Решение № 15216 от 06.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15216 гр. София, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело № 20241110125799 по описа за 2024 година

Производството е по реда чл. 12 и сл. от ЗЗДН.

Образувано е по молба с вх. № 149570/08.05.2024 г., уточнена с молба с вх. № 185847/06.06.2024 г., с правно основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена от П. П. Г., с която търси защита от домашно насилие от Л. А. М., за когото се твърди, че е неин бивш, който упражнява системно психическо насилие спрямо нея, изразяващо се в обиди, заплахи, унизително отношение, провокирани от болезнена ревност. Молителката е забранила на бившия си съпруг да посещава бащината й къща, находяща се в с. Опанец, обл. Плевен, но той не се съобразявал с това. В молбата се сочат извършени спрямо молителя актове на домашно насилие, подробно описани по време, място и начин на извършване.

Твърди се, че на 05.04.2024 г. молителката била в бащината си къща село Опанец, обл. Плевен, на гости при майка си. Ответникът Л. М. по същото време се е намирал в град Плевен. Както си стояла на двора, чула звук от идващ към къщата автомобил и по силната музика, която идвала от него, узнала, че е ответникът. Той не видял, че молителката е в двора, седнала на една пейка и слизайки от колата, с наведена глава, тръгнал да отваря вратата на къщата. Казала му да излезе, а той се обърнал към нея и с досада отговорил „Офффф!“, без да се съобрази. Тъй като и преди го била предупреждавала да не идва в къщата, му казала, че ако още веднъж пипне портата и влезне в имота, ще предприеме мерки за защитата си по съдебен ред, а той й отговорил: „Ти, колко си жалка!“. Молителката не му отговорила, обърнала се и влязла в къщата, за избегне да последващ скандал. На случилото се присъствала майката на молителката.

В понеделник, на 08.04.2024г., в 18,20 часа, получила съобщение от телефонен номер .... от ответника на ползвания от нея телефонен номер ...., съдържащо обиди. В съобщенията пишело:

1

„Ей О, (вече не си Бо, не заслужаваш цели две букви а и О прилича на нулата каквато всъщност си) да попитам, че не разбрах.. Срещу кого точно ще извадиш тази заповед? Ще ми забраниш да виждам децата и по-специално Ивайло или много жестоко се обърка, че съм дошъл да видя теб? Аз лично съжалих ВЕДНАГА след като осъзнах, че си ти а не Ивчо. Дано се сетиш от къде идва О, по смисъл не се различава от Бо...“

„Купила си две врати за 300 лв овцо проста и нагла. 5000 лв платих само за топла вода да се подмиваш след петър и другите боклуци с които се нае.а. последното на изплащане е сушилнята от 2010 г. на твое име. За никаква кола или ремонт не си теглила заем. И не съм те оставял с никакви заеми бО.

Синовете ми много добре знаят какво и кой им е дал. Дали съм те ценил? А ти нещо струваш ли? Ей така за някой? И верно ли не ги помниш както те теб?

Толкова ли много станаха? И никой не те е оставял освен... Всички? И кой по дяволите ти диктува? Ти и толкова думички..Айде, знаем се. Нали сирАне?

Точен текст на по-стари съобщения, изпратени от същия телефон до личния телефон на молителката:

Събота, 09.09.2023г., 10:10ч. :

„От толкова обикаляне в чужди легла явно си запомнила как да оправяш лижащите в тях, не и самите легла. Добре, че има диван, че не ми се хващат болести. На дилърчето мина ли му или още му купуваш хапчета за инфекцийката дето му лепна? А Бо? И на другите ли купуваш? А? Ти разнасяш болести но иначе аз съм отрепка?“

„Разбрахме се да си вярна а не да наебеш половин София висейки до кофите Бо клук докато те вземат на адреса. Помниш ли, а Бо?“ Понеделник, 29.01.2024г., от телефонен номер .... от ответника на ползвания от нея телефонен номер ....:

„Ти можеш да обиждаш, така ли? Селска пръчка, отрепка... Ти висяща до кофите за боклук чакайки да те качат на адреса. Ти обслужваща и канеща сульо и пульо за секс у вас. Наистина ли не помниш кога ме нарече отрепка.

Аз нещо направих ли ти? А дааа, няколко стихчета..“

„Война ? Ама пращай нарко боса, и без това отдавна ми се кани а и сега съм куц.. и ако може по него и халката. Тя не е твоя и си я искам“ „Нещо не го разбирам това с обидите.. кое точно те обиди?

Посещенията по адреси за да те е..? Че ги викаш у вас пак за да те...? Че си с неграмотен дилър и бивш затворник с който най-достойно отпразнува годишнината от изнасянето си? Че се изнесе заради Петър с който си си възобновила връзката зад гърба ми и аз взех, че разбрах, както и за останалите ти лъжи и измами? Че разбрах за всичко? Ми къде е Петър като си толкова свястна и добра? Това ли те обиди, че разбрах за всичките ти лъжи и изневери след като ти вярвах повече от колкото на мене? А Бо, кое точно те обиди?“ Молителката, представлявана от адв. Г., в проведеното по делото открито съдебно заседание поддържа молбата.

Ответникът, представляван от адв. С., в проведеното по делото открито съдебно заседание оспорва фактическите твърдения, изложени в молбата.

По допустимостта на молбата:

Молбата е подадена на 08.05.2024г., поради което е в срока по чл. 10, ал.

2

1 ЗЗДН. Ответникът е бивш съпруг на молителката, поради което съдът приема, че е подадена от лице, което има право да търси защита по реда на ЗЗДН, съгласно чл. 3, т. 1, пр. 2 ЗЗДН, срещу лице, което има право да отговаря по молбата. Налична е активна и пасивна легитимация на страните, с оглед на което е допустима.

Нужно е да се отбележи, че предмет на разглеждане в настоящото производство са деянията, които се твърди, че са извършени от ответника в периода от 08.02.2024 г. до 08.05.2024 г., предвид разпоредбите на чл. 10, ал. 1 (ред. ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.08.2023 г.) ЗЗДН и § 30. от ПЗР към ЗЗДН. Останалите актове, извън посочения период, първоинстанционният съд приема, че са посочени с оглед изясняване на отношенията между страните, а не поради това, че се търси защита от тях, възможността за което е и преклудирана.

След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира молбата за основателна.

Приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се, че молителката П. Г. и ответникът Л. М. са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен с развод с решение № 12244/04.11.2022 г. по гр. д. № 46756/2022 г. на СРС, 139 състав. /л.12-л.14 от делото/ В сезиращата съда молба за защита и в подадени в хода на производството молби, се твърди, че ответникът е осъществил спрямо молителката актове на домашно насилие, продължаващи и в хода на настоящото производство.

Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 (ред. ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.08.2023 г.) ЗЗДН, молбата се подава в срок до три месеца от акта на домашно насилие, освен ако това е обективно невъзможно, но не по-късно от 6 месеца. Ето защо периодът от 08.02.2024 г. до 08.05.2024 г. е времевият обхват, в който съдът следва да извърши проверка относно наличие на осъществен акт на домашно насилие от ответника спрямо молителката.

Спазен и преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН по отношение на деянията от 05.04.2024 г. и от 08.04.2024г.

От представената декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се установяват релевантните за производството факти за процесните две дати. Декларациите съдържат надлежно описание на декларираните актове на домашно насилие, извършени от ответника на посочените дати - 05.04.2024 г. и 08.04.2024г., съдържа и доказателства относно авторството на деянията. Декларацията хармонира с приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и с изявленията на ответника, дадени при изслушването по реда на чл. 176 ГПК.

Изложеното в декларациите не е оборено от останалите доказателствени източници и съдържанието им следва да бъде кредитирано в цялост, доколкото на основание чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН представените по делото декларации представляват годно доказателствено средство.

Въз основа на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от 07.05.2024 г. /л.10л.11 от делото/ и на депозираните пред съда обяснения от ответника по реда на чл. 176 ГПК, съдът приема за установено по делото, че на 05.04.2024 г. ответникът посетил адреса на бащината къща на молителката в с. Опанец, обл.

Плевен, за който имот знаел, че е съсобствен на молителката и трети лица.

3

При влизането си в двора на имота, ответникът не забелязал молителката, тъй като към този момент гледал надолу. Молителката казала на ответника да излезе. След като ответникът чул това, се обърнал към молителката и отговорил „Офффф!“. След това молителката му казала, че ако още веднъж пипне портата и влезне в имота, ще предприеме мерки за защитата си по съдебен ред, а той й отговорил: „Ох, колко си жалка!“. Молителката не му отговорила, обърнала се и влязла в къщата, за избегне последващ скандал. По същото време в къщата се намирали майката на молителката и синът на страните Ивайло, но случаят не бил възприет от тях и от други лица.

Заявеното от молителката твърдение в сезиращата съда молба относно процесния случай на 05.04.2024г., че в предходен период е отправила искане до ответника да не посещава дома й, се установява от приложената по делото кореспонденция- в съобщение от 09.09.2023г. /л.122 от делото/, от което е видно, че молителката изпратила до ответника съобщение, в което посочила, че иска ответникът да не посещава никога повече дома й. Наведените от ответника възражения, че преди посещението в имота на молителката у него не е било налице знание, че самата тя се намира там, е неотносимо в процесния случай, доколкото предмет на спора са твърдените от молителката в сезиращата съда молба за защита актове на насилие по отношение на личността й, като извън предмета на производството е въпросът относно нарушаването на други защитими от закона нейни права като правото на собственост.

Обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че ответникът ползва мобилен номер ..... Не е налице спор, че молителката ползва мобилен номер .....

Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от 01.07.2024 г. /л.98-л.99 от делото/, както и обясненията, дадени от ответника по реда на чл. 176 ГПК, установяват, че на 08.04.2024г., в 18,20 часа, ответникът изпратил от ползвания от него телефонен номер .... на ползвания от молителката телефонен номер .... съобщение със следното съдържание / приложено на л.29 и л.118 от делото/: „Ей О, (вече не си Бо, не заслужаваш цели две букви а и О прилича на нулата каквато всъщност си) да попитам, че не разбрах.. Срещу кого точно ще извадиш тази заповед? Ще ми забраниш да виждам децата и по-специално Ивайло или много жестоко се обърка, че съм дошъл да видя теб?

Аз лично съжалих ВЕДНАГА след като осъзнах, че си ти а не Ивчо. Дано се сетиш от къде идва О, по смисъл не се различава от Бо...“ На същата дата ответникът изпратил второ съобщение до молителката /приложено на л.30 от делото/ със следното съдържание: „Купила си две врати за 300 лв офцо проста и нагла. 5000 лв платих само за топла вода да се подмиваш след петър и другите боклуци с които се нае.а. последното на изплащане е сушилнята от 2010 г. на твое име. За никаква кола или ремонт не си теглила заем. И не съм те оставял с никакви заеми бО. Синовете ми много добре знаят какво и кой им е дал. Дали съм те ценил? А ти нещо струваш ли? Ей така за някой? И верно ли не ги помниш както те теб? Толкова ли много станаха? И никой не те е оставял освен... Всички? И кой по дяволите ти диктува? Ти и толкова думички..Айде, знаем се. Нали сирАне?“

Обясненията, дадени от ответника по реда на чл. 176 ГПК, както и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от 07.05.2024г. установяват, че на 4

08.04.2024г. в с. Опанец, обл. Плевен. ответникът се обърнал към молителката с думите „Ох, колко си жалка!“.

В изявленията си пред съда ответникът признава факта, че на 08.04.2024г. той е изпратил съобщения до молителката, в които се обръщал към нея със соченото в сезиращата съда молба и декларацията от 01.07.2024г. нарицателно име- „Бо“, в което видно от събраните гласни доказателства и контекста на съобщенията, в частност от приложените по делото съобщения от 09.09.2023г. /л. 122 от делото/, визирал, че в нарицателно име- „Бо“ влага смисъл на думата „боклук“.