лекар да му сменя превръзките от една страна е удължило възстановителния период, а от друга страна е довело до ограниченията в движенията на раменната става. Тези ограничения не са само субективни усещания, констатирани са и от експерта, и се изразяват в отвеждането на лявата ръка нагоре някъде около 10 – 15 %. В констативния протокол е отразено, че към момента на изпробването е имало наличие на алкохол в кръвта на ищеца 0,78 промила. Това количество е в границите под средните стойности за лека степен на алкохолно опиване, при която са налице отслабване на концентрацията на вниманието, съобразителността, забавени реакции, умерено изразени координационни нарушения и др. За изясняване на фактическата обстановка е разпитана св. Б.Петкова, с която ищецът живее. Тя си спомня за инцидента, била бременна, ищецът излязъл за цигари и през нощта свидетелката се събудила, видяла го в банята в кръв, опитвал да се съблече. Бил вече превързан. Обяснил, че някакво момче с Мерцедес не го е видяло и го блъснало. Лекарят, който го превързал, му обяснил, че лявата ръка трябва да е в покой и да се обездвижи. Имало шевове по левия му лакът, имало охлузвания, но те вече били почистени. Няколко месеца след катастрофата ходили на преглед при лекар и той казал, че ключицата е правилно застанала и в случай, че е в пълен покой, всичко ще зарасне напълно. През цялото време обаче ключицата стърчала, според свидетелката тя не била застанала правилно. След инцидента доста време след това пострадалият бил много изнервен, нищо не можел да прави – охкал, пъшкал, според свидетелката изпитвал денонощни болки. Не можел да се изкъпе сам, свидетелката му помагала, обличал се само от едната страна. Двамата се занимават с цветя, отглеждат ги в оранжерии, той не можел да помага на свидетелката, не можел да се занимава с бебето, което се родило през м. ноември 2023 г. Половин година след инцидента А. се нуждаел от помощ за къпане, за обличане, в момента е по-добре, но продължава да има болки, ключицата все още е релефна, едното рамо е по-високо от другото, не можел да държи бебето им повече от 2 – 3 минути на ръце. Според свидетелката психически той вече не 4 бил същият човек, изнервял се, че не може да работи и да помага. В момента на даване на показанията не ебил възстановен, стойката му е изкривена, има болки в кръста, изпитва болки и в ръката. Двата пръста на ръката са или прибрани или сгънати и той често изтърва предмети. Според свидетелката са засегнати сухожилията. Бил привързан с бинт и памук, който двамата свалили и сложили нов, по спомени на свидетелката с този бинт Антонов ходил около 4,5 до 6 месеца. Нямал осигуровки и не е ползвал болнични. Не е ходил на рехабилитация, гледали да е обездвижена ръката. Не е търсил помощ за психиката си.