Решение № 6295 от 21.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6295 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241100503574 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на Е.

Т. чрез адвокат Р. срещу Решение от 15.01.2024г., постановено по гр. д. № 46525/2022г. по описа на Софийски районен съд, 47 с-в, с което е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу „Агенция за събиране на вземания“ЕАД иск по чл. 439 ГПК за недължимост на суми, за които има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

43104/2013г. на СРС и е образувано изп.дело 2673/2013г. на ЧСИ Мариян Петков..

Прави оплакване за неправилни изводи на СРС за отхвърляне на иска, поради неправилен извод на СРС, че с действия предприети след перемпция е възможно да се прекъсва погасителна давност.

Давност продължавала да тече и по време на висящ спор по чл. 439 ГПК. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска.

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира, че решението на СРС е валидно и в обжалваната осъдителна част е допустимо.

По отношение неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и правилното прилагане на императивни материални норми. След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства 1 въззивния съд намира предявения иск за неоснователен по следните фактически и правни съображения:

Изпълнителното дело 2673/2013г. при ЧСИ М. Петков е образувано по изпълнителен лист издаден по заповед за незабавно изпълнение от 17.10.2013г. по ч.гр.д. 43104/2013г. на СРС по чл. 417, т. 10 (предишна т. 9) ГПК. На 28.10.2023г. е изпратена ПДИ в която е отбелязано, че се изпраща подлежащият на изпълнение акт.

Връчена е по пощата на 29.10.2013г. на Е. Т. –известие за доставяне на л. 82-гръб от делото на СРС. Няма твърдения за подадено възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК в двуседмичния срок по тогава действащата редакция на закона.

Следователно заповедта за изпълнение е влязла в сила на 12.11.2013г.

Според настоящият състав на СГС и съгласно трайната практика на ВКС с влизането в сила на заповедта се прекъсва и давността за вземането.

СГС не приема становището на СРС, че новата давност е същата каквато е била и старата, продиктувано от виждането му, че влязлата в сила заповед не формира сила на присъдено нещо.

Според въззивния състав влязлата в сила заповед за изпълнение формира СПН и новата давност е тази по чл. 117 ЗЗД, ал. 2 винаги пет години.

Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на влязло в сила решение и давността е пет години за всички вземания включително лихвите съгласно чл. 117, ал.

2 ЗЗД, поради което позоваването на кратка тригодишна давност е несъстоятелно.

Характерно за влезлите в сила решения е тяхното установително действие в отношенията между страните - след влизане в сила на решението страните не могат да продължават спора. Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в сила - такива факти са преклудирани. Изключение представляват институтите на отмяна на влязло в сила решение и случаите ако след устни състезания са настъпили нови факти, даващи право на нов иск за спорното право.

Аналогично е положението при влезлите в сила заповеди за изпълнение.

Съгласно практиката на ВКС длъжника по заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни до изтичане на срока за възражения. Следователно влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо действие.

Осъдителните решения имат изпълнителна сила, каквато имат и заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК след влизането им в сила. Както при съдебните решения, така и по отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания 2

- по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК.

Редът по чл. 439 е приложим при нововъзникнали обстоятелства, които както при съдебните решения могат да се релевират чрез иск щом са настъпили след приключване на устни състезания и съответно не се преклудират.

Основанията по чл. 424 ГПК са аналогични на основанията за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал. 1, т. 1 с особеност, че се релевират по исков ред.

Видно от гореизложеното чрез разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.

Изрично в Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК; Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2020 г., IV г. о., ГК, Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV Г. О. е посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и срока на давността е вече по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като нова давност тече от влизане в сила на заповедта. В случая би могла да изтече най – рано на 12.11.2018г.

Изпълнителното дело обаче е образувано преди обявяването на ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015г. и на основание ППВС 3/1980 г. до тази дата давността е спряна и не тече, тъй като и не е налице настъпила перемпция между образуване на изп. Дело на 28.10.2013г. и обявяването на посоченото тълкувателно решение. От обявяване на тълкувателно решение тече нова давност. В този смисъл е постановеното ТР 3/2020г. на ОСГТК на ВКС.

При това положение давност би могла да изтече най-рано на 26.06.2020г.

Релевантни следователно са действия на взискателя прекъсващи давност само след 26.06.2015г.

На 17.05.2017г. взискателя е поискал запор върху банковите сметки на длъжника, което действие прекъсва давността, независимо дали ЧСи е изпратил запорни съобщения или не и това е така защото давността се свързва с бездействие на взискателя, а не на ЧСИ. Взискателя не е бездействал. Съгласно разясненията по ТР 2/2023г. на ОСГТК на ВКС За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора, като няма значение и факта, че до тази молба от наложения при образуване на делото запор върху ТВ в „Кауфленд България“ няма други действия или искания за такива и е настъпила перемпция на 28.10.2015г. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства.

3

Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие.

Следователно давността е прекъсната отново на 17.05.2017г. и би изтекла на 17.05.2022г.

С молба от 26.10.2018г. взискателя е поискал справки за трудови договори и евентуални запори.

На 25.03.2019г. е изпратено запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“, връчено на банката на 28.03.2019г.

С тези действия отново е прекъсната давността. Дали са платени таксите за тези действия в конкретния случай е без значение, защото няма данни да са давани указания до взискателя, които той да не е изпълнил.

Нова давност би изтекла на 28.03.2024г. исковата молба е от 29.08.2022г. и към нейното предявяване давността не е изтекла.

С нейното депозиране давността е спряна и не тече. Трайно установилата се практика на ВКС е в смисъл, че ако давността не е изтекла към момента на предявяване на иска по чл. 439 ГПК, то той е неоснователен и че след предявяване на иска давност не тече (Решение № 50011 от 22.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2502/2021 г., IV г. о., ГК; Решение № 50128 от 20.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2021 г., IV г. о., ГК; Решение № 68 от 1.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2023 г., IV г. о., ГК, Решение № 50108 от 19.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1436/2021 г., III г. о., ГК;

Решение № 21 от 11.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 439/2023 г., III г. о., ГК ; Решение № 50295 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022 г., IV г. о., ГК; Решение № 50017 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 720/2022 г., IV г. о., ГК) Предвид изложеното решението на СРС е правилно и следва да се потвърди.

По разноските:

Само въззиваемият ответник има право на разноски за въззивната инстанция.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което СГС намира, че следва да се определи в минимален размер от 50,00 лева с оглед на ниската правна и фактическа сложност на делото, чийто изход е изцяло обусловен от задължителна за съдилищата тълкувателна практика на ВКС и при неявяване на представител на дружеството пред въззивния съд, а само депозиране на писмени молби.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 15.01.2024г., постановено по гр. д. № 46525/2022г. по описа на Софийски районен съд, 47 с-в.

4

ОСЪЖДА Е. П. Т. с ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАДс ЕИК 203670940 сумата от 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________