Решение № 765 от 26.05.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 765 гр. Русе, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20254520103558 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК.

Ищецът Д. М. В. твърди, че е сключила с дружеството "Вива кредит" ООД, предоставящо кредити на физически лица, Договор за паричен заем Standart 14 №5870464 от 14.11.2022, тъй като искала да получи в заем сума от 3000,00 лева. Твърди, че Договорът бил сключен при предварително определени от заемодателя условия, без възможност да се договарят клаузи и условия по него.

Ищцата твърди, че въпреки посочената в в договора сума от 3000,00 лева като размер на заема, тя получила само 1113,00 лева, тъй като от уговорения размер е приспадната такса за експресно разглеждане в размер 1887,00 лева. Твърди, че правила погасителни вноски, чрез "Изипей" АД, като изплатила цялата действително получена сума. Когато спряла плащанията, започнала да получава писмени покани за плащане на задължения по цитирания договор за кредит. Поканите били изпращани от ответника, като това дружество твърди, че е изкупило от заемодателя вземането срещу нея. В поканите ответникът твърдял, че ищцата му дължи 6048,50 лв. (в покана за доброволно изпълнение от 03.10.2024 г.) и 6086,96 лв. (в покана за незабавно 1 плащане от 04.11.2024 г.).

Тъй като не получил желаното плащане, ответникът поискал от Русенски районен съд издаването на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като по ч.гр.д. №2653/2025г. на Русенски районен съд била издадена заповед №1301/05.05.2025г. В заявлението по чл.410 о т ГПК ответникът е претендирал плащане на по-малка сума от посочената в поканите.

Ищцата счита че за нея е налице правна несигурност какво ще бъде занапред процесуалното поведение на ответника, тъй като възразила, че не дължи плащане в заповедното производство и не било сигурно дали ответникът ще предяви установителен иск или на по-късен етап ще поиска отново издаването на заповед за изпълнение. Не било сигурно и дали и кога ответникът би предявил искане за плащане и за останалата част от сумата, за която я поканил да плати.

Ищцата твърди, че твърдените от ответника вземания срещу н е я не съществуват. Счита, че договорът за заем, който е подписала е от такова естество, което го поставя в хипотезата на потребителски договор по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Освен това, същият бил изпълнен с нищожни клаузи с недобросъвестни практики. Уговорени били възнаграждения за непоискани услуги и неустойки за предварително уговорени неизпълнения, които са включени в общото задължение и са разсрочени с погасителните вноски, което всъщност било заобикаляне на закона и поставянето на ненормално високи лихви и възнаграждения за действително дадения заем - така в чл.1, ал.З от договора, чл.4, ал.2 от договора. Освен това, уговорената лихва, която явно има възнаградителен характер, била в размер 40,32 %, който е в пъти поголям от лихвените проценти на банките по договорите за потребителски кредити. Такъв размер на възнаградителната лихва не отговарял на изискването клаузите на договора да не противоречат на морала и добрите нрави.

Твърди, че както уговорената лихва, така и уговорките за възнаграждения и неустойки, прикриващи допълнителни възнаграждения за заемодателя, са уговорени в такива размери и по такъв начин, че влизат в противоречие с установените в обществото морални норми и ценности и се явяват нищожни. Такива скрити възнаграждения за заемодателя, водят до прекомерно обогатяване на кредитора поради предвиденото необосновано 2 високо възнаграждение,

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че Д.М. В. с ЕГН:********** от град Русе не дължи на "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД с ЕИК:207172780, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул."Панайот Волов" №29, ет.З, п.к. 1527, представлявано от изп.директор Янислав Бориславов Янакиев сумата о т 6086,96 лева по Договор за паричен заем Standart 14 №5870464 от 14.11.2022.

Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът"АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД с ЕИК:207172780 е подал писмен отговор, в който развива подробни съображения за неоснователност на предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.12 о т ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът Д. М. В. е сключила с дружеството "Вива кредит" ООД, предоставящо кредити на физически лица, Договор за паричен заем Standart 14 №5870464 от 14.11.2022 за сумата от 3000,00 лева. Поради спиране на плащанията от страна на ищцата ответникът й пратил две покани за доброволно плащане, а в последствие поискал от Русенски районен съд издаването на заповед за изпълнение по реда на чл.410 о т ГПК, като по ч.гр.д. №2653/2025г. на Русенски районен съд била издадена заповед №1301/05.05.2025г.

Поради направено възражение срещу заповедта, по указания на съда ответникът АКПЗ предявил срещу ищцата положителен установителен иск по чл.422 от ГПК. Било образувано гр.д. N:4123/2025г. по описа на Русенски районен съд. В това производство ищецът "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, твърди, че на 15.11.2022г. е бил сключен между „Вива кредит" ООД и ответницата Договор за паричен заем Standart 14 № 5870464, по силата, на който първият предоставил на втората паричен заем в размер на 3000.00 лева при договорна лихва от 774.60 лева или общо 3 774.60 лева, която парична сума заемателката се задължила да върне на 30 двуседмични 3 погасителни вноски с краен срок на погасяване до 09.01.2024г. - всяка погасителна вноска в размер на 188.72 лева - като падежа на първата погасителна вноска е 29.11.2022г., а на последната 09.01.2024г. Договорът между страните е бил сключен при спазване разпоредбите на ЗПК. Заемната сума е била предоставена на заемателката, която с подписването на процесния договор е удостоверила, че е получила същата, както и че е получила Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Размерът на ГПР по договора е фиксиран и е определен в съответствие с изискванията на чл.19, ал.2 от ЗПК, съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК и включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва.

В цитираното решение е посочено, че с ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 5870464/15.11.2022г. между страните, ответницата дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. Начислената неплатена договорна лихва е в размер на 595.97 лева за периода от 29.11.2022г. -датата на първата вноска до 09.01.2024г. - датата на настъпване на падежа на договора. Посочено е, че по договора за паричен заем, Д. В. е извършвала плащания в общ размер на 1 081.00 лева, а дължимата главница е в размер на 2 726.95 лева. Ответницата е трябвало да изплати целия заем на 09.01.2024г. - последната падежна дата, като от тогава до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответницата по делото продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същата дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 220.23 лева от 10.01.2024г. -датата следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 25.04.2025г, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимата сума.

В решението е изрично посочено, че на 01.10.2024г. е било подписано Приложение № 1 къв Рамков договор за цесия от 01.12.2016г., сключен между „Вива кредит" ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД /правоприемник на което е „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, считано от 25.11.2022г/, по силата на което първия прехвърлил на втория 4 вземането си по Договор за паричен заем № 5870464/15.11.2022г., заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. „Вива Кредит" ООД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

По реда на чл.99, ал.З от ЗЗД, ищецът изпратил на 03.10.2024г. до ответника уведомление за извършената цесия с писмо, с обратна разписка, като същата се е върнала със статус „Писмото е получено". Ищцовото дружество за дължимите суми по договора за паричен заем № 5870464/15.11.2022г., подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 2653/2025г. по описа на РРС. Срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК обаче ответницата е подала възражение за недължимост на паричните суми по нея, поради което е било указано на ищеца да предяви иск относно вземането си, което той направил.

По това дело ответницата Д. М. В. в срока за отговор не е представила такъв, не се явила в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Съдът е съобразил, че ответницата не е представила в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие и е преценил, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, каквото е и желанието на ищеца.

С влязло в сила Решение N:1716/28.11.2025г. по гр.д.N:4123/2025г. по описа на Русенски районен съд е признато за установено по отношение на Д.

М. В., че дължи на ищцовото дружество сумите от 2 726.95 лева, представляваща дължима главница по Договор за паричен заем № 5870464/15.11.2022г; 595.97 лева, представляваща договорна лихва за периода 29.11.2022г. до 09.01.2024г. и 220.23 лева, представляваща лихва за забава за периода от 10.01.2024г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 24.04.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 25.04.2025г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело 5

№ 2653/2025г. по описа на РРС.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК и общите правила за валидност на договорите съгласно чл. 26-33 от ЗЗД.

По наведеното възражение за наличие клаузи с неравноправен характер.

С влязлото в сила неприсъствено Решение N:1716/28.11.2025г. по гр.д.N:4123/2025г., съдът не се е произнасял служебно за наличието на неравноправни клаузи.

Изхождайки от предмета на Договора и страните по него — физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.З, ал.1 о т ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за форма и съдържание, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.

СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.