Решение № 73 от 14.03.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Варна, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000030 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на С. А. Н.А /Е./ от *****, чрез пълномощника й адв.Н.Д. от АК -Шумен срещу решение №202/10.10.2024г., постановено по ГД №308/2023г. на ОС- Шумен в частта, в която са отхвърлени предявените от С. А. Н. /Е./ искове за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат от смъртта на лицето, с което ищцата фактически е съжителствала- С.Х.И. /** г./, настъпила на 08.05.23г. в резултат на ПТП на 30.04.23г. на пътя между с.Разбойна и с.Стража, общ.Търговище, за отхвърлената част от 50 000 лева, съставляващи разлика над уважения размер от 200 000 лева до претендираните 250 000 лева, ведно със законна лихва от 12.05.23г. до окончателното изплащане на задължението.

С жалбата се твърди, че постановеното решение на ШОС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано по отношение на присъдения размер обезщетение. Претендира се неговата отмяна в обжалваната част и вместо това уважаване на иска за сумата от 250 000 лева ведно с присъждане на пълномощника адв.възнаграждение съгласно чл.38 от ЗАдв. Въззивникът излага, че съдът е определил неправилно размера на обезщетението за 1 неимуществени вреди като е занижил същия спрямо обичайните присъждани в подобни случаи размери. Твърди, че съдът се е отклонил от обичайната практика на съдилищата и от обществените критерии за справедливост, не е съобразил съдържащите се в ППВС №4/1968г. критерии, въз основа на които се конкретизира размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД. /цит. съд. практика – решение по т.дело №387/2008г. на ВКС относно справедливия размер на обезщетението/. Твърди, че в резултата на неправилното приложение на материалната норма на чл.52 ЗЗД, на съдебната практика и на критериите за справедливост, примерно посочени в ППВС 4/1968г., съдът не е извършил реална оценка на изключително близките отношения между ищцата и нейния фактически съжител, силната им духовна и емоционална връзка, съответно продължителността на търпените от ищцата вреди. /цит. решение на ВКС , Първо т.о. по т.дело №2908/2015г./ Въззивникът счита, че съдът не е оценил цялостното негативно въздействие на деликта върху личността на ищцата.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпило становище по жалбата от насрещната страна ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве.

Постъпила е уточнителна молба към ВЖ на С. Н.а от 05.11.2024г. /на л.36 и сл. от ВТД/, с която се поддържа искането за присъждане на претендирания размер обезщетение. Поддържат се твърдения, че съдът не е извършил задълбочен анализ на установените по делото факти и обстоятелства относно значимия въпрос – действително претърпените от ищцата болки и страдания от смъртта на С.И., с когото същата е съжителствала на съпружески начала. Твърди се, че при определяне на размера на обезщетението съдът не е формирал изводи относно търпените психически и емоционални вреди, отражението на трагичното събитие върху живота на ищцата и семейството й, отражението върху бъдещия й живот и възможността й за адаптация. Въззивникът счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които съдът е следвало да подложи на обстойна и детайлна преценка, за да направи извод за обема и интензитета на търпените вреди. С уточняващата жалбата молба не са правят нови доказателствени искания, а се акцентира на психологическия и емоционален аспект на преживяната от ищцата травма както и продължителността на неимуществените вреди.

Независимо от последващото постъпване на уточнението /след ВЖ/, съдът е извършил проверка и установил навременното й изпращане, в срока за обжалване на съдебното решение – още на 04.11.2024г.

Предмет на производството е и въззивна жалба на ЗАД ДАЛЛБОГГ:

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ, подадена чрез ю.к.А.С., срещу решението по ГД №308/2023г. на ОС -Шумен, в осъдителната му част. Претендира се пълна отмяна на решението, с което е присъдено обезщетение в размер на 200 000 лева, евентуално намаляване на обезщетението до размера от 50 000 лева. На първо място се твърди, че съдът неправилно е определил толкова висок размер на обезщетението без да съобрази принципа на справедливост в чл.52 ЗЗД.

2

Твърди се, че по делото не е доказана дълбоката и тясна връзка на двете лица, както и че същите действително са съжителствали на съпружески начала.

Напротив, застрахователят твърди, че по делото било установено, че двамата – ищцата и починалият, са живели в различни населени места. Твърди се, че при определяне на обезщетението съдът необосновано не е отчел доказания по делото принос на пострадалия, който се движел по пътното платно с велосипед криволичейки, далече от най -дясната страна на платното, при липса на поставена светлоотразителна жилетка. Поради изложеното, страната твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, съответно и по отношение на акцесорния иск за лихвите.

С молба от 26.11.24г. застрахователят оспорва цялото съдържание на депозираното допълнение като възразява, че същото е просрочено.

Срещу жалбата на застрахователя е постъпил отговор на насрещната страна С. Н.а, чрез адв.Д., с който се оспорва основателността й. Твърди се, че съдът е определил обезщетението в занижен размер спрямо обичайните при аналогични случаи обезщетения. Оспорва се твърдението на застрахователя за липса на дълбока и трайна привързаност между ищцата и нейният съжител като се твърди, че напротив, двамата са имали отношения като в пълноценна брачна връзка. Твърди се, че по делото не е установено съпричиняване на вредите от пострадалия С.. Излагат се подробно съображения в тази връзка – влязлата в сила присъда по НОХД №99/2024г. на ОС -Търговище, установяваща механизма на произшествието; експертизата, която не сочи категорично, че наличието на каска би спомогнало за избягване на вредите; че произшествието е настъпило в С.та част на денонощието и не е било необходимо носене на светлоотразителна жилетка; че велосипедистът се е движел в дясната част на платното и предвид наклона на пътя нагоре е било нормално криволиченето му; че доказана вина за ПТП има водачът на л.а.Опел Зафира, който предприел неправилно изпреварване без да подаде звуков или светлинен сигнал и без да осигури дистанция спрямо велосипедиста.

Претендира се отхвърляне на жалбата ведно с присъждане на разноски на пълномощника съгласно чл.38 ЗА за оказана безплатна правна помощ. В условие на евентуалност се прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК– ако насрещната страна претендира адв.възнаграждение; евентуално ю.к. възнаграждение съгласно чл.78, ал.8 ГПК.

Предмет на производството е и въззивна жалба на С. А. Н.А, срещу допълнително решение №260/21.11.2024г. по делото, с което съдът е извършил поправка на очевидна фактическа грешка в решението по отношение фамилното име на ищцата от Е. на Н., както и в частта, с която е оставена без уважение молба на процесуалния представител на ищцата за увеличаване на определеното адв.възнаграждение по чл.38 ЗАдв. съгласно минимума по Наредба №1/2004г. за МРАВ, над присъдените 3000 лева. Въведени са подробни доводи във връзка с относима практика на СЕС и цитираното от съда решение С-438/22 на СЕС. Излага се довод, че преценката по приложението на НМРАВ /съгл.т.56 от диспозитива на цит.решение на СЕС/ е 3 единствено в правомощията на националния съд, тъй като СЕС не се произнася по тълкуване на вътрешни разпоредби на национална юрисдикция.

Отделно от това, страната релевира, че при определяне на възнаграждение за безплатна правна помощ по чл.38 от ЗА, която разпоредба е съответна на правото на ЕС, респ. не нарушава забраната по чл.101, пар.1 от ДФЕС, не е възможна конкуренция с други адвокати, тъй като възнаграждение се дължи само при уважен иск и то определено по един и същи начин – от съда.

Условията в тази хипотеза са равни и няма основание за прилагане на указанията на ДФЕС относно конкуренцията на вътрешния пазар на адвокатски услуги. Счита, че присъждане на възнаграждение по чл.38 ЗАдв в предвидените по НМРАВ минимуми не би нарушило принципа на справедливост като легитимна цел на процеса. Наредбата не попада в обхвата на забраната по чл.101, пар.1 от ДФЕС.

В срока за отговор по тази жалба не е постъпило становище на насрещната страна ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве.

Съдът прецени, че трите жалби са постъпили в преклузивен срок /вкл. допълнението по ВЖ на С. Н.а/, от надлежна страна, чрез редовно упълномощен по делото процесуален представител. Производството по същите е допустимо.

Страните не правят нови твърдения и доказателствени искания, не твърдят допуснати от ОС процесуални нарушения. Въззивният състав намира, че не са налице основания за даване указания на страните да предприемат доказателствена инициатива с оглед приложението на императивна правна норма.

В съдебно заседание въззивникът С. Н. поддържа с докладвана в заседанието писмена молба, въззивната си жалба ведно с допълнението към нея както и жалбата срещу решението по чл.248 ГПК /с характер на определение в тази част/ и същевременно оспорва насрещната въззивна жалба.

Претендират се сторените разноски по делото, вкл. адв. възнаграждение, определимо от съда по чл.38 от ЗАдв.

Застрахователното дружество, представлявано в заседанието от адв.Т.Горанов, поддържа жалбата си и оспорва жалбите на насрещната страна.

Претендира разноски.

За да се произнесе по жалбите въззивният състав установи, че производството е образувано пред Окръжен съд -Шумен по иск на С. А. Н. /с предишна фамилия Е./ срещу застраховател за осъждането му да заплати обезщетение за понесени неимуществени вреди от смъртта на С.Х.И. при ПТП на 30.04.2023г. като велосипедист на път IV, км.2+100, общ.Търговище, между с.Стража и с.Разбойна, където при изпреварване от л.а.Опел Зафира с ДК №*****, пострадалият бил блъснат от МПС и починал в резултат от травмите на 08.05.2023г. В исковата молба ищцата твърди, че съжителствала фактически с пострадалото лице С. И., от когото имала и две малолетни деца като в резултат на смъртта му загубила както любимия човек, така и бащата на 4 децата си, а също и семейството си, изпаднала в тежко финансово състояние.

Твърди, че претърпените вреди ще определят съществуването до края на живота й. Твърди, че загубата на С. в разцвета на силите му /на *** години/ съставлява едно от най-тежките житейски събития, че дори интензивността на страданието й да намалява с времето, понесените вреди са невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги. Ищцата твърди, че пострадалият се е грижил за цялото семейство както финансово, така и морално, бил опора и център на своята общност, добър, активен и харесван човек. Семейството му разчитало изцяло и единствено на него. По време на ПТП ищцата била в напреднала бременност като двамата с пострадалия очаквали второто си дете, което се родило дни след смъртта на баща си.

Твърди, че поради психологическото си състояние след смъртта на С., има нарушения в съня, в концентрацията, изпитва емоционален дистрес при влизане в контакт със спомена за случилото се. Твърди, че страда от посттравматичен стрес, изразил се както в нарушение на съня, така и в често главоболие и тревожност. Ищцата твърди, че станала по-уязвима, понеуверена, по-несигурна в своите възможности, избухлива, сприхава, плачлива, затворена, отказвала да общува с хора извън служебните си контакти, затворила се и имала постоянни мисли за оцеляването си и това на децата Д. и Е.. Ищцата въвежда твърдения, че връзката и със С. датира от 2020г. като същото лято заживели като семейство заедно. Твърди, че връзката им е била основана на взаимно уважение и разбирателство. Счита, че връзката им с починалия съдържа всички характеристики на съпружеско съжителство.

Отделно от това, ищцата твърди наличие на валидно застрахователно правоотношение по повод гражданската отговорност на виновния за ПТП водач – С.Х., която е единствената причина за произшествието. Не се спори, че в хода на производството е постановена и влязла в сила присъда по НОХД №99/2024г. по описа на ОС-Търговище /вл. В сила на 15.06.2024г./, с която С.Б.Х. е призната за виновна в това, че на 30.04.23г. на път IV – 472, км.2+100 в общ.Търговище, между посочените две населени места Стража и Разбойна, при управление на собствения си л.а.Опел Зафира, нарушила правилата за движение и по непредпазливост причинила смъртта на С.Х.И.. /л.298/ Не се спори и се твърди, че ищцата е отправила застрахователна претенция до ответното дружество за определяне на обезщетение на 12.05.2023г. и последващи допълнителни молби. Претендира поради това законната лихва върху главницата от 250 000 лева, считано именно от уведомяването на застрахователя до окончателното изплащане на задължението.

Разпечатката съдържа 35 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eb967c6f-415f-4842-a4b7-40aa49178d37