Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 14 от 11.01.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 538/2022
Вид
Определение № 14
Подписан
11.01.2023
В сила
11.01.2023
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Мария Петрова Петрова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248,ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14 гр. Пловдив, 11.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело № 20225001000538 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба вх.№9794/13.12.2022г. от „З. Е.“АД, чрез пълномощника юрисконсулт С. К., за допълване на постановеното по настоящото дело въззивно Решение №484 от 15.11.2022г. относно разноските за първоинстанционното производство чрез потвърждаване на решението на окръжния съд в частта му, с която С. Т. Н. е осъдена да заплати на „З. Е.“АД такива от 470,63лв., и относно разноските за въззивното производство чрез присъждане на такива в полза на „З. Е.“АД за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от ищцовите претенции.

Ответникът по молбата С. Т. Н. е депозирала чрез пълномощника адв.С.

Ч. писмено становище за нейната неоснователност.

Молбата е подадена в срока по чл.248,ал.1 от ГПК за обжалване на въззивното решение от легитимирано лице – жалбоподателя-ответник, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

С Решение №39 от 24.06.2022г., постановено по т.дело №72/2021г. по 1 описа на Окръжен съд-Смолян, З. д. Е.“АД – гр.София е осъдено да заплати на С. Т. Н. обезщетение за неимуществените вреди, причинени й от смъртта на нейната сестра Н. Т. Ж., настъпила в пряка причинно-следствена връзка с телесните увреждания, причинени й при ПТП на 13.08.2017г., в размер на 50000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 23.08.2018г. – датата на предявяване на застрахователната претенция, до окончателното му изплащане, и сумата от 221,88лв., представляваща съдебни разноски по делото, съобразно уважената част от иска, който за разликата над 50000лв. до пълния предявен размер от 80000лв. като част от дължимите 120000лв. е отхвърлен, и З. д. Е.“АД – гр.София е осъдено да заплати по сметка на Смолянски окръжен съд дължимата държавна такса в размер на 2000лв., а на адв.С. С. Ч. дължимото адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство за защита на ищцата в размер на 2436лв. с ДДС, като С. Т. Н. е осъдена да заплати на З. д. Е.“АД – гр.София съдебни разноски в размер на 470,63лв., съобразно отхвърления размер на предявения частичен иск.

Така постановеното решение е обжалвано само от ответника „З. Е.“АД в осъдителната му част относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 50000лв. със законна лихва. В тази обжалвана осъдителна част и присъдените съобразно нея разноски в полза на Н., адвокатско възнаграждение в полза на адв.Ч. и държавна такса в полза на ОС-Смолян първоинстанционното решение е потвърдено с постановеното по настоящото дело въззивно Решение №484 от 15.11.2022г.

Тъй като отхвърлената с първоинстанционното решение част от иска за разликата над присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 50000лв. до претендираното от 80000лв. като част от дължимо такова от 120000лв. не е била предмет на въззивното производство, въззивният съд не дължи произнасяне и по отношение на присъдените на ответника „З. Е.“АД разноски от 470,63лв., съобразно тази отхвърлителна част на първоинстанционното решение, в която като необжалвано то е влязло в сила, включително по отношение на тези разноски. Жалбоподателят „З. Е.“АД няма право на разноски за въззивното производство, с оглед цялостната неоснователност на подадената от него въззивна жалба и уважаване спрямо него на иска на С. Н. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 50000лв. със 2 законна лихва в пълния му размер, до който той е бил предмет на въззивно разглеждане.

Обсъденото обосновава извода за неоснователност на молбата по чл.248 от ГПК и оставянето й без уважение.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№9794/13.12.2022г. от „З. Е.“АД, чрез пълномощника юрисконсулт С. К., за допълване на въззивното Решение №484 от 15.11.2022г. по в.т.дело №538/2022г. по описа на Апелативен съдПловдив относно разноските за първоинстанционното производство чрез потвърждаване на Решение №39 от 24.06.2022г. по т.дело №72/2021г. по описа на Окръжен съд-Смолян в частта му, с която С. Т. Н. е осъдена да заплати на „З. Е.“АД такива от 470,63лв., и относно разноските за въззивното производство чрез присъждане на такива в полза на „З. Е.“АД за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от ищцовите претенции.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3