Определение № 3468 от 27.12.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3468 гр. София, 20.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20248002901457 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 3397/01.04.2024г. на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД срещу решение № 63 от 25.03.2024г. по в.гр.д. № 21/2024г. на Апелативен съд – Бургас в частта, с която, като е потвърдено частично и е отменено частично решение № 97 от 25.04.2023г., допълнено с решение № 186 от 08.08.2023г. и поправено с решение № 187 от 10.08.2023г., по гр.д. № 274/2022г. на Окръжен съд – Сливен, застрахователното дружество е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на З. Я. Ц. сума над размера от 80 000 до 180 000 лева, а на М. Ц. Ц. и на И. Ц. Ц. суми над размера от по 80 000 лева до 190 000 лева, със законната лихва от 08.06.2022г. до окончателното плащане.

Присъдените обезщетения са за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Ц.М. Ц., съпруг на З. Я. Ц. и баща на останалите ищци, при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 05.02.2022г. по причина на водача на лек автомобил “Мерцедес МЛ 270“, с ДК № У 7749 АХ, гражданска отговорност на когото е била застрахована при касатора.

С молба-уточнение вх. № 4178/22.04.2024г., подадена в срока за 1 обжалване, застрахователното дружество е уточнило, че обжалва въззивното решение и в частта, в която след частична отмяна и потвърждаване на решението на Окръжен съд – Сливен, на З. Я. Ц. са присъдени общо 8 641. 58 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди, със законната лихва от 16.02.2023г. до окончателното плащане.

Касаторът намира въззивното решение в обжалваната част неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Въззивният съд не е съобразил направените в хода на производството частични погасявания на присъдените с първоинстанционното решение обезщетения за неимуществени вреди и лихви. На 02.06.2023г. на ищците са били заплатени обезщетения от по 80 000 лева с лихви за забава. Игнорирани са били доводите на касатора за съпричиняване. При явно разминаване в констатациите на вещото лице по приетата автотехническа експертиза с нормативно определения спирачен път при движение от 50 км/ч решаващият съд е следвало да се произнесе по възраженията на страната.

Основна причина за настъпване на ПТП е поведението на починалия, който се е движил с около 30% по-висока скорост от разрешената. Въззивният съд не е оценил степента, в която действията на пострадалия обективно за довели до настъпване на вредоносния резултат.

Вредите не биха настъпили в същия обем, ако водачът се е движил с нормативно разрешената скорост. Въззивният съд не е извършил самостоятелен анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерии по приложението на чл. 52 от ЗЗД с действителното положение, като също така не е анализирал всички факти от значение за спора. Направените разходи от 8 641. 58 лева не са в пряка причинно-следствена връзка с произшествието, а представляват изпълнение на морален дълг на наследниците. От друга страна, следва да бъде съобразен приносът на пострадалия.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и

2 постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. Извършено частично плащане в резултат на частично признание на иска от страна на ответника, след постановяване на първоинстанционното решение, следва ли да бъде взето предвид в осъдителния диспозитив на въззивното решение при определяне на размера на присъдената сума?

Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с Решение № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, решение № 50075 от 09.05.2023г. по гр.д. № 1719/2022г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 50078 от 14.07.2023г. по гр.д. № 3262/2022г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 202 от 16.03.2020г. по т.д.

№ 2082/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.

2. Длъжен ли е въззивният съд да отговори на всички доводи и оплаквания на страните, изложени във въззивната жалба?

Във връзка с въпроса касаторът се позовава на решение № 83 от 23.06.2015г. по т.д. № 1940/2014г. на ВКС, решение № 136 от 11.01.2021г. по гр.д. № 1865/2019г. на ВКС, решение № 288 от 28.02.2020г. по гр.д. № 134/2019г. на ВКС и др.

3. Длъжен ли е съдът, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, да анализира и съпостави всички задължителни критерии по приложението на чл. 52 от ЗЗД с установените по конкретното дело обстоятелства?

Касаторът счита, че по въпроса въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС № 4/1968г., ППВС № 5/1975г., както и решенията на състави на ВКС по т.д. № 705/2011г., т.д. № 211/2009г., т.д. № 1948/2013г., т.д.

№ 795/2008г., т.д. № 1197/2021г. и др.

4. За да е налице принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, задължително ли е пострадалият да е създал предпоставки или да е улеснил настъпването на деликта или приносът може да се изразява в действия, които увеличават интензитета/тежестта на деликта или на последиците от него?

Касаторът сочи разрешенията, дадени в т. 7 от ППВС № 17/1963г. и т. 7 от Тълкувателно решение от 23.12.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. на ОСТК на 3

ВКС, на които, според него, въззивното решение противоречи.

5. Длъжен ли е съдът да вземе предвид и да прецени безспорните нарушения на нормативните актове, регулиращи движението по пътищата от страна на пострадалия, за да определи приноса по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД?

Във връзка с този въпрос касаторът се позовава на постановките на т. 7 от ППВС № 17/1963г. и възприетото в съдебните решения по т.д. № 525/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., т.д. № 1117/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., т.д. № 35/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., т.д. № 623/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.

Касаторът счита, че въззивното решение е и очевидно неправилно (в частта на отхвърленото възражение за съпричиняване), което е основание за допускане на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

От насрещните страни по жалбата З. Я. Ц., М. Ц. Ц. и И. Ц. Ц. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната от застрахователното дружество част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

4

За да отмени частично и потвърди частично първоинстанционното решение в частта на присъдените обезщетения по чл. 432, ал. 1 от КЗ, съставът на Апелативен съд – Бургас е приел, че към 05.02.2022г.

„Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил “Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“, с ДК № У 7749 АХ. На същата дата, около 15.35 часа, в гр. Сливен, на кръстовището на бул.“Стефан Стамболов“ и пресечките за кв.“Сини камъни“ и кв.“Българка“, е настъпило пътнотранспортно произшествие. В нарушение на чл. 38, ал. 2 от ЗДвП Пейчо Пенев Чакъров, водач на автомобила „Мерцедес“, е извършил маневра завиване в обратна посока без да пропусне насрещно движещия се мотоциклет „Ямаха“ с ДК № СН 1304 К, управляван от Ц.М. Ц., на 44 години. В следствие на удара са били причинени тежки, несъвместими с живота травматични увреждания на Ц.М. Ц. и той е починал.

Обстоятелствата във връзка с виновното и противоправно поведение на водача са били приети за установени въз основа на влязла в сила присъда № 12 от 29.06.2023г. по н.о.х.д. № 48/2023г. на Окръжен съд - Сливен (чл. 300 от ГПК).

Отделно от това като свидетели в първоинстанционното производство са били разпитани водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ Пейчо Пенев Чакъров, както и Стоян Йорданов Станчев, присъствал на инцидента. Изслушана е била съдебна автотехническа експертиза (основно и допълнително заключение).

Също съгласно възприетото от въззивния съд, З. Я. Ц., на 43 години към датата на пътния инцидент, е била съпруга на Ц.М. Ц., а М. Ц. Ц., на 16 години, и И. Ц. Ц., на 13 години, негови деца.

С оглед претърпените от всеки един от тях болки и страдания от смъртта на Ц.М. Ц., за справедлив размер на обезщетенията за случая, съгласно чл. 52 от ЗЗД, от въззивния съд са били приети суми от 180 000 лева за З. Я. Ц. (при претендирани 200 000 лева) и по 190 000 лева за останалите ищци (при претендирани по 210 000 лева за всяко от децата).

Въз основа на показанията на свидетелите М. К. Р. и

Стойчо Стойчев С., близки на семейството, въззивният съд е приел, че загубата на Ц.М. Ц. е довела до коренна промяна на ищците. Те се затворили в 5 себе си, а преди това били сплотено, задружно семейство. Техният съпруг и баща ги обграждал с много любов, бил страхотен човек и добър приятел. Те още го чакали да се върне, не искали да приемат факта на смъртта му. Децата влошили успеха си в училище. Липсвала им сплотеността с присъствието на бащата. Финансово били зле, тъй като майката страдала от онкологично заболяване и имала определен процент трайно намалена работоспособност.

От въззивния съд е било съобразено изцяло и заключението на съдебнопсихологичната експертиза относно състоянието на ищците след смъртта на Ц.М. Ц.. Според това заключение З. Я. Ц. и съпругът й са имали продължителна и силна връзка (връзката им е започнала, когато са били 12-13 годишни). По време на онкологичното й заболяване тя е получавала всеобхватни грижи от своя съпруг. Поради това взаимоотношенията им са надхвърляли границите на обичайното, а от смъртта на своя съпруг ищцата е претърпяла психична и емоционална травма с тежки белези на психично страдание от депресивен характер. Емоционалният й свят се изпълнил с гняв.

Тя не желае да приеме реалността на загубата и развива ирационални нагласи.

Възстановяване на този етап е невъзможно, защото психоемоционалният опит на ищцата е бил свързан единствено и само със съпруга й.

Относно М. Ц. Ц., също въз основа на заключението на експертизата, е било възприето, че смъртта на нейния баща е провокирала бурна реакция на отрицание, която все още доминира. Водещата емоция е гняв. Тя е поддържала необичайно силна връзка с баща си, която е била от значение за овладяване на крайни проявления в поведението й. Доверието, което бащата е проявявал към нея, е имало силно мотивиращ характер. Тя е изтласкала и дълбоко потиснала всички последици от внезапната загуба на баща си.

Смъртта на Ц.М. Ц. е провокирало при И. Ц. Ц. необратими психически процеси с висок интензитет. Наблюдавали са се прояви на потиснатост и спотаен гняв. Връзката с бащата е била силна и е била разрушена във възходящ момент. В периода на юношеството ролята на бащата е водеща и има ключово значение за формиране на определени социални умения. Настъпило е трайно емоционално разстройство с незатихващ характер и тежки последици за психологическото състояние на този ищец. При неговата емоционална уязвимост е липсвала увереност. Налице е бил проблем с установяването на граници, както и е имало склонност за преминаване към действие.