Определение № 596 от 26.08.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 596 гр. Пазарджик, 26.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Минка П. Трънджиева

Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20255200500675 по описа за 2025 година Производството е образувано по две частни жалби по реда на чл.274 и следващите от ГПК и във връзка с чл.248 ал.3 от ГПК.

С протоколно определение №160 от 13.05.2025 година , постановено по гр.д.№779 по описа на РС Пещера за 2024 година е прекратено производството по делото , като съдът е счел,че производството е недопустимо ,тъй като спора вече е разрешен с влязло в сила решение.

Това определение е обжалвано с частна жалба от ищците Р. М. и М. К..

Съдът приел, че с Решение №245/14.01.2014 г.. постановено по гр.д.

№4491/2013 г. на ВКС. ІІ ГО, е отхвърлен предявения от А. Г. К. (наследодател на ищците) иск срещу Н. И. Ш., Р. И. Д., В. Г. Д.,К. К. С. и М. Т. С., за признаване правото на собственост и осъждане да им се предаде владението върху имот - бивша земеделска земя (ливада), възстановена по реда на ЗСПЗЗ с площ 3132 кв.м. в местността „Цигов чарк-Голака“, в строителните граници на курорт „язовир Батак“, имот пл. №12 в кв. 6, по РП на курорта.

Считат ,че предмет на конкретния спор е поземлен имот е идентификатор №*** по КККР на гр. Батак, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18-42/06.07.2010 г., последно изменение, засягащо поземления имот 05.04.2023 г., на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот гр. Батак, яз. Батак-зона „А“, с площ на имота 214 кв.м.. трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За вилна сграда, номер по предходен план 12. кв.З., парцел XI-1352 „за ИВЗ“. при 1 съседи на имота: имоти ***.

***. ***.

***.

***.

Въпреки, че от приетата експертиза се установило, че имотът, предмет на воденото гражданско дело и имотът, предмет на настоящото дело, не са идентични, а единият е бил част от другия, но с различен идентификатор, площ, граници и размер, съдът приел, че производството е недопустимо, т.к. касаело спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение.

Тези изводи били неправилни.

Прекратяването на производството на основание сила на пресъдено нещо предполагало наличие на идентичност между предмета, страните и правното основание на настоящото и предходното дело. В случая липсвало тъждество на предмета.

Предявен бил установителен иск за поземлен имот с идентификатор №***, ясно индивидуализиран по местоположение, площ, граници и идентификатор по КККР. Този имот не бил предмет на изрично разглеждане в предходното дело, дори да е попадал в границите на по-голям терен.

Ако при предявяване на предходния иск не е бил индивидуализиран изрично този по-малък имот, съдът не е могъл да формира сила на пресъдено нещо по отношение на него. Видно било от доказателствата по делото, а и от приетото заключение на вещото лице по назначената техническа експертиза ,че имотът, предмет на Решение №245/14.01.2014 г., постановено по гр.д.

№4491/2013 г. на ВКС, II ГО е с площ от 3132 кв. м., след което от него се образуват, съгласно регулацията, отделните имоти, съгласно приложената към експертизата. Вещото лице в откритото по делото съдебно заседание категорично заявило, че имот с идентификатор №*** е бил част от имот с пл. № 12, но не идентичен с него, т.к. е различен както по площ, така и по граници и местоположение.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и последователната практика на ВКС, обективните предели на силата на пресъдено нещо се отнасят единствено до предмета па искането и до обстоятелствата, върху конто се е произнесъл съдът.

С диспозитива на предходното решение бил отхвърлен ревандикационен иск за по-голям имот. Този диспозитив не съдържал 2 категорично произнасяне относно конкретен обект, който:

• може да има самостоятелна правна история на придобиване (напр. възстановен по ЗСПЗЗ, купен от трето лице, отчужден и пр.);

• не е идентичен по площ, граници или правно основание с имота по предходното дело;

• процес. не е бил индивидуализиран в исковата молба по предходния Считат жалбоподателките ,че подхода на съда е такъв на разширително тълкуване и би създал правна несигурност, тъй като реални собственици на част от по-голям имот не биха могли да защитят правата си, ако съдът автоматично отхвърля иска им на базата на решение, което се отнася до друг обем от право.

Нямало и идентичност на страните в двете производства.

Страни в производството, приключило с Решение №245/14.01.2014 г., постановено по гр.д. №4491/2013 г. на ВКС, II ГО, били А. Г. К. (наследодател на ищците) и Н. И. Ш., Р. И. Д., В. Г. Д., К. К. С. и М. Т. С.. Страните в настоящото производство били Р. А. М. и М. Д. К.-ищци и Н. И. Ш.-ответник.

Молят обжалваното определение като неправилно да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срок е постъпил писмен отговор от Н. Ш..

Ответникът намира жалбата за неоснователна.Имотът с идентификатор *** по КККР на гр. Батак, с площ от 214 кв. м., с номер по предходен план 12, кв. 3, парцел XI-1352 за ИВЗ е образуван от бивш имот с пл. № 12 по Плана на курорт „Язовир Батак“, зона „А“, с площ от 3132 кв.м.

Този имот бил част от бивш имот с пл. № 12 по Плана на курорт „Язовир Батак“, зона „А“, с площ от 3132 кв.м., което обстоятелство било установено по делото и не се оспорвало от ищците ,видно и от изложеното в исковата молба.

Това обстоятелство се установявало от останалите събрани писмени доказателства и от заключението на експерта.

С Решение № 606/22.11.2012 г., постановено по гр.д. № 1007/2011 г. по описа на РС - Пещера, предявеният иск от А. Г. К./наследодател на ищците/ 3 против Н. И. Ш. и др. за имот пл.№ 12 бил отхвърлен.

Решението било влязло в сила.

В мотивите на Решение № 245/2013 от 14.01.2014 г., постановено по К.гр.д. № 4491/2013 г. по описа на ВКС било прието за установено, че: - имот № 12 по Регулационния план отчасти е заснет като: имот с идентификатор *** с площ от 214 кв.м., в който попада сграда № 1352 с идентификатор *** с площ от 18 кв.м. и се владее от Н. Ш.;

- имот№ 12 като единна териториална единица не съществува, не само като означение, а като терен същият е заснет в КККР като няколко самостоятелни териториални единици.

Тъй като иска бил предявен за цялото ,то следвало да се приеме ,че е разрешен спора и за отделни негови части.

Ответникът счита ,че спора е разрешен и не може да бъде пререшаван.

Моли определението да бъде потвърдено.

Отговор на тази частна жалба е постъпил и от Държавата ,представлявана от

Министъра на регионалното развитие и благоустройството .

Този ответник също счита ,че частната жалба е неоснователна.

С обжалваното протоколно определение съдът, на база на събраните по делото доказателства и на основание чл. 299 от ГПК, прекратил производството по делото като недопустимо, тъй като е налице спор, разрешен с влязло в сила решение. Съдът стигнал до този свой извод, предвид направената в експертизата констатация за идентичност на имотите по ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС и установителния иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Излагат съображенията си,че спора за собствеността на целия имот е разрешен с влязло в сила решение ,поради което е недопустимо производството за част от този имот.

По реда на чл.248 от ГПК по молба на Н. Ш. е постановено определение № 259 от 2.06.2025 година.

С това определение ,съдът е допълнил решението си в частта относно разноските ,като е осъдил Р. М. и М. К. да заплатят на Н. Ш. разноски по 4 делото в размер на 1000 лева(общо за двете) възнаграждение на адвокат.

Съдът е приел за основателно възражение за прекомерност и е намалил размера на адвокатското възнаграждение от 1500 лева на 1000 лева.

Така постановеното определение е обжалвано с частна жалба от Н. Ш.

,чрез процесуалния му представител.

Твърди ,че с

Договор за правна защита и съдействие №

001920/05.09.2024 г. Н. И. Ш. е упълномощил адв. Х. за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в: изготвяне и подаване на отговор и процесуално представителство по гр.д. № 779/2024 г. на РС Пещера.

Договореното и платено адвокатско възнаграждение било в размер на 1500.00 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по искове за собственост върху недвижим имот било в размер на 1500.00 лева.

Съдът неправилно приел за приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., съгласно която минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1000.00 лв. и е редуцирал договореното и изплатено адвокатско възнаграждение от 1500.00 лв. на 1000.00 лв.

Моли да бъдат присъдени разноските в размер на 1500 лева.

Постъпил е писмен отговор от Р. М. и М. К..

Становището им е ,че жалбата е неоснователна.

Неоснователно било възражението на ответника, че първоинстанционният съд неправилно е приел за приложима разпоредбата на чл. 7. ал. I. т. 4 от Наредба № 1/2004 г.. съгласно която минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1000.00 лв. и е редуцирал договореното и изплатено адвокатско възнаграждение от 1500.00 лв. на 1000.00 лв.